Четвърта вътрешна клиника по пулмология и нефрология в ИСУЛ от 1964 година - първо нефрологично звено в столицата ни

От 1964г.

Историята на българската нефрология свидетелства, че през далечната 1964 година в столицата ни е отворило врати първото нефрологично звено -  "Четвърта вътрешна клиника по пулмология и нефрология" в ИСУЛ. Като ръководител на лечебното заведение бил назначен професор Г. Маджраков (след него медицинското заведение се ръководело от акад. Ат. Малеев и проф. Св. Разбойников). Две години по-късно клиниката претърпяла известна трансформация, вследствие на която болничното заведение е преименувано в "Клиника по нефрология". Именно тя е първата за страната ни съвременна комплексна нефрологична клиника, разполагаща с 64 легла. В лечебното заведение се извършвали пионерни за България манипулации, сред които са пункционната бъбречна биопсия и морфологичната диагностика (те се извършвали от доц. Ем. Пашев, доц. М. Бакърджиев, д-р Т. Бакърджиев), функционалната диагностика (доц. Д Мушмов), клиничната химия (проф. Т. Шипков, проф. К. Цанев).

През 1966-1967 година доц. Пашев е провел първите хемодиализи, подпомогнат от работата на неговите колеги уролози д-р М. Карапандов и д-р Ив. Петков. Манипулациите станали факт благодарение на един от внесените в страната ни апарати, произведени от компания „Нефра II”. През 1966 г. бил проведен първият курс по нефрология, като в него участие взели д-р Карастанев и д-р Толедов от Пловдив, д-р Назъров от Русе, д-р Монов от Плевен, д-р Братов от Бургас и д-р Харитонова от Стара Загора. Две години по-късно диализата в България започнала да се прави почти изцяло в Клиниката по нефрология, където доц. Патев и неговия екип правели диализи на нуждаещите се пациентите от цялата страна, развили остра бъбречна недостатъчност. Любопитен е фактът, че именно този вид инвазивна терапия в областта на нефрологията се превърнала в основна тема за неговата кандидатска дисертация, а впоследствие и на  монографията "Остра бъбречна недостатъчност". След 1973 г. доц. Патев емигрирал в Либия, където се утвърдил като основоположник на диализната мрежа в страната.

В началото на 70-те години на 20 век иновациите в областта на българската нефрология са представени от различни инвазивни манипулации, каквито са перитонеалните диализи със стилет-катетри, хрониохемодиализите с 5 поста, въведени в употреба били и апаратите тип „Кил”, както и  централната система за диализа (тя била с по-ниска цена, тъй като се произвеждала в България). В употреба влезли и шънтовете на Скрибнър, улеснили осигуряването на постоянен съдов достъп.

Любопитен е фактът, че девет години след създаването на Клиниката по нефрология, в страната  ни влязла в сила на Наредба № 0-86 / 28. VIII. 1973 г. на МЗ, според която нефрологията в България бива призната за самостоятелна медицинска специалност. През същата година е проведен и изпит за специализация по нефрология в ИСУЛ. Първите български нефролози в страната ни са д-р Гена Петкова Стефанова, д-р Добрин Добрите Муишов, д-р Иван Стоянов Груев и доц. Любомир Стойчев Теодосиев. През 1974 година специалисти по нефрология стават: д-р Игнат Иванов Андреев, д-р Йото Стоянов Танчев и д-р Цветан Димитров Гергов. Въпреки че създаването на Клиниката по нефрология към ИСУЛ е „изпреварило” появата на нефрологията в България, този факт в никакъв случай не е попречил да се спасят животите на много наши сънародници.

Статията е част от историята на:

• История на нефрологията в медицинската наука