Начало История на медицината Човешките малформации – необяснимият ужас в акушерството и гинекологията до 18 век, част 2

Човешките малформации – необяснимият ужас в акушерството и гинекологията до 18 век, част 2

От 1575г.

Човешките малформации – необяснимият ужас в акушерството и гинекологията до 18 век, част 2 - изображение

Странно или не, някои от теориите, обясняващи защо се раждат бебетата с малформации, са дело на небезизвестния френски медик Амброаз Паре. Те се съдържат в популярната му медицинска творба от 1575 г. – "Les Monstres et Prodiges" ("Книга за чудовища и феномени"). Той е на мнение, че има 13 базисни причини за появата на деца с увреждания, наричани  от него "чудовища":

  • първата се крие във величието на Бога;
  • втората - на неговия гняв;
  • третата - на твърде голямото количество семенна течност;
  • четвъртата - на твърде малкото й количество;
  • петата - на влиянията на средата и впечатленията, с които се сблъсква майката;
  • шестата – на увреждания на утробата на майката;
  • седмата – неприличната поза на жената, заемана по време на зачеването;
  • осмата – вследствие на травма или удар по утробата;
  • деветата - вследствие на  наследствено или случайно заболяване;
  • десетата – негодна или увредена семенна течност;
  • единадесетата - чрез хибридизация (смесване на различни видове семенна течност);
  • дванадесетата – вследствие на ужасните условия в болниците през Тъмните векове;
  • тринадесетата – чрез намесата на демони, дяволи вещери.

Нека насочим вниманието си към петата причина от списъка: влиянието на средата и впечатленията, с които се сблъсква майката. Това схващане достига до Средновековието като "наследство" от Древността. Смята се, че развитието на детето в утробата може да бъде повлияно от впечатленията на неговата майката (включително нейните мисли, емоции и тактилен контакт със заобикалящата среда).

Теорията може да бъде проследена още от 400 г. пр.н.е. Илюстрирана е и от цитат на Платон: "Специално внимание трябва да се отделя на бременните ни жени, за да се опази бъдещата майка от преживявания, включващи насилие, болка или непрестанни удоволствия. Така у детето ще се култивира милостив, светъл и ведър дух".

Теорията за майчиното впечатление (в една или друга форма) е повсеместна. Нейни интерпретации произхождат независимо от различни географски и културни среди. Убедеността на обществото в схващането относно влиянието на психогенните фактори върху състоянието на бременната жена и ембриологичното развитие на детето има много форми. Въпреки това, могат да се отбележат две широки категории:

  • впечатленията на майката при зачеването или по време на бременността могат да окажат "фотографски" ефект, който се "нанася" и върху детето;
  • силните емоции (положителни или отрицателни) могат да окажат неспецифични ефекти върху развитието на плода;

Класически пример за първото може да се намери в Библията. По точно - в Генезис, глава 30, където се разказва историята на Яков. Той иска да притежава стадо с шарени кози и овце, които трябва да се родят от едноцветни родители. За целта той обелва части от кората на клоните на няколко дървета. Поставя ги край полезрението на пасящите животни, за да може шареният вид на клоните да се пренесе и у потомството на овцете и козите.

Жените в Древна Гърция пък са съветвани да гледат статуи и образи на силни и красиви хора (като например братята Кастор и Полукс), за да се сбъднат надеждите им, че тези желани качества ще се "култивират" и у техните деца.

На древните е известно, че за появата на тъмнокожите деца, родени от бели родители, се дължи на майката, взирала се през бременността си в картини на маври (в Тъмните векове думата е използвана като нарицателно за мюсюлманите от арабски, берберски или северноафрикански произход).

За децата, наследили маймуноподобен външен вид (днес знаем, че тези бебета вероятно страдат от заболяването аненцефалия), се твърди, че са "последствие" от впечатленията на майката, наблюдавала маймуни по време на зачеването или бременността. Препратки, потвърждаващи това твърдение, могат да се открият в Талмуда и ранното християнство.

Теорията продължава да бъде популярна през XVII и XVIII век. Средновековното общество вярва, че когато бременна жена гледа изтезанията и екзекуциите на престъпници (и се разстрои от гледката) по-късно ще роди дете със счупени кости (съвременните лекари твърдят, че това състояние може би касае форма на заболяването остеогенеза).

Друг уникален пример за впечатлението на жените през бременността  датира от XIX век в Шотландия. Според историята мъж, на име Джон Ууд, е обвинен, че е баща на нероденото дете на млада жена, която е неомъжена. Той отрича това твърдение в съда, заявявайки, че единственият начин да признае детето като свое собствено е, ако името му е изписано на челото на новороденото. Това изявление очевидно засяга много младата майка. Когато бебето се ражда, на ирисите му е изписано - "Джон Ууд" (на левия) и "роден 1817" (на десния). Джон Ууд бързо напуска града и никой никога не чува нищо повече за него.

До началото на 20-ти век шумотевицата около теорията за майчиното впечатление намалява, тъй като научното разбиране за ембриогенезата и тератологията "надигат глас". Признато е, че не съществува подобна връзка между майката и плода.

Въпреки това, все още има достатъчен интерес към тази теория. И то, в такава степен, че учените стартират научно изследване, проверяващо дали психо-емоционалните фактори играят роля в появата на малформации на плода. В това проучване бременни плъхове се подлагат на всекидневно на 3-минутен стрес. Потомството и на тестваната, и на контролните групи е подложено на изследване. Само при стресираните мишлета са открити малформации. При контролните групи нарушения няма. Освен това, при стресираните майки се констатират хипертрофия на надбъбречната жлеза и повишени нива на кортизон.

Проведено е и ретроспективно проучване на над 400 жени, които раждат деца с малформации. От тях ¾ от съобщават за наличие на психологическа травма през първия триместър на бременността си. Разбира се, през епохата на Средновековието, медицината, базирана на доказателства и рандомизирани контролирани проучвания, е далеч от съвършенството. Така че няма как да се направят изводи от гореописаното проучване. Това, което демонстрира то, е, че обществото има интерес и се опитва да провери дали психо-емоционалните фактори, стресът и излишните нива на кортизон може да навредят на развиващото се дете. Най-малкото - тези фактори може би имат роля в многофакторната полигенна етиология на вродените малформации.

Теорията за майчиното впечатление, в една или друга форма все още присъства в представите на обществото. Изследване, направено през 70-те години в Австралия, разглежда как преобладава това суеверие сред бременните жени на континента. Проучването заключава, че 25% от тях считат, че в майчиното впечатление има определен резон, а 10% от бъдещите майки вярват в конкретни примери, за които са чували.

Влиянието на гореспоменатото вярване е дълготрайно и повсеместно. Нещо повече, то е цялостна теория за етиологията на вродените малформации. Макар да не е научно валидна, тя все още се смята за истинна от някои. Днес се приема, че вродените малформации са следствие от генетични дефекти, мултифакторно унаследяване или тератогенни фактори (като токсини в околната среда, радиация, диета, лекарства, инфекции или метаболитни нарушения).

По статията работи: Виктория Милова

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: http://www.ucalgary.ca/uofc/Others/HOM/Dayspapers2001.pdf#page=92

Снимка: historiann.com

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Направления в медицинатаПатологияНовиниКлинични пътекиХранене при...