Шестте най-болезнени медицински интервенции през Средновековието

От 700г. до 1600г.

Средновековието е един изключително интересен период от развитието на човечеството: войни, изкуство, философия, епични герои и щипка магия. Но това определено не е била гледната точка на пациентите, на които се налага да потърсят медицинска помощ през т. нар. Тъмни векове от човешката история. Най-често срещаният метод за облекчаване на различни видове болка е причиняването на още по-голяма болка, придружена с молитва към Бог или магическо заклинание. Монаси с малко към никакъв опит, освен че кастрират животни, имат достъп до ограничено количество медицински книги и упражняват хирургични манипулации върху хора. Самата медицина в някои случаи може да се сравни с ужасяващ лек, който често е по-страшен от болестта. Вижте някои от най-ужасяващите и болезнени медицински интервенции, прилагани от лаици и лицензирани лекари.

Очни операции

При лечението на катаракта средновековните хирурзи прилагали една особено болезнена техника. Тя включвала плътна, плоска игла, която лекарят пъхал в края на роговицата, без каквато и да е упойка, ако изключим разбира се чашата горчиво червено вино, изпита преди това от пациента.

Идеята, която се крие (доста успешно) зад тази манипулация, е да се притисне обратната леща към долната част на окото, което би прояснило зеницата. Е, агонизиращият пациент обикновено оставал с разфокусирано зрение, подобно на фотоапарат без лещи. Той дотолкова ослепявал, че днес би могъл да разчете само най-големите букви при очен тест. Зрение, недостатъчно за четене на Библията, но достатъчно за оране на нивата… 

Поставянето на метален катетър

Представете си метална тръбичка, която трябва да премине през уретрата и да стигне до пикoчния мехур...

Може да ви звучи невероятно, но още през Средновековието лекарите използват катетъри за облекчаване на уринарни проблеми.  Но ситуацията е следната: катетри – да; тежки венерически вируси като сифилис: да; антибиотици: не. Много хора страдат от задръстени пикoчни мехури.

Средновековният катетър се състои от метална тръбичка, чието поставяне в уретрата е особено болезнено, особено като си представите колко път трябва да измине при мъжете, за да стигне до пикoчния мехур. Но това не е най-лошото. Ако катетърът не може да стигне до желания орган, лекарите използват други изключително болезнени операции.

Чест метод за вадене на камъни в пикoчния мехур се състои в следното: асистент на лекаря сяда върху вас, докато краката ви са буквално вързани за шията в сложна поза, достойна за Камасутра. Целта е той да ви държи здраво, докато лекарят пъха два пръста в ректума ви, притискайки юмрук към слабините ви, докато напипа образуванието, причиняващо ви агония. След това камъкът се изважда от пикoчния мехур чрез остър инструмент… Интервенцията се нарича литотомия и е дори по-ужасна, отколкото звучи.

Кръвопускане

Шансът при рутинно посещение при лекаря през този период, независимо от вашите оплаквания, той да ви предпише класическото кръвопускане, е 1 към 1.5. Този „лек“ е толкова популярен през Средновековието, колкото противогрипните прахчета днес. Независимо дали става въпрос за главоболие, зачервено гърло или камъни в бъбреците, честа лекарска практика е лекарят да отвори венат с ланцета си и да събере известно количество кръв в произволен съд. Кръвопускането е панацея и дори бръснарите в тази епоха предлагат подобни услуги, наред със стилното оформяне на бради и гладкото бръснене. Някои хора се подлагали на „лечението“ профилактично по няколко пъти в годината като начин да поддържат здравето си. Нещо като популярната в наши дни детоксикация със сокове.

Болестта на Св. Фиакър

Св. Фиакър е известен като „покровителя на хемороидите“. Според легендата Св. Фиакър, ирландски монах от VII в., страдал от заболяването, но седнал на една твърда скала и чудодейно се излекувал. След това мястото става известна като  „Скалата на Св. Фиакър“. Някои средновековни лекари, които вярвали в легендата, изпращали пациентите си там, за да постоят няколко часа на вълшебния камък. Но както се досещате, лечението не давало голям резултат, да не кажем никакъв.

Тогава „на помощ“ идва друг лек, далеч по-болезнен и съвсем не толкова суеверен. По-образованите и запознати с науката монаси предпочитат да лекуват хемороидите чрез поставянето на нажежена до червено железен прът в ректума на пациента, където той трябвало да престои цял ден…  

Клизма

Крал Луи XVI си прави над 2 000 клизми по време на своето управление...

Средновековната версия на клизмата представлява метод за инжектиране на течности в тялото през ануса. Клизмата е дълга метална тръбичка с край, оформен като чашка, в която се излива лекарството. В другия край има тъп връх с няколко малки дупчици, който се поставя в ануса. Течностите се инжектират в дебелото черво посредством помпа.

Най-често използваните течности са хладка вода, въпреки че при някои заболявания се използват отвари като редуцирана жлъчка от глиган или оцет. През XVI и XVII в. медицинската клизма  е заменена от по-често срещаната чаша на Есмарх. Във Франция лечението става доста модерно. Крал Луи XVI си прави над 2 000 клизми по време на своето управление, като понякога дори задържал съда, докато приключи терапията.  

Трепанация

Мозъчна операция без антисептици, антибиотици и най-вече без упойка....

Трепанацията е хирургична процедура, при която в човешкия череп се пробива дупка и съществуват свидетелства, че тя се практикува още от палеолита. При интервенцията се оголва dura mater, външната мембрана на мозъка, като с тази процедура лекарите третират различни видове заболявания: епилепсия, мигрена и психически разстройства. Ако пациентът страдал от депресия, лекарят потривал ръце и казвал: трепанация! За съжаление пробиването на дупка в главата излага мозъка на различни бактерии и микроорганизми, които се носят във въздуха, и често става причина за бързата смърт на пациента. Разбира се това се случвало и при несъобразяване на силата на пробиване и навлизането през dura mater… 

Неслучайно Средновековието понякога се определя като „Тъмните векове“ на човешката цивилизация…

по статията работи: Величка Мартинова