Ще донесе ли щъркелът бебче: история на тестовете за установяване на бременност

От -1350г. до 2000г.

Въпросът "Бременна ли съм?" е стар, колкото и човечеството. Но допреди 30-на години отговорът не е бил особено лесен за откриване, особено в ранните фази на бременността. Въпреки това от древни времена хората се опитват и то с доста примитивни и неефективни, граничещи с магии и суеверия, методи да разберат дали жената е "трудна". Днес ще ви разходим през хилядолетната история на тестовете за бременност – пригответе се за изненади и дори за някоя и друга усмивка.

Древен Египет

Един от първите известни методи за регистриране на бременност е описан в древен египетски ръкопис, датиращ от около 1350 г. пр. н. е. В него пише, че жената трябва да пишка върху пшенични и ечемични зрънца през няколко дни, след което те се поставят в пясък и ако покълнат – честито, ще ставате майка. През 60-те години на миналия век учени доказват, че този тест всъщност има научна основа, което обяснява и 70-процентната му ефективност – поради по-високите нива на хормона естроген, житните култури наистина получават естествен стимул за растеж. Но изследователите развенчават втората част на египетския тест, според която ако покълне пшеницата, жената ще има момче, а ако порасне ечемикът – момиче.

Средновековието

През Средновековието хората продължават да използват урина (както всъщност и днес), за да определят дали някоя жена очаква дете. В стъкленица с урина се поставяла игла и ако тя се покрие с червена ръжда или почернее, значи дамата със сигурност ще получи "подарък" след няколко месеца.

При друг популярен тест се смесвала урина с вино и се наблюдавала промяната на течността. Тъй като алкохолът реагира с протеините в урината, този тест може би наистина е бил успешен… Разбира се, ако врачката знае кой цвят дава отговора "да, бременна сте".

През XVII в. някои лекари потапяли панделка в гърне с урината на жената. Ако от миризмата на панделката й призлее и й се пригади, тя се смятала за бременна.

Между 20-те и 60-те години на XX в.

Преди 1920 г. научните достижения в методите за установяване на бременност са ограничени, да не кажем нулеви. Лекари и пациенти разчитат по-скоро на суеверия и бабини девитини, отколкото на научни доказателства.

Но през 20-те години медиците откриват как да идентифицират Човешкия хорионгонадотропин хормон – ЧХГ (hCG) в женската урина. За целта се взима проба от урината на жената и се инжектира в незряла женска мишка, жаба или заек. Ако хормонът бил налице, животното се разгонвало, което индикирало, че жената е бременна.

Тестът, познат като Ашхайм-Зондек (кръстен на откривателите си), А-Z тест или "заешкия тест", е точен около 98%. Жените съкращавали научното му обяснение до простичкото, че ако са бременни, заекът умирал.

Тестовете с жаби набират нова скорост през 40-те години, когато хиляди африкански ноктести жаби са внесени в САЩ, за да се използват за тестове за бременност. Няколко от тях разбира се избягали, пренасяйки гъбичката Batrachochytrium dendrobatidis, и причинявайки измирането на местни северноамерикански жаби и други земноводни.

"Заешкият тест" и други подобни тестове не били напълно надеждни: не само че били скъпи и отнемали много време (понякога дни), но и невинаги методът можел да различи hCG и лутеинизиращия хормон. Също така определени медикаменти можели да повлияят на положителния или отрицателен резултат.

70-те години на XX в.

Медицината се развива паралелно със сексуалната революция: през 1972 г. учените за първи път представят радиоимунологичния тест за бременност, който успешно различава hCG от лутеинизиращия хормон в урината на жената.

През 1976 г. фармацевтичната компания Warner-Chilcott кандидатства за одобрение на ранен тест за бременност, известен като "е.p.t.", пред американската Агенция за контрол на храните и лекарствата. За 10 долара всяка жена можела да си закупи комплекта за 2-часовия тест, който използвала на спокойствие у дома. Той включвал стъкленица с дестилирана вода, капкомер, тестова тръбичка и няколко вещества, включително кръв от овца. Направен правилно, тестът постигал 97-процентна точност при положителните резултати и 80% при отрицателните.

Между 1990 и днес

Тестовете за бременност продължават да се доразработват и подобряват, като учените откриват, че ензимните индикатори на лентичките за домашните тестове могат да заменят радиоактивните маркери. Друго съвременно достижение е, че резултатът е готов за няколко минути и то върху дигитален дисплей, който заменя тънката линийка, индикираща бременността.

Днешните тестове за бременност – които продължават да разчитат на наличието на хормона hCG в урината – са прецизни до 99%, в зависимост от употребата на някои лекарствени препарати, които могат да повлияят на резултата, или колко скоро след зачеването е направен тестът (производителите съветват той да се прави най-рано една седмица след закъсняването на менструацията).

Е, нали си спомняте рекламата на един популярен тест за бременност, в която се пееше "От рано ти се будиш, маеш се и чудиш…"? Днес всичко е толкова просто – ако имате съмнения, просто отскачате до най-близката аптека и вече знаете дали щъркелът тази година ще кацне и във вашия дом. Пожелаваме това щастие на всеки!

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• История на тестовете за бременност