"Органон на лечебното изкуство"- основополагащ за хомеопатията труд на Самюел Ханеман от 1810 година

От 1810г. до 1810г.

„Органон на лечебното изкуство” („Organon der rationellen Heilkunde”) е най-известният труд на Самюел Ханеман, написан през 1810 година. Той отразява детайлно учението на германския медик, който можем да определим като „баща” на хомеопатията. Съдържанието на текста е било многократно подобрявано от Ханеман. Книгата му е публикувана в шест издания. Във второто - промяната е обхванала дори заглавието („Organon der Heilkunst”).

През 1768 година първото издание на английската енциклопедия "Британика" обяснява широко разпространеното схващане, че някои заболявания, наричани общо "зловредна треска" се причиняват т.нар. "отровна миазма". Миазмата се възприемала като въздушна маса, която се разпространява от източните страни и се смесвала с останалата част от въздуха. Вероятно и Самуел Ханеман е заимствал идеята за отровната миазма, защото в „Органон на лечебното изкуство”, германският медик също е въвел това понятие. Разликата е, че той го е използвал в смисъл на "инфекциозни принципи", определящи хроничните заболявания. И така, Ханеман условно свързал всеки миазъм с конкретни специфични заболявания, мислейки че първоначалното проявление на миазмите е причина за появата на локални симптоми (като например кожните или венерическите болести). Ако, обаче, тези симптоми били потиснати чрез медикаменти, заболяването можело да се усложни и да засегне вътрешните органи.

Хомеопатията твърдяла, че лечението на заболявания чрез директното облекчаване на симптомите им, както понякога процедира конвенционалната медицина, е неефективно, тъй като всички "болести като цяло могат да бъдат "проследени" до определена  известна латентна, дълбоко вкоренена, хронична или наследствена причина". Според Ханеман упоритите заболявания подлежат на лечение само чрез премахването на източника на смущенията на жизнената сила.

Хомеопатичните хипотези на Ханеман за пряката или косвената причина за зараждането на всички хронични заболявания (миазми) първоначално били три основни - псората (сърбеж), сифилис (венерически болести) или сикоза (инфекция на фоликулите). Ханеман вярвал, че псората  можела да се окаже причина за такива заболявания като епилепсия, рак, жълтеница, глухота и катаракта.

Законът на чувствителността на организма твърди, че негативното състояние и светоусещане на човека може да „привлече” появата на заболяване, наречено "миазма", да навлезе в организма и да предизвика болестните симптоми. Ханеман отхвърлил идеята за съществуването на заболяванията като отделна единица, той бил привърженик на идеята, че заболяванията са "живо цяло". Медикът е въвел израза "алопатично лекарство", което се използва като пейоративно (опростено) понятие за  традиционната западна медицина.

Миазмената теория Ханеман остава оспорвана и е противоречива тема в хомеопатията, въпреки това всеки трябва да има свободата да може да избере как да живее и как да се лекува, стига да не търси отговорност за евентуалния избор, които е направил.

Статията е част от историята на:

• История на хомеопатията