Начало История на медицината "Сладката" болест – представи и проучвания на лечителите в миналото, 3 част

"Сладката" болест – представи и проучвания на лечителите в миналото, 3 част

От 1921г.

"Сладката" болест – представи и проучвания на лечителите в миналото, 3 част - изображение

Пет години след въвеждането на хранителна диета с лечебен глад, която действала с различен успех лекарите успели да приложат нов терапевтичен метод , който щял да се окаже действително ефективен срещу заболяването диабет, наричан в миналото "сладката болест".

И така, през 1921 г. канадският лекар на име Фредерик Бантинг заявил публично, че е успял да изолира и извлече вещество от панкреасните жлези на кучета с интересни за медицината свойства. То можело да се ползва успешно за регулирането на нивото на кръвната захар. Бантинг и Чарлз Бест и техните сътрудници  използвали алкохол, за да пречистят субстанцията. След като инжектирали веществото на кучета с диабет, симптомите на болните животни изчезнали (временно). Редовните инжекции поддържали живо опитното куче Марджъри в продължение на 70 дни. Бантинг наименувал получения продукт инсулин, а той можел да се извлича както от панкреасите на кучета, така и от тези на крави. Учените искали да се убедят достатъчно добре, че техният продукт е достатъчно чист, за да може да се изпробва на пациенти. През 1922 година, 14-годишният Леонард Томпсън бил първият смел пациент, готов да бъде лекуван с новия медикамент. Томпсън бил спасен от неизбежна смърт. Въпреки това, въпросът как щял да се набави достатъчно инсулин за всички други хора, страдащи от диабет все още не намирал своя отговор.

Изследователите научили и друго - инсулинът имал способността да "казва" на клетките в тяло ни точно колко глюкоза трябва да абсорбират те. Друг любопитен факт, който научили е, че този хормон има почетно място сред "колекцията" на субстанциите, регулиращи нивото на определени химикали в организма, а допреди това без животоподдържащия инсулин, хората в крайна сметка, умирали от дехидратация или от глад.

Постепенно лабораториите пристъпили към разработването на по-ефективни методи за извличането на инсулин. Изключение не правила и лабораторията на Вашингтонския университет в Сейнт Луис, където по това време работил и биохимикът Майкъл Сомоджи. Сомоджи също успял да си набави инсулин от кучета и използвал животните, за да може да изследва последиците, които нанасял диабета. За тази цел изследователя се нуждаел от опитни животни, а кучетата се оказали най-подходящи за тази цел. Най-любимото на Сомоджи се казвало Чамп. Учения искал да пресъздаде експериментите, направени преди това от Фредерик Бантинг. Изследователят отстранил панкреаса на опитното животно и започнал да наблюдава патологичните промени, настъпващи в тялото му. Сомоджи забелязал, че кучето пие огромни количества вода и уринира прекомерно. Чамп постепенно станал твърде слаб, за да може да ходи нормално, а кръвта му била наситена с глюкоза. Сомоджи използвал панкреаса на кучето, за да извлече инсулина от него. Ученият инжектирал веществото директно в кръвния поток на Чамп. Наблюдаваните симптоми изчезнали, а Сомоджи започнал да обработва повече кучешки инсулин. Така през 1922 биохимикът използвал инсулин, за да третира първото дете от САЩ, страдащо от социалнозначимото заболяване.

В рамките на една година фармацевтичната компания "Eli Lilly and Company" стартирала масовото производство на инсулин, извлечен от задстомашните жлези на свине и крави, предоставени от кланиците. Лекарството започнало да се разпространява в целия свят. Според списанието "Diabetes Forecast" били нужни близо два тона свински панкреаси, за да се произведат 8 унции пречистен инсулин. Малко по-късно след пречистването на веществото били разработени и комплекти за тестването на урина, които позволявали на хората да следят точно техните нива на глюкоза от домовете си дома.
Макар инсулинът действително да удължавал живота на заболелите хора, съпътстващите усложнения (слепота, сърдечно-съдови заболявания, гангрена, инсулт и бъбречна недостатъчност) от диабета не можели да се редуцират по никакъв начин. Още по-странен бил фактът, че някои хора са реагирали по-добре от други на инсулиновата терапия.

Към част 4 >>> тук

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.chemheritage.org/distillations/magazine/sickening-sweet

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Направления в медицинатаСнимкиНовиниЗдравни съветиЛюбопитноЛеченияЛайфстайлАлтернативна медицинаМедицински изследванияХранене при...ИнтервютаБотаникаФизиологияСпортДиетиХрани и ястияТестовеАнкетиОрганизацииЗаведенияКлинични пътекиСпециалистиЗдравни проблемиПроизводители