"Астра АБ" под управлението на Ханакан Могрен през 90-те години на 20 век

От 1990г. до 1997г.

В начало на 1990 година историческото развитие на шведската фармацевтична компания "Астра АБ" било белязано от няколко любопитни събития. Първо, през 1980 година, по настояване на акционерите, на чело на компанията застанал новият лидер - Ханакан Могрен. Решението им се оказало правилно, защото компанията успяла да бележи най-големия растеж, известен във световната фармацевтична индустрия. Морген удвоил капиталите на компанията - от около 3000 в началото 90-те години на 20 век до почти 7000 до средата на десетилетието. Морген инициирал и създаването на немалко дъщерни дружества на компанията в 40 държави по целия свят. Тези настъпателни ходове увеличавали продажбите и доходите на компанията с една наистина изумителна скорост. Общите продажби се увеличили четирикратно – от  9.4 милиарда през 1990 г. до почти 39 милиарда през 1996 г. Наред с този растеж, знаковият за компанията медикамент „Losec” се превърнал в едно от най-продаваните лекарства в света през 1996 г. Само в САЩ се изписвали около 200 милиона рецепти за него, а се харчели около 3,5 милиарда щатски долара за лекарството.

Въпреки това, управлението на Могрен определено не може да се нарече безоблачно. През 1995 г. името на компанията е било въвлечено в нелицеприятен скандал, когато Ларс Билдман (ръководител на дъщерно дружество на „Астра” в Северна Америка) бил уволнен и изправен на съд. Той бил обвинен в измама, ощетяваща компанията с над 1 милион долара. Освен това, Балдман бил обвинен в сексуален тормоз на жени, работещи в компанията. Така, той станал обвиняем по няколко дела.

Компанията поела „хвърлената ръкавица”, но репутацията й не останала неопетнена. Анализаторите също започнали да се тревожат за съдбата на „Astra”, а основното притеснение било, че патентите на „Losec” изтичали през 1999 г., а неяснотата около стратегията на компанията относно бъдещите загуби ставала все по-осезаема.

Други анализатори си позволили да разкритикуват рисковата авантюра между „Astra” и „Merck” в САЩ, твърдейки че общото им дружество „Astra Merck, Inc.” пропуска важни възможности за продажби заради неопитността в продажбите на персонала. Най-тревожна за анализаторите била т.нар. оскъдица на нови лекарства на „Астра”, на които им предстои да „се докажат” на пазара. Това било така, защото технологичното време да се тества и одобри даден медикамент не било малко. Този времеви цикъл можел да отнеме години, преди някой нов медикамен да направи своя „дебют” на фармацевтичния пазар. Освен това, критиците безпощадно изразявали мнението си, че компанията не разполага с много обещаващи лекарства, които следвало да бъдат развивани на пазара. Те не вярвали, че фурорът „Losec” ще се наблюдава повторно.

Така, в началото на 1997 г., акциите на компанията започнали да спадат в сравнение с тези на други компании във фармацевтичната индустрия. Зловредните слухове за евентуалното сливане или придобиване на „Astra” от друга, по-голяма компания, започнали да се чуват все по-често.

Е, действителността била друга. Компанията позволила на хората да говорят каквото желаят, а изявленията им нито се потвърждавали, нито се оспорвали от екипите й за връзки с обществеността. В това време „Астра” вложила усилията си в мащабни преговори. Компанията желаела да си купи британската фармацевтична компания „Zeneca PLC”  още през 1996 г. Тези преговори обаче пропаднали заради твърдението на „Zeneca”, че „връзката” на „Astra” и „Merck” ще се окаже бариера в бъдеще. Така, през 1998 г. „Astra” и „Merck” разтрогнали своята колаборация, а през декември (същата година) „Astra” и „Zeneca” обявили сливането си в нова компания, наречена „AstraZeneca PLC”.

За съжаление, за да се освободи от задълженията си към „Merck”, "Astra" била принудена да сключи сделка, съгласно която, тя трябвало да плати на „Merck” между 675 и 1 млрд. долара. След приключване на сливането "Меrck" щяла да получи 950 милиона долара през 1997 година. „Астра” трябвало да продължи да плаща възнаграждения на "Merck" за продуктите, продавани на територията на Съединените щати до 2008 година.

И така нека обобщим: успех в продажбите в първите 5 години от 90-те години, след това съдебни дела и мъчително сливане със „Zeneca PLC”. Определено не можем да твърдим, че десетилетието е било скучно за „Астра АБ”, нали?

Статията е част от историята на:

• История на АстраЗенека