"Хранителният режим на кралица Изабела" – средновековната творба, касаеща поддържането на доброто здраве, 2 част

От 1309г.

На пръв поглед кралицата на Едуард II би изглеждала като странен пример за търсената авторитетна фигура, придържаща се към определен хранителен режим. Тя била прелюбодейка, която е заговорничела срещу управлението на Едуард. Изабела е участвала в екзекуцията на известни поддръжници на Едуард. Освен това, амбициозната кралица е уредила ареста на съпруга си, вероятно е участвала дори в убийството на монарха на Англия. Изабела определено не е била кралицата, която въплъщавала благотворната загриженост за здравето, както можем да си представим. Защо тогава евентуалният средновековен автор би я посочил като подходящ кандидат, който да се "подпише" под текста?

Изабела може би все пак е имала репутация на медицински експерт: името й се свързвало и с друг ръкопис, съхраняван в Британската библиотека. В него имало информация приготвянето на еликсир на младостта (вид "чудотворна" вода, за която се твърди, че е възродила сексуалния апетит на 70-годишнана кралица (въпреки че, ако трябва да вярваме на историята, Изабела е починала в началото на шейсетте си години). По-късно, през 14-ти век, престижът на Изабела като майката на Едуард III би могъл да се окаже "трън в очите" на хората, които постепенно започнали да подхранват злата й репутация.

Нито един от гореспоменатите фактори обаче не би могъл да изглежда като достатъчно убедително обяснение. По-важен в случая бил образът на Изабела – чуждестранната принцеса, донесла със себе си медицинските познания, характерни за нейната страна, за да ги сподели с поданиците на бъдещия й съпруг.

Творбата на Изабела Красивата не е била единствена по рода си

Друг подобен наръчник, касаещ хранителния режим и доброто здраве, е „Régime du corps”, приписван на Алдорбрандино Сиенски. В копие на този труд се твърди, че той е съставен през 1256 година за Беатрис Савойска (графиня на Прованс). Тя щяла да предаде копия от труда на дъщерите й, които станали кралици на Франция, Англия и Германия.

Съпругата на Едуард III, Филипа д'Авен (по- известна като Филипа дьо Ено) също не била изключение от гореспоменатите принцеси.  Нейното име е свързвано с английски трактат, описващ здравните ползи от розмарина, за който се твърди, че е изпратен от нейната  майка (Жана дьо Валоа, която е внучка на Филип III).

Макар че произходът, а и историята на гореспоменатите творби не може да се потвърди, те са ценни, защото въплъщават по-универсална истина. Омъжените току що чуждестранни принцеси били придружавани в новите си домове от икономи, домашна прислуга, лекари, които носили медицинските традиции на собствената си земя. Нещо повече, те разполагали с колекция от медицински рецепти, гарантиращи благосъстоянието на принцесата в чуждата страна.

Колкото до кралица Изабела – възможно е тя да не е имала нищо общо с написването на нейната медицинска колекция от съвети, посветени на хранителния режим, но като чуждестранна принцеса, тя съумяла по елегантен начин да си осигури удобен източник на власт сред народа и източник на себеутвърждаване.

Към първа част >>> тук