"Хранителният режим на кралица Изабела" – средновековната творба, касаеща поддържането на доброто здраве

От 1309г.

През по-късната част от периода на Средновековието англичаните всячески се стремели да се грижат добре за здравето си, придържайки се към написаното в определени хранителни режими и медицински текстове със съвети за лечението на определени заболявания. Освен това, през този период хората са разчитали и на добрата репутация на медицинските професионалисти, основана на систематичното им обучение. Въпреки това, когато се налагало да се вземе решение, касаещо поддържането на доброто здраве, хората често разчитали и на препоръките на своите семейства, приятели или други авторитетни личности.

Именно на писмения труд на такава авторитетна личност ще бъдат посветени следващите редове. Тя се казва Изабела Френска, наричана Изабела Красивата и Изабела Вълчицата (ок. 1295 – 22 август 1358). Тя е френска принцеса и кралица на Англия, омъжена за крал Едуард II. Творбата й, наречена "Хранителният режим на кралица Изабела", е любопитна, не само защото насочва вниманието на читателите към личността на кралицата. В писмения си труд, Изабела имала прекрасната възможност да използва положението си, подчертавайки убедително представите на Средновековието за доброто здраве, преподавани в най-известните медицински училища в Европа. Изглежда кралицата (освен с прозвището си Изабел Красивата) е била достатъчно разсъдлива и интелигентна, за да може да въздейства на народа си, призовавайки го да се грижи добре за своето здравето.

Нека поговорим за "Хранителния режим на кралица Изабела"

Творбата е кратко ръководство, касаещо поддържането на доброто здраве и борбата с болестите. Книгата е организирана в пет отделни части, посветени на мозъка, очите, гърдите, сърцето и стомаха.

Работата е писана на средновековен английски (т.нар. "Middle English", говорен основно след нормандското нашествие от 1066 година до края на 15 век) и оцелява в няколко варианта, които имат обща структура. Голяма част от знанието, описано в творбата, е базирано на документи и трудове от медицинското училище на Монпелие, а в текста на ръководството се казва, че източниците, нужни за написването му, са получени от краля на Франция в полза на сестра му – Изабела, кралицата на Англия.

Най-ранното запазено копие от творбата (датира от 15 век) се съхранява в Британската библиотека "Слоун".  Друга емблематична медицинска библиотека, която разполага с три копия (също от 15 век) от ръководството, е "The Wellcome Library".

Личността на кралицата ли стои зад творбата?

За съжаление няма категорични доказателства, потвърждаващи дали написването на ръководството е дело на самата Изабела, или тя е само поръчителка за написването й. Човекът, създал ръководството, е предал на читателите своеобразна "амалгама" от медицинска ерудиция, почерпена от няколко латински източници. След това, знанието било адаптирано и написано на средновековен английски, предназначен за хората, които не владеят Езика на медицината. Нещо повече – текстът със сигурност не издава никакви женски пристрастия, както би могло да се очаква от ръководство по диететика, написано в полза на доброто здраве. Може би кралицата не е желаела да разкрива личността си, демонстрирайки своите пристрастия (нека не забравяме, че тя е била известна и със свое друго прозвище – Изабела Вълчицата).

На пръв поглед кралицата на Едуард II би изглеждала като странен пример за търсената авторитетна фигура, придържаща се към определен хранителен режим. Тя била прелюбодейка, която е заговорничела срещу управлението на Едуард. Изабела е участвала в екзекуцията на известни поддръжници на Едуард. Освен това, амбициозната кралица е уредила ареста на съпруга си, вероятно е участвала дори в убийството на монарха на Англия. Изабела определено не е била кралицата, която въплъщавала благотворната загриженост за здравето, както можем да си представим. Защо тогава евентуалният средновековен автор би я посочил като подходящ кандидат, който да се "подпише" под текста?

Изабела може би все пак е имала репутация на медицински експерт: името й се свързвало и с друг ръкопис, съхраняван в Британската библиотека. В него имало информация приготвянето на еликсир на младостта (вид "чудотворна" вода, за която се твърди, че е възродила сексуалния апетит на 70-годишнана кралица (въпреки че, ако трябва да вярваме на историята, Изабела е починала в началото на шейсетте си години). По-късно, през 14-ти век, престижът на Изабела като майката на Едуард III би могъл да се окаже "трън в очите" на хората, които постепенно започнали да подхранват злата й репутация.

Нито един от гореспоменатите фактори обаче не би могъл да изглежда като достатъчно убедително обяснение. По-важен в случая бил образът на Изабела – чуждестранната принцеса, донесла със себе си медицинските познания, характерни за нейната страна, за да ги сподели с поданиците на бъдещия й съпруг.

Творбата на Изабела Красивата не е била единствена по рода си

Друг подобен наръчник, касаещ хранителния режим и доброто здраве, е „Régime du corps”, приписван на Алдорбрандино Сиенски. В копие на този труд се твърди, че той е съставен през 1256 година за Беатрис Савойска (графиня на Прованс). Тя щяла да предаде копия от труда на дъщерите й, които станали кралици на Франция, Англия и Германия.

Съпругата на Едуард III, Филипа д'Авен (по- известна като Филипа дьо Ено) също не била изключение от гореспоменатите принцеси.  Нейното име е свързвано с английски трактат, описващ здравните ползи от розмарина, за който се твърди, че е изпратен от нейната  майка (Жана дьо Валоа, която е внучка на Филип III).

Макар че произходът, а и историята на гореспоменатите творби не може да се потвърди, те са ценни, защото въплъщават по-универсална истина. Омъжените току що чуждестранни принцеси били придружавани в новите си домове от икономи, домашна прислуга, лекари, които носили медицинските традиции на собствената си земя. Нещо повече, те разполагали с колекция от медицински рецепти, гарантиращи благосъстоянието на принцесата в чуждата страна.

Колкото до кралица Изабела – възможно е тя да не е имала нищо общо с написването на нейната медицинска колекция от съвети, посветени на хранителния режим, но като чуждестранна принцеса, тя съумяла по елегантен начин да си осигури удобен източник на власт сред народа и източник на себеутвърждаване.