10-те най-смъртоносни отрови, познати на човечеството – част 1

Още от далечното минало хората търсят все по-ефективни средства да се убиват и осакатяват един друг и смъртоносните отрови се оказват сред най-лесните и "елегантни" начини за избавяне от враговете. Затова отровите винаги са на мода. В древността богатите, известни и притежаващи власт благородници дори са разполагали със специален служител, който да дегустира всичко на трапезата преди да е попаднало в устата им поради страх от отравяне.

Отровите са трудни за откриване и не оставят почти никакви следи на местопрестъплението. Освен това, за да ги използва човек, не се нуждае от сила и умения, а само от малко хитрост и лукавство.

Разбира се отровните вещества са многобройни и разнообразни, като варират от слабо токсични до абсолютно смъртоносни. Тук ще ви запознаем с 10-те най-опасни отрови за човека.

Арсен – една от най-популярните и смъртоносни отрови

Арсенът е класика в жанра. Особено популярен е през Викторианската епоха, защото е изключително ефективен и леснодостъпен. Арсенът по онова време е често срещана съставка в много домакински продукти като тапети и бои. Поради тази причина отравянето с арсен може да се получи и непреднамерено – като случая с британския крал Джордж III.

Страничните ефекти от отравянето с арсен включват жълтеница и кожен обрив, но те се появяват след дълго излагане на веществото и натрупването му в организма. Острото отравяне с арсен причинява тежки стомашни проблеми – повръщане, диария и кървене, придружени с остри болки. Смъртта е неизбежна – тежки конвулсии, кома и циркулаторна недостатъчност. Всичко това се случва само няколко часа след поглъщането на отровата.

Иприт – химическото оръжие на Първата световна война

Ипритът, или още горчичен газ, става популярен по време на Първата световна война. Очевидно да обстрелваш врага с тежка артилерия в окопите не е било достатъчно неприятно, поради което германските учени изобретяват химическото оръжие. Името на газа произлиза от жълто-кафявия му цвят и миризмата му, наподобяваща чесън. Но при производството му не се използват никакви готварски подправки – активната съставка на иприта е силно реактивен хлор.

Въпреки че газът е смъртоносен само в около 1% от случаите, вредите, които причинява, са ужасяващи. Той изгаря всяка част от тялото, с която влезе в контакт, независимо дали става въпрос за кожа, очи или бели дробове. Причинява огромни мехури по кожата и дробовете и може да увреди ДНК-то на човек и да причини рак. Газът прониква през дрехите и остава активен в почвата дълго време след изпускането му.

Смъртните случаи обикновено са в резултат от изгарянията и увреждането на белите дробове, което води до задушаване. Съществува опасност и от вторични бактериални инфекции.

Цианид - отровата на тайните агенти

Цианидът е една от най-известните отрови. Вероятно става известен покрай самоубийствените хапчета, носени от тайните агенти на разузнаването, като освен това е една от основните съставки на газа "Циклон B", използван от нацистите в концентрационните лагери като Аушвиц. Смъртта е почти моментална. Действието на цианида се изразява във възпрепятстване на клетъчното дишане, т. е. тялото спира да произвежда енергия и на най-ниско ниво причинява т. нар. "вътрешна асфиксия". Симптомите са учестено дишане, замаяност, гадене, главоболие и тежки конвулсии.

Цианидът се среща в две основни форми - водороден цианид, който е газ, и калиев цианид, който представлява бял прах. Съдържа се под естествена форма в кайсиевите ядки, няколко растения и дори в ябълковите семки. Можете да го разпознаете по миризмата на горчиви бадеми.

Стрихнин – най-често използваната отрова в миналото

Друга отрова, използвана често в древността, е стрихнинът. Той е известен с ужасяващите си и болезнени ефекти. Стрихнинът атакува централната нервна система, причинявайки болезнени контракции на всички мускули в човешкото тяло. Те са толкова интензивни, че жертвата започва да свива и отпуска тялото си напред-назад.

Смъртта настъпва 2 до 3 часа след поглъщането на веществото и обикновено причината е асфиксия, причинена от парализата на респираторните пътища, но може да е и вследствие на изтощението от неконтролируемите конвулсии на тялото.

Стрихнинът се добива от семената на растението стрихнос, което расте в тропичните райони. В миналото се е прилагал за лечение на широк спектър от медицински заболявания. В наши дни стрихнинът се използва предимно за производството на пестициди и отрова за плъхове, но наркопласьорите го добавят към хероина, за да изгладят ефектите от наркотика.

Рицин – бавнодействаща, но абсолютно смъртоносна отрова за човека

Въпреки че рициновото масло се използва за подсилване на здравето, други продукти от това растение причиняват смърт. Доза, по-малка от щипка сол, може да убие възрастен човек. Извлича се от семената на растението и представлява остатъчен продукт след извличането на маслото. Приемането на рицин невинаги е фатално, тъй като храносмилането му е трудно; веществото е много по-опасно, ако се вдиша или инжектира директно в кръвоносната система. Най-честото отравяне с рицин е вследствие на поглъщане на бобчетата на растението, като само 5 могат да причинят фатален край.

Рицинът предотвратява синтеза на протеини. Това означава, че клетките бавно се смилат, което води до спиране на съществени процеси в организма, тъй като не се произвеждат ензими. Симптомите се появяват до ден след приемането на отровата и варират в зависимост от начина на излагане на веществото.

Рицинът е толкова ефективен, че САЩ и Русия го причисляват към химическите бойни вещества. Смята се, че Саддам Хюсеин го е използвал върху собствения си народ. Всички знаят и историята за поръчковото убийство от КГБ на българския писател Георги Марков в Лондон, който е убоден с чадър.

Към втора част > > >