Начало История на медицината 10-те най-смъртоносни отрови, познати на човечеството – част 1

10-те най-смъртоносни отрови, познати на човечеството – част 1

10-те най-смъртоносни отрови, познати на човечеството – част 1 - изображение

От време оно хората са търсили по-ефективни начини за убиване и осакатяване. За тези цели отровите винаги са били "на мода", а и винаги по-изискания начин да се избавиш от някой враг. Нещо повече, в древността богатите, известни и притежаващи власт благородници са разполагали със специален служител, който да дегустира всичко на трапезата им, преди да е попаднало в устата им.

Отровите са трудни за откриване и не оставят никакви следи на местопрестъплението. Освен това, за да ги използваш, не се нуждаеш от сила и умения, а само от малко хитрост и лукавост. Ето защо в историята има толкова много жени отровителки.

Арсен

арсен

Арсенът е класика в жанра. Особено популярен е през Викторианската епоха, защото е бил изключително ефективен и лесно достъпен. Арсенът по онова време е често срещана съставка в много домакински продукти като тапети и бои. Поради тази причина, отравянето с арсен може да се получи и непреднамерено – като случая с британския крал Джордж III.

Страничните ефекти от отравянето с арсен включват жълтеница и кожен обрив, но те се появяват след дълго излагане на веществото и натрупването му в организма. Острото отравяне с арсен причинява тежки стомашни проблеми – повръщане, диария и кървене, придружени с остри болки. Смъртта е неизбежна – тежки конвулсии, кома и циркулаторна недостатъчност. Всичко това се случва само няколко часа след поглъщането на отровата.

Иприт

Иприт

Ипритът или още горчичен газ става популярен по време на Първата световна война. Очевидно да обстрелваш врага с тежка артилерия в окопите не е било достатъчно неприятно, поради което германските учени изобретяват химическото оръжие. Името на газа произлиза от жълто-кафявият му цвят и миризмата му, наподобяваща чесън. Но при производството му не се използват никакви готварски подправки – активната съставка на иприта е силно реактивен хлор.

Въпреки че газът е смъртоносен само в около 1% от случаите, вредите, които причинява са ужасяващи. Той изгаря всяка част от тялото, в която влезе в контакт, независимо дали става въпрос за кожа, очи или бели дробове. Причинява огромни мехури по кожата и дробовете и може да увреди ДНК-то на човек и да причини рак. Газът прониква през дрехите и остава активен в почвата дълго време след изпускането му.

Смъртните случаи обикновено са в резултат от изгарянията и увреждането на белите дробове, което води до задушаване. Съществува опасност и от вторични бактериални инфекции.

Цианид

Цианид

Цианидът е една от най-известните отрови. Вероятно става известен покрай самоубийствените хапчета, носени от тайните агенти на разузнаването, като освен това е една от основните съставки на газът Циклон B, използван от нацистите в концентрационните лагери като Аушвиц. Смъртта е почти моментална. Действието на цианида се изразява във възпрепятстване на клетъчното дишане; т.е .тялото спира да произвежда енергия и на най-ниско ниво причинява т. нар. "вътрешна асфикция". Симптомите са учестено дишане, замаяност, гадене, главоболие и тежки конвулсии.

Цианидът се среща в две основни форми: водороден цианид, който е газ, и калиев цианид, който представлява бял прах. Среща се под естествена форма в кайсиевите ядки, няколко растения и дори в ябълковите семки. Можете да го разпознаете по миризмата на горчиви бадеми.

Стрихнин

Стрихниново дърво

Друга отрова, използвана често в древността, е стрихнинът. Той е известен с ужасяващите си и болезнени ефекти. Стрихнинът атакува централната нервна система, причинявайки болезнени контракции на всички мускули в човешкото тяло. Те са толкова интензивни, че жертвата започва да свива и отпуска тялото си напред-назад.

Смъртта настъпва 2 до 3 часа след поглъщането на веществото и обикновено причината е асфикция, причинена от парализата на респираторните пътища, но може да е и вследствие на изтощението от неконтролируемите конвулсии на тялото.

Стрихнинът се добива от семената на растението стрихнос, което расте в тропичните райони. В миналото се е използвало за лечение на широк спектър от медицински заболявания. В наши дни стрихнинът се използва предимно за производството на пестициди и отрова за плъхове, но наркопласьорите го добавят към хероина, за да изгладят ефектите от наркотика.

Рицин

Рицин

Въпреки че рициновото масло се използва за подсилване на здравето, други продукти от това растение причиняват смърт. Доза, по-малка от щипка сол, може да убие възрастен човек. Извлича се от семената на растението и представлява остатъчен продукт, след извличането на маслото. Приемането на рицин невинаги е фатално, тъй като храносмилането му е трудно; веществото е много по-опасно, ако се вдиша или инжектира директно в кръвоносната система. Най-честото отравяне с рицин е в следствие на поглъщане на бобчетата на растението, като само 5 могат да завършат с фатален край.

Рицинът предотвратява синтеза на протеини. Това означава, че клетките бавно се смилат, което причинява спиране на съществени процеси в организма, тъй като не се произвеждат ензими. Симптомите се появяват до ден, след приемането на отровата, и варират в зависимост от начина на излагане на веществото.

Рицинът е толкова ефективен, че САЩ и Русия го причисляват към химическите бойни вещества. Смята се, че Саддам Хюсеин го е използвал върху собствения си народ. Всички знаят и историята за поръчковото убийство на КГБ на българския писател Георги Марков в Лондон, който е убоден с чадър.

Към втора част > > >

по статията работи: Величка Мартинова

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

източник: https://www.planetdeadly.com/human/deadliest-poisons-man 

снимки: taqplayer.com; onedio.com;planetdeadly.com

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ОткритияИсторияХранене при...СнимкиНовиниЛюбопитноБотаникаЗдравни съветиРецептиСпециалистиЛеченияЛайфстайлКлинични пътеки