12 смъртоносни заболявания, почти изкоренени през XX век

От 1950г.

Според бюрото по преброяване на населението в САЩ средната продължителност на живота в началото на XX век е била 47.3 години. Един век по-късно тя се е покачила на 77.85 години до голяма степен заради разработването на ваксини и лекарства за някои смъртоносни заболявания. Разбира се ваксините и лекарствата работят само ако се приемат, поради което много от тези заболявания съществуват и днес в бедните и развиващите се страни. Въпреки успеха на ваксините, само едно от заболяванията в нашия списък – едрата шарка – е изкоренено от лицето на Земята. 

Вижте кои са другите смъртоносни заболявания, които човечеството отдавна можеше да е изкоренило от земното кълбо, ако ваксините бяха достъпни за всички хора по света.

Варицела

Преди 1995 г. варицелата бе заболяване, което карат голяма част от децата. Болестта, която се причинява от вируса варицела-зостер, причинява сърбящ обрив, състоящ се от малки червени пъпчици по кожата. Вирусът се предава по въздушно-капков път – чрез кашляне и кихане – и неимунизиран човек може да вдиша вируса и да се разболее. Обикновено заболяването не е тежко, но в някои случаи варицелата може да причини бактериална инфекция, вирусна пневмония и дори енцефалит (възпаление на мозъка).

Според центъра за контрол и превенция на заболяванията (ЦКПЗ) преди да бъде одобрена ваксината за варицела в САЩ през 1995 г., всяка година 11 000 човека влизали в болница, а 100 дори умирали от варицела. Много страни не извършват редовни имунизации против варицела, тъй като заболяването не причинява много смъртни случаи – включително България.

Дифтерия

Дифтерията се причинява от бактерията Corynebacterium diphtheriae и засяга предимно носа и гърлото. Бактерията се предава по въздушно-капков път и когато ползвате едни и същи лични вещи с болен човек. Тя стимулира образуването на токсин, който създава плътен сив или черен налеп в носа, гърлото или въздушните пътища, който може да засегне сърцето или нервната система. Дори при подходящо лечение с антибиотици дифтерията убива около 10% от заразените. Първата ваксина против заболяването е разработена още през 1913 г. и въпреки че имунизацията драстично намалява броя на заразените, болестта все още съществува в развиващите се страни и регионите, където населението не се ваксинира редовно. Световната здравна организация (СЗО) твърди, че смъртните случаи по света са около 5 000 годишно.

Инвазивен хемофилен грип

Инвазивният хемофилен грип е инфекция, причинявана от бактерията Haemophilius influenzae тип b (Hib), която се предава при кашляне, кихане и говор. Названието на болестта е малко подвеждащо, защото не е свързано с никоя форма на грипния вирус. Въпреки това може да доведе до бактериален менингит (често фатално мозъчно заболяване), пневмония, епиглотит (тежко подуване на горната част на ларинкса, което затруднява дишането) и инфекции на кръвта, ставите, костите и перикарда. Децата на възраст под 5 години са особено податливи на Hib бактерията, тъй като все още не са развили имунитет срещу нея. Първата ваксина е създадена през 1985 г., но въпреки успеха й в развития свят, заболяването все още се среща често в развиващите се страни от третия свят. СЗО твърди, че от сериозни форми на болестта страдат около 2-3 милиона хора годишно по целия свят, като се стига предимно до пневмония и менингит, и около 450 000 смъртни случаи на деца.

Малария

Заболяването е паразитна инфекция на черния дроб и червените кръвни телца. При най-леката му форма може да причини симптоми, подобни на грип и гадене, а при сериозните случаи припадъци, кома, натрупване на течност в белите дробове, бъбречна недостатъчност и смърт. Болестта се предава посредством женските комари от вида Anopheles. Когато комарът ви ухапе, паразитът навлиза в тялото, нападайки червените кръвни телца и ги разкъсва. При този процес клетките отделят химикали, които причиняват симптомите на маларията.

Всяка година в света се регистрират между 350 и 500 милиона случаи на малария. Около 1 милион от случаите се оказват фатални, като в Централна Африка повечето от тях са при деца. Сред другите рискови региони са Централна и Южна Америка, Индия и Близкия изток. Маларията се лекува с голямо разнообразие от медикаменти, някои от които убиват паразита, щом навлязат в кръвния поток, а други предотвратяват самата инфекция.

Морбили

Морбили е силно заразно заболяване на респираторната система, което се предава по въздушно-капков път чрез кихане и кашляне. Въпреки че в началото симптомите може да наподобяват най-обикновена простуда – кашлица, течащ нос и червени, насълзени очи, заболяването е много по-сериозно.

С напредването на болестта заразеният развива треска и червеникаво-кафяв обрив. Могат да се появят усложнения като диария, пневмония, мозъчни инфекции и дори смърт, въпреки че от тях са застрашени хората, които страдат от недохранване и слаба имунна система. Морбили е едно от най-смъртоносните заболявания в човешката история, но според СЗО през 2006 г. смъртността е паднала до 454 000 и то благодарение на редовната имунизация.

До 1963 г., когато е въведена първата ваксина в САЩ, почти всеки изкарвал заболяването преди да навърши 20 години. Оттогава насетне, случаите са намалели с 99%, но понякога се случват епидемии – ако заболяването бъде внесено от друга държава или децата не получат полагащата им се ваксина.

Коклюш

Коклюшът или магарешка кашлица, е силно заразно респираторно заболяване, причинявано от бактерията Bordetella pertussis. Кашлицата помага за разпространяването на бактерията и може да продължи над минута, при което цялото лице на човек се зачервява и дори може да предизвика повръщане. При тежки пристъпи може да се възпрепятства достъпа на кислород до мозъка.

Въпреки че заболяването може да покоси всеки, то е най-често срещано при децата в ранна възраст, тъй като не са преминали през целия имунизационен курс. Ваксината против коклюш е разработена през 1933 г., но възрастните, които спрат да се ваксинират против заболяването, стават отново податливи на бактерията. Според ЦКПЗ всяка година в САЩ от коклюш умират между 10 и 20 човека, като през 2004 г. броят на случаите е 25 000. За света цифрите са много по-големи – около 50 милиона заразени годишно. Според СЗО смъртните случаи са около 294 000 годишно. Като сериозен успех може да се приеме, че през 2004 г. около 78% от децата на планетата са приели 3 дози от ваксината.   

Пневмококови заболявания

Пневмококовите заболявания са инфекции, причинени от бактериити Streptococcus pneumoniae, известни като пневмококи. Те могат да се загнездят в цялото тяло. Най-често причиняваните инфекции са тези на средното ухо, пневмония, бактериемия (инфекция на кръвния поток), синусови инфекции и бактериален менингит. Съществуват повече от 90 типа пневмококи, като 10-те най-често срещани са отговорни за 62% от инвазивните заболявания в света.

Заразените пренасят бактерията в гърлото си и я предават, когато кашлят или кихат. Като другите бактерии, S. Pneumoniae може да зарази всеки, но определени групи от населението са в по-голям риск като по-възрастните хора, хората, болни от рак, СПИН или хронични заболявания като диабет. Всяка година в САЩ от пневмококови заболявания умират около 200 деца под 5-годишна възраст. Световната здравна организация (СЗО) твърди, че годишно пневмококивите инфекции са отговорни за 1 милион смъртни случаи, причинени от респираторни заболявания; повечето от тях са регистрирани в развиващите се страни. Съществуват два вида ваксини, които предотвратяват пневмококовите заболявания и те се препоръчват на деца и възрастни над 65 години.

Полиомиелит

От смъртоносните инфекции, за които науката е разработила ваксини и лекарства, хората познават най-добре историята за победата над детския паралич. Заболяването се причинява от вирус, който влиза в тялото през устата, обикновено чрез мръсни ръце, имали досег със заразен човек. При около 95% от случаите полиомиелитът няма симптоми (асимптоматичен полиомиелит), но в останалите случаи заболяването може да развие три форми.

Абортивният полиомиелит причинява симптоми подобни на грип, като инфекции на горните дихателни пътища, треска, възпалено гърло и общо неразположение. Непаралитичния полиомиелит протича по-тежко, със симптоми подобни на лек менингит, включително чувствителност към светлина и схванат врат. Паралитичният полиомиелит, с който повечето хора свързват заболяването, причинява загуба на контрол над крайниците, рефлексите и мсукулите, които контролират дишането. От този вид страдат едва 1% от всички заразени с вируса.

Днес полиомиелитът е под контрол в развития свят и световните здравни власти са овладели заболяването и в развиващите се страни, особено след разработването на неактивната ваксина на д-р Солк през 1955 г. Пероралната ваксина на д-р Сабин се появява през 1961 г. Днес годишно в света се регистрират около 500 случая на заболяването.

Тетанус

Репродуктивните клетки (спори) на Clostridium tetani се намират в почвата и навлизат в тялото през ранички по кожата. След като спорите се развият в зряла бактерия, тя започва да произвежда тетаноспасмин – невротоксин (протеин, който трови нервната система), който причинява мускулни спазми. Всъщност токсинът често напада мускулите, които контролират челюстта. Това е придружено с трудно преглъщане и болезнена схванатост във врата, раменете и гърба. Спазмите могат да се разпространят към мускулите на корема, предмишницата и бедрата.

Заболяването причинява смърт в 11% от случаите, но за щастие не се предава от човек на човек – необходим е пряк контакт с C. tetani, за да се заразите с болестта. Днес в повечето развити държави се прави периодична имунизация против тетанус, но ако се нараните по начин, който увеличава риска от заразяване (убодете се или се порежете на ръждясал пирон или желязо, ухапе ви куче и т. н.), трябва да ви бият инжекция, ако са минали няколко години от последната ваксинация.

От 1970 г. насам случаите на тетанус в САЩ са между 50 и 100 годишно, предимно при хора, които не са били ваксинирани или не са реваксинирани. Според данните на СЗО през 2005 г. случаите на тетанус в света са били около 15 500.

Тифоидна треска

Тифоидната треска обикновено се разпространява чрез заразенис бактерията Salmonella typhi храна и вода, при контакт с фекалиите на инфектиран човек. След като тифоидната бактерия навлезе в кръвоносния поток, тя отключва защитна реакция в организма, която причинява висока температура, треска, главоболие, стомашни болки, слабост и липса на апетит.

Понякога хората с тифоидна треска получават обрив, състоящ се от плоски червени пeтънца. В държавите с добра канализационна система и хигиена, случаите са сравнително малко – в САЩ са около 400 годишно. Хората, които живеят в страните от третия свят, където чистата вода е дефицит и миенето на ръцете не е често срещана практика, рискът е много висок. Най-засегнатите области са Африка, Азия, Карибския басейн, Индия, Централна и Южна Америка.

СЗО твърди, че годишно случаите в света са 17 милиона, като 600 000 завършват със смърт. Въпреки тази впечатляваща статистика, тифоидната треска застрашава предимно хората, които пътуват към по-екзотични дестинации и високорискови региони. Освен това заболяването се лекува успешно с антибиотици. Без лечение треската може да продължи седмици или месеци и инфекцията да доведе до смърт.

Жълта треска

Жълтата треска се разпространява чрез комари, заразени с вируса. Жълтеницата е основната характеристика на заболяването. Повечето случаи на жълта треска са леки и възстановяването отнема 3-4 дни. При тежките случаи може да възникне кървене, чернодробна или бъбречна недостатъчност, мозъчна дисфункция и смърт.

Хората, инфектирани с вируса, може да облекчат симптомите си, но не съществува специфично лечение. Превенцията е ключов фактор, а тя се постига чрез периодична ваксинация. Имунизацията осигурява поне 10-годишна превенция и е безопасна за лица над 9 месеца.

Жълтата треска се среща само в Африка, Южна Америка и някои райони от Карибския басейн, затова туристите задължително трябва да се ваксинират против заболяването. СЗО регистрира около 200 000 случая годишно, като 30 000 от тях завършват със смърт. Най-застрашени са възрастните хора, при които рискът за развитие на усложнения е по-голям. Въпреки усилията на световните здравни власти и ваксинацията, СЗО твърди, че се наблюдава покачване на случаите на заболяването.

Едра шарка

За разлика от останалите заболявания в нашия списък, които могат да се появят след отслабване на въздействието на ваксината, едрата шарка е напълно изкоренена от лицето на Земята. Единствените съществуващи проби от вирусния щам се пазят в САЩ и Русия за научни цели.

Симптомите на едрата шарка включват треска и висока температура, главоболие и болки в тялото, обща отпадналост, повръщане. Най-отличителната характеристика на заболяването е обривът от малки червени подутинки, които се увеличават, пукат и разпространяват вируса (вирусът може да се предаде и чрез контакт с предмети на болния, дрехи и кървене). Едрата шарка се среща само при хората – тя не засяга никой от животинските видове или насекомите на планетата. Поради тази причина ваксинацията напълно елиминира шансовете за предаване и разпространяване на вируса сред човешкото население и заболяването изчезва от лицето на планетата. САЩ например не е извършвала ваксинация против едра шарка от 1972 г. насам.

Въпреки че едрата шарка някога е била едно от най-смъртоносните заболявания в човешката история (само през XX век е убила повече от 300 милиона човека), учените обявяват пълното изчистване на болестта през 1979 г. Естественият щам на заболяването е изкоренен, но съществуват опасения за пробите, пазени от двете световни сили САЩ и Русия, които биха могли да се размножат и използват като биооръжие.