4 водоема, които хората превръщат в ями на смъртта

От 1850г. до 2018г.

Замърсяването на околната среда е проблем, съпътстващ човешката цивилизация още от появата на първите градове. Самият Аристотел споменава, че ако човек иска да диша чист въздух, трябва да напусне пределите на пълния с прах полис. В последните 150 години негативните резултати от изхвърлянето на вредни газове в атмосферата, хилядите тонове пластмаса, попадащи ежегодно в Световния океан и другите видове замърсяване водят до множество еко катастрофи по цялото земно кълбо.

Най-засегнати от човешкото замърсяване на околната среда са водните басейни. Боклуците и токсичните химикали, които ние изсипваме в реките и езерата, са причината хиляди риби и други представители на аква-фауната да намират смъртта си. В тази статия ще разгледаме 4 места, където водата не само е замърсена, но е и отровна.

1.  реката Рио Тинто

Реката се намира в Андалусия, Испания и още от Античността хората, обитаващи тези земи, дълбаят скалите по бреговете на водния път. От мините, построени по каменистите склонове на водното корито, жителите на Иберийския полуостров векове наред  добиват злато, сребро и мед. В резултат на тази дейност в реката се изтичат множество остатъчни от работата на копачите материали, между които тежки метали и образуващи киселина вещества.

Последиците от това са тежки. 62 километра по течението на водния път са токсични и в тях не могат да оцелеят нито риби, нито земноводни. Влизането в смъртоносните води е забранено за хора с изричен закон. Единствените живи организми, които успяват да се адаптират към киселинната обстановка, са анаеробни бактерии. Микроорганизмите от този тип не се нуждаят от въздух и могат да оцелеят и дори да се размножават в екстремни условия. Едноклетъчните се хранят със серните утайки по дъното на потока.

2. Река Цитарум

Ако предишната река е замърсявана с хилядолетия, преди условията в нея да станат негодни за живот, индонезийската водна артерия се превръща от основен източник на течности и храна в замърсен канал само за няколко десетилетия. Катастрофата е предизвикана от огромната индустрия в района. Огромна част от повърхността е затлачена от наноси изхвърлена пластмаса. Вътре се изсипват още стотици хиляди литра токсични химикали и екскременти…

Заради колосалните размери на катастрофата, река Цитарум е обявена за най-замърсената от човека река в света. Около 28 милиона души са засегнати от унищожаването на еко равновесието в областта. Хиляди рибари остават без работа и днес се занимават с претърсване на пластовете боклук по течението, очаквайки да намерят „ценни“ предмети, които рециклиращите компании изкупуват. Такива са пластмасовите бутилки, гумените ръкавици и дори крака от походни столове. През 2011 правителството на Индонезия отделя 4 милиарда долара за изготвянето на 15 годишен проект за изчистване на реката, но до момента кампанията все още не е стартирана.

3. Синята лагуна във Великобритания

Макар да звучи като перфектното място за отдих, „лагуната“ всъщност е изоставена каменна кариера, която се е напълнила с вода. Синият цвят на езерото не е следствие от чистотата на мястото, а на замърсяване, което се получава от няколко вида скала, взаимодействащи си с течността. Затова киселинността там е достигнала опасните 11,3 рН, което е близко до стойността на рН на белината и амоняка.

За токсичността на водата допринасят и случайно попадналите при силни дъждове трупове на животни, боклук и екскременти, Цялата околност е засегната от разрушителния ефект на киселинната вода и ливадите на километри от изоставената кариера са се превърнали в безплодна пустош, покрита единствено с жълтеникава трева и бурени. Макар да не е естествено образувание, езерото има сериозно негативно влияние върху флората и фауната в района.

4. Езерото Карачай

Намиращото се в Урал езеро е било познато в миналото като воден рай за много видове птици. В наши дни то е превърнато в радиационна пустош. Печалната промяна става заради построяването на комплекс Маяк, известен с производството си на плутоний. След няколко изтичания на отпадъци от синтеза на опасния метал в езерото, водата се насища с радиация. В коритото на басейна учените засичат и огромни натрупвания на стронций-90 и цезий-137. Ситуацията става още по-лоша след изпускането на ядрени замърсители по време на Кищимската катастрофа през 1957 и аварията в Чернобил.

Резултатът е пейзаж, напомнящ фантастичен филм. Повърхността на водоема е с неестествено синкав цвят, а дърветата по бреговете са разкривени. Във водата няма никакви риби, защото радиационният фон може да убие човек, стоящ на лодка в езерото, за около час.

Освен посочените горе водоеми, на планетата има още стотици замърсени реки, езера, блата и вирове. В Тихия океан има плаващ нанос от неорганичен боклук, 6 пъти по-голям от територията на Франция. И докато учените се опитват да намерят решение на проблема, за някои животински видове може да е твърде късно.

По статията работи: Георги Динев