4 монарси, умрели по странен начин

От 1437г. до 1920г.

В миналото много хора са умирали по време на злощастни инциденти. Условията на труд са били много по-опасни, отколкото в наши дни. Освен това медицината не можела да спаси толкова пострадали, колкото съвременните лекарски похвати позволяват. В тази статия ще разгледаме няколко случая на известни монарси, загинали в обстоятелства, които в очите на съвременния човек изглеждат странни и дори нелепи.

На първо място в нашия списък застава крал Джеймс II Стюард. Шотландският владетел поема управлението на страната по време на гражданската война в съседна Англия, известна като Войната на розите. Тъй като монархът притежава силен политически нюх, се възползва от създалата се атмосфера на несигурност, обхванала целия остров. Шотландецът успява да се отърве от всички свои съперници, които ламтят за неговата власт. Също така създава нов управляващ елит, давайки повече правомощия на верните на короната благородници от по-дребните знатни домове.

След като Джеймс II успява да стабилизира родината си, монархът отправя поглед към най-северните английски земи. По това време там живеят основно шотландци, останали след Борбите за независимост в пределите на съседната страна. Тъй като кралят има обширни стратегически познания, се съобразява с факта, че една провинция не е напълно превзета, ако в нея има останали непокорени вражески крепости.

Затова Джеймс II Стюард насочва войските си към замъка Роксбург. През Средновековието това укрепление служи като граничен пост между двете британски държави. Шотландският крал обсажда крепостта през 1460-та година. Хитрият стратег решава да използва едно от най-модерните за времето обсадни приспособления - оръдието.

По време на битката един от месинговите топове не възпроизвежда изстрел, а избухва в пламъци. Джеймс II, който по това време стои до обсадната машина, полита на няколко метра, носен от вълната на експлозията, а след това се удря тежко в земята. Монархът загива на място, убит от собственото си иновативно оръжие.

Френският крал Шарл VIII също намира смъртта си по необичаен начин. За разлика от Джеймс II, парижкият владетел умира по време на тенис мач.

Шарл VIII е известен сред своите съвременници като слаб държавник. Единственият му политически успех е подобряването на отношенията между Франция и някои италиански кралства. Причината за липса на интерес към управлението от страна на монарха е обстановката, в която той става крал.  

Шарл VIII сяда на трона едва 13 годишен. Управлението на страната е поето от регентство, съставено от неговата сестра Ан и съпруга й - дука на Бурбон. Регентите се занимавали с истински важните дела на страната, докато коронованият владетел обръщал повече внимание на хобитата си.

За сметка на това кралят бил голям фен на спорта. По време на тенис турнир в Амбоаз монархът са затичва към пейките около кортовете с нетърпение и удря главата си в нисък горен праг на врата. В резултат на това изпада в кома и след няколко часа почива…

Кралица Елизабет Баварска, известна като Сиси, е една от най-обичаните владетели на Австрия. Тя управлява Австрийската империя редом със съпруга си в продължение на 44 години. Носи титлите принцеса на Бавария, императрица на Австрия, кралица на Унгария и Бохемия. За съжаление владетелката става случайна жертва на убиец-анархист.

Италианецът Луиджи Лучени всъщност иска да отнеме живота на херцога на Орлеан. Той се тръгва към Женева, за да причака омразния му благородник, който по това време е на визита в града. Поради забавяне по време на пътуването, италианецът изпуска визитата на френския аристократ. Тъй като Лучени все още е решен да убие представител на знатното съсловие, той избира австрийската кралица на случаен принцип. Той причаква Сиси в покоите й, където слага край на живота й с бърз удар в сърцето.

Когато анархистът е заловен от властите, той заявява, че е нямал нищо против баварската принцеса, просто влизането в нейните покои му се видяло най-лесно.

Последният монарх в днешния списък е гръцкият крал Александрос I. Той управлява южната ни съседка в началото на 20-ти век. За разлика от своя предшественик и съименник, император Александър Македонски, Александрос I загива в лишени от каквато и да драматичност обстоятелства. Гръцкият монарх умира от ухапване на маймуна!

Инцидентът се случва докато управникът разхожда кучето си из менажерията. Домашният му любимец е нападнат от агресивно стадо макаци. Докато владетелят се опитва да разтърве животните, една от маймуните го захапва за крака.

Ухапването се възпалява въпреки грижите на най-добрите медици. Хирурзите предупреждават краля, че кракът трябва да се отреже, но монархът не иска и да чуе за подобна интервенция. Появява се гангрена, която след няколко месеца отнема живота на гръцкия крал

Първият монарх, за когото ще споменем днес, е Фридрих I Барбароса. Известен със своя суров и избухлив характер, роденият в днешна Германия херцог е коронован по време на Втория кръстоносен поход за римско-немски крал. Няколко години по-късно е обявен от папата за император на Свещената римска империя.

Барбароса повежда войската си на Трети кръстоносен поход, въпреки че по това време е на 68 години. По време на марша на християнската армия през земите на селджукските турци, кръстоносците са изправени пред сериозно природно препятствие - буйната река Гьоксу.

Императорът не разполага с много време, тъй като неговият противник - султан Саладин - събира войски в мюсюлманските територии отвъд водния път. Затова Барбароса се опитва да убеди съратниците си, че реката може да се преплува на гърба на кон. За да придаде тежест на думите си, той влиза първи в буйните води на Гьоксу. По ирония на съдбата и Фридрих I, и конят му биват отнесени от силното течение и умират.

Следващият монарх, достоен за нашия списък, е Карл II Наварски. Кралят на пиринейската държава, намирала се в днешна Северозападна Испания и малка част от Южна Франция, поема управлението на страната по време на Стогодишната война между Франция и Англия. Владетелят успява да се възползва от конфликта, участвайки в сраженията като наемник. През целия си живот той сменя многократно лоялността си.

Карл II печели прякорът „Злия“,тъй като има навика да убива пратениците, носещи му неприятни новини. Освен това става известен с множеството си опити да придаде тежест на френските си корени, за да може да се сдобие с нови земи в северната си съседка.

Кралят на Навара заболява тежко по време на 54-тата година от живота си. Лекарите не успяват да установят как точно болестта да бъде излекувана, затова решават да увият монарха с ленени превръзки, напоени с бренди. Смятало се, че алкохолната течност ще успее да извлече токсините от тялото на пациента.

Една от медицинските сестри, грижещи се за наварския крал, зашива превръзките за тялото на господаря си, за да може те да са плътно прилепнали за торса на владетеля. Тъй като жената работи през нощта, решава да не използва ножица за срязването на висящите конци, а пламък на свещ. В резултат монархът, който бил увит в лен като египетска мумия и полят с няколко литра бренди, лумва като факла и умира само от изгарянията си само за няколко минути.

Последните два случая, за които ще разкажем днес, са странните обстоятелства, в които загиват Принц Фредерик и майка му кралица Каролина фон Бранденгург-Ансбах.

Принц Фредерик е недолюбван от своите родители. През целия живот на британския наследник неговият баща, крал Джордж II, се надява синът му да се откаже от престола. Това е породено от факта, че Фредерик не проявява никакви водачески качества.Той има слаба воля, концентрира се трудно върху важните държавни дела и предпочита да прекарва времето си в забавления.

Принцът на Уелс и херцог на Единбург (както била официалната му титла) се изявява като закрилник на артистите, писателите и музикантите. Дори пише свой сценарий за театрална комедия, който бил толкова лош, че на кралския наследник се налага да постави войници в публиката, които да контролират недоволната тълпа.

Фредерик умира по време на игра на крикет. Една от засилените топки го удря в горната част на торса, което предизвиква сериозен абсцес, който се оказва фатален за наследника на британската корона.

Неговата майка - Каролина фон Бранденгург-Ансбах - става жертва на също толкова странни стечения на обстоятелствата. Съпругата на Джордж II умира от херния. Увреждането е предизвикано от наднорменото тегло на дамата. Всъщност тя става толкова пълна, че за нея е изработен инвалиден стол, тъй като кралицата не може да се придвижва сама.

Изсипването напредва до крайна фаза и след няколко дни мъчителни болки вътрешностите на Каролина фон Бранденбург-Ансбах излизат от естествените отвори на тялото и. Това води до смъртта на жената-монарх. Нейните последни думи са: „Поне повече няма да ми се налага да гледам онова чудовище, Фредерик“.

.