Алберт Швайцер: лекарят, получил Нобелова награда за мир през 1952 година

От 1875г. до 1952г.

Алберт Швайцер безспорно е една от вдъхновяващите личности на миналия век, животът на който бил тясно свързан с медицината и с желанието му да помага да хората, грижейки се за здравето им.

Алберт бил роден през 1875 година в Кайзерсберг /град, намиращ се днес във френската област Елзас/. Малко по-късно семейството се преместило в Гюнсбах – живописно място, разположено в подножието на планина, в което лекарят обичал да се завръща, за да си почива от медицинските и мисионерските си отговорности.

В детството си Алберт често боледувал, но се отличавал със "здрав" интелект и безброй таланти и най-вече – с нескрит афинитет към музиката. Съвсем не е учудващ фактът, че момчето започнало да свири на орган веднага когато можело да стига педалите на музикалния инструмент; то впечатлявало с уменията си тези, които имали удоволствието да се наслаждават на изпълненията му. Макар че впоследствие се посветил на редица други професионални поприща, докторът никога не се отказал от страстта си към музиката и бил истински виртуоз, който перфектно изпълнявал творби на Бах. На 18-годишна възраст младежът бил приет в университета "Кайзер Вилхем", в Страсбург. Там той изучавал теология, филология и теория на музиката. През 1899-та германецът записал докторантура по теология в Сорбоната, където се фокусирал върху религиозната философия на небезизвестния Имануел Кант. Едва по-късно, през 1905-та, Швайцер избрал да се посвети на медицинското поприще.

В разглеждания период той започнал сериозно да се интересува от дейността на общността на мисионерите евангелисти в Париж и решил да стане лекар, за да им помага в сбъдване на каузите им. Година по-късно, през 1906-та, /и независимо от молбите на семейството си да продължи с религиозното си обучение/, на 31 години Алберт започнал да учи медицина в Страсбургския университет, където се дипломирал през 1913 година със специализация по тропическа медицина и хирургия.

В Африка

Още през юни 1912 година германецът се оженил за Хелене Бреслоу /дъщеря на известен професор по история в Страсбург/, която взела фамилията му. Заради бъдещите проекти на мъжа си, свързани с активна мисионерска дейност, Хелене преминала през обучение за медицинска сестра. По-късно, тя се усъвършенствала в поставянето на анестезия и неведнъж партнирала на съпруга си в извършването на животоспасяващи операции.

През 1913-та двойката отплавала по море от Бордо за Африка, на първата си хуманитарна мисия. В африканско селище Ламбарене /днешен Габон/ "дуетът" основал малка болница във връзка с дейността на парижката мисионерска общност. В лечебното заведение Швайцер третирал пациенти със смъртоносни заболявания и в много тежко физическо състояние. Въпросните болести варирали от: проказа, дизентерия, слонска и сънна болест, малария, жълта треска и много други. Случвало се медикът често да помага на хора, пострадали в срещи с диви животни. Както се досещате, условията на живот в тази част на света били повече от лоши, така че двамата съпрузи редовно срещали пречки пред работата си, но винаги давали всичко от себе си, за да окажат помощ и да бъдат полезни в разрешаването на проблемите, свързани със здравеопазването в Африка. 

В първите месеци от престоя си на африканска земя Хелене и Алберт излекували повече от 2,000 пациенти. През следващите няколко години болницата се разраснала, а до 50-те години на миналия век в нея вече практикували трима лекари, седем медицински сестри и 13 доброволци. До смъртта на Швайцер, през 1965-та, сградата на институцията включвала седемдесет сгради и разполагала с 350 легла. Тя имала и специално отделение за болни от проказа.

През 1952-ра Алберт Швайцер заслужено получил Нобелова награда за мир /Интересното е, че с парите от дадения приз специалистът построил гореспоменатото отделение за прокажени в Ламбарене/. До края на живота си той останал активен в изнасяне на лекции срещу насилието и прокламирал за проява на хуманизъм и разбирателство между хората.