Арнолд Гезел и теориите му за детското развитие от първата половина на миналия век

От 1903г.

Американският специалист Арнолд Гезел бил пионер в областта, занимаваща се с въпросите на детското развитие. Днес неговите методи се използват в цял свят от педиатри, психолози и други професионалисти, работещи с малчугани. Арнолд се прочул с това, че разработил специални техники за наблюдение на децата в естествени игрови ситуации, без, така или и иначе – неприятното за тях, прекъсване на интересните им занимания. Системата на Гезел осигурила поведенчески оценки, освободени от "странични" ефекти в резултат от намесата на експертите. Във възпитанието на хлапетата, американецът приемал за еднакво важни както значението на генетичната предопределеност, така и на самото възпитание. Специалистът вярвал, че мъниците преминават през идентифицираните от него няколко етапа на развитие във фиксирана последователност и при определен период от време, зависимост от вродените си човешки способности. Той бил привърженик на идеята, че децата трябва да бъдат отглеждани чрез разумно ръководство отстрана на настойниците и възпитателите им, чрез естественото развитие на уменията им. В този ред на мисли, родителите, според него, трябвало да избягват подлагането им на твърде стриктен режим, но също и на такъв, даващ прекалена свобода.

Малко биография

Гезел бил роден в Алма, Уисконсин. Родителите му накарали сина си още от малък да цени образованието и затова не е учудващо, че още в ранна възраст момчето решило да стане учител. През 1903-та то завършило висшето си образование в Уисконсинския университет, след което се изявявало в ролята гимназиален учител, а по-късно – като начален такъв. Впоследствие, мъжът решил да следва докторантура по психология в университета "Кларк". По това време той се запознал с много от идеите на Дж. Стенли Хол, смятан за един от пионерите в проучването на детското развитие. След като се "сдобил" с титлата доктор по психология през 1906-та, Гезел се преместил в Ийст Сайд в Ню Йорк Сити, където започнал да преподава в основно училище. През 1911-та, вече като професор в Йейлският университет, Арнолд Гезел основал специална клиника за детско развитие, която управлявал в периода от 1911г. до 1948г. Въпросната институция се превърнала в основен център в САЩ за изучаването на поведението на децата. Именно тук психологът прекарал по-голямата /и плодотворна/ част от кариерата си, провеждайки безброй изследвания и разработвайки теориите си, които именно го направили популярен. През първото десетилетие на 20-ти век, Арнолд решил да направи още нещо: да се сдобие с медицинско образование, което направил през 1915-та.

В действие

В началото на своята кариера, интелигентният мъж насочил научния си интерес към забавеното и нарушено, поради една или друга причина, детско развитие. Така, той прекарал няколко години в проучване на състояния като: синдром на Даун, кретенизъм и церебрална парализа. Много скоро обаче, специалистът си дал сметка, че това забавено развитие трудно може да бъде проучено пълноценно, ако се пренебрегнат познанията върху нормалното развитие на малчуганите. Затова той направил своеобразен обрат в научните си търсения и започнал да разследва нормалното поведение на бебета и малки деца, най-вече – с фокус върху умственото им развитие.

Използвайки натрупания си опит и знания, Гезел разработил метод за точен запис и оценяване на поведението в строго контролирана среда. За целта, психологът използвал филмова камера и затворено пространство във формата на купол, огледално само от едната страна, в което записвал, тайно от тях, игрите на мъниците. Иначе казано, малките участници никога не разбрали, че са наблюдавани от другата страна на прозореца. Арнолд записал близо 12,000 хлапета на различна възраст и в различна степен на развитие, а проучването се превърнало в база за формиране на по-късните му теории за детското развитие. Нещо повече, за да не бъде сам в изпитанието, той обучил и други специалисти да работят с него. Американецът заключил, че всички деца преминават по един и същи начин през определени стадии на развитие. По време на споменатите етапи развитието на мъниците се оказало съвсем естествен и, независим от ученето, процес. Гезел отбелязал, че в него се диференцират четири основи области – моторната дейност, езиковата/лингвистична дейност, адаптивните и персонално-социалните умения, които експертът подредил в скала, наречена на негово име. Същата помагала да се установи дали едно дете се развива нормално или в развитието му се наблюдават съответни нарушения. Скалата била уникална по рода си /и първата такава към разглеждания момент/ и можела да се прилага за деца на възраст от 4 седмици до 6-годишна възраст. Впоследствие, тя била взаимствана и използвана от други специалисти от цял свят.

Гезел приложил своите открития и в инициирани редица проучвания, свързани с поведенческите модели на осиновени деца. Той използвал скалата си, за да установи дали детето е достигнало даден нов етап от развитието си и, имайки предвид това, дали е благоприятно за него да бъде осиновено. Методите му позволили преодоляването на редица проблеми, касаещи осиновяването.

Както казахме и по-горе, педиатърът бил на мнение, че най-добрият начин е децата да се отглеждат чрез разумна и контролирана намеса в живота им, като се избягва прекалената свобода, но и многото ограничения. Защото: прекаляването както със свободата, така и със забраните би могло да наруши тяхното нормално развитие: "Личността на детето е продукт на бавен и постепенен растеж. Нервната му система съзрява поетапно и следва природни закономерности. То седи преди да проходи, бърбори преди да говори, измисля си преди да каже истината, рисува кръг преди да се научи да рисува квадрат; егоист е преди да стане алтруист; зависи от другите преди да се пребори за своята независимост. Всички негови способности, включително духовните такива, са продукт на законите на порастването. Задачата на грижещите се за деца, в този смисъл, е не да ги вкарват принудително в определен модел, а да направляват собственото им израстване."

Арнолд Гезел, разбира се, е имал и критици - специалисти, които са го обвинявали по определени параграфи. Една от основната критика била, че в експериментите му участвали единствено деца от бялата раса, на родители, представители на средната класа, което намалявало общата валидност на генерираните резултати.

Американецът бил автор на няколко известни творби, между които "Infant and Child in the Culture of Today" (1943г.) и "The Child from Five to Ten" (1946г.).

Снимка: Emaze.com