Аюрведически схващания за епилепсията от 4-ти век пр. Хр.

От -400г.

Вероятно няма да ви учудим, ако ви кажем, че в аюрведическото литературно наследство са описани голям брой заболявания, да не кажем – почти всички. На епилепсията, съвсем естествено, също е обърнато специално внимание.

В древния индуски текст "Charaka Samhita", често датиран често между 4-ти и 1-ви век пр. Хр., в осма глава от частта за диагностиката и десета от частта от методите за лечение, са изцяло посветени на въпросното състояние. И там, както и в други аюрведически произведения, то било известно с наименованието апасмара и било смятано за едно от най-ранните познати и диагностицирани нарушения от общо осем болести. Древните индийски специалисти смятали, че с адекватна и навременна медицинска терапия епилепсията може да бъде овладявана, но, че понякога – тя е нелечима и, че трудно подлежи на контрол.

Специалистите на аюрведа вярвали още, че факторите, обуславящи податливостта към развиване на болестта, се разделят в три основни групи – ендогенни (генетични, вродени и др.), външни (определящи се от начина на живот и от влошаване на условията от обкръжаващата среда ) и психологически (силна тъга, страх, прекомерна възбуда, гняв – емоции, нарушаващи баланса в т.нар. доши). Тъй като, по своята същност, заболяването все пак се смятало за непредсказуемо, пациентите с епилепсия били внимателно наблюдавани от лекарите и били отчитани предварителните симптоми на състоянието им, както и неговите клинични проявления.

Що се отнася до използваните методи до лечение, те били разнообразни и се употребявали, зависимост от степента на развитие на заболяването. Когато, например, факторите за случването на апасмара били определяни като несвойствени и нетипични, аюрведическите експерти препоръчвали на болните да стартират навременното изпълняване на мантри (специални химни, натоварени със завиден лечебен потенциал). Пречистването на тялото чрез специална терапия, наречена ватика апасмара, свързана с предизвикването на обилно повръщане, също била широко използвана. Приемът на каквито и да е било медикаменти следвал да се включи в оздравителния процес, но след основното пречистване на тялото и след като преди това са били приложени всички други средства. За вътрешна употреба с целебна цел аюрведическите специалисти предписвали консумация на разнообразие от пречистени масла, както и прилагането на някои от най-разпространените техники за почистване на носа в аюрведа.

Не на последно място, преди да поставят диагноза епилепсия, аюрведическите специалисти подробно се запознавали с цялата история на заболяванията на своите пациенти – нещо, което те правили и с всяко друго състояние.

Статията е част от историята на:

• История на Аюрведа