Елизабет Багшоу и ролята й за контрола на раждаемостта в Канада

От 1881г.

Елизабет Катрин Багшоу била родена в малко фермерско имение през 1881 година в Марипоса Тауншип, в канадската провинция Онтарио. Тя била най-малкото дете в семейство от четири дъщери. В детството си Елизабет била дръзка и се отличавала с впечатляваща памет – умение, което впоследствие щяло да се окаже много полезно за нея в професионален и в житейски план. На 16 години девойката вече знаела, че иска да се занимава с медицина, тъй като от рано получила шанса да се потопи в академична среда. Майка й се противопоставила на решението й, но баща й я подкрепил. (За съжаление, година преди нейното дипломиране и сбъдване на това начинание, той паднал от стълба, счупил си врата и починал три дни по-късно, без да може да види дъщеря си в ролята на медик.)

През 1901-ва Багшоу постъпила в женския медицински колеж в Торонто. Въпросната институция отворила врати години по-рано, през 1883 година, с основната идея да обучава само и единствено дами за лекарска професия. Тъй като въпросният колеж нямал силата да предоставя научни степени, в самия университет в Торонто тя била със статута на "случаен студент", което, на практика, й създавало трудност да се сдобие с диплома. Някои класове били смесени; а в други – като този по анатомия и акушерство, жени не били въобще допускани.

Елизабет прекарвала летните ваканции в семейното имение. След смъртта на баща си, през лятото на 1904 година, Багшоу се опитала смело да управлява фермата. Именно тогава тя се сблъскала с повече полова дискриминация отстрана на работниците в имението, отколкото била преживяла за три години в медицинското училище. Тъй като поведението на тези "джентълмени" било неприемливо, канадката уволнила всички, продала фермата и заедно със семейството си се върнала в Торонто, за да изкара четвъртата година от образованието си. Младата жена се дипломирала през 1905 година, но не могла веднага да стартира собствена практика, докато не се сдобила с право да практикува от Колежа на лекарите и хирурзите в Онтарио.

По това време малко болници в Канада предлагали стаж за лекари жени. Въпреки че била готова да замине за Детройт, за да потърси реализация там, Катрин изоставила идеята и преминала на "план Б" – отишла да се обучава при д-р Ема Лейла Скинър. Скинър практикувала най-вече акушерство, а Елизабет черпила опит от нея и тъй като не се намирала в ролята на стажант, не получавала никакво заплащане за дейността си. През 1906 година д-р Багшоу заминала за Хамилтън, където била изпратена по заместване в тамошно болнично заведение. Лекарката изключително много харесала града и съвсем импулсивно решила да се установи в него. Тъй като още от самото начало започнала да се изявява в сферата на акушерството, дамата решила именно там да са съсредоточени следващите й изяви. Елизабет се присъединила към медицинското общество на Хамилтън и била приета в екипа както на Многопрофилната болница, така и на лечебното заведение "Сейнт Джоузеф". Едновременно с това, тя практикувала и в клиника за лечение на кожни проблеми, където се обучавала да третира алергии и да се справя с дерматологични заболявания. Въпреки че последната дейност нямала нищо с основните й интереси, докторката продължила да работи в клиниката в продължение на 10 години, без да получава никакво заплащане.

По-любопитното е, че в периода между 1931 година до 1966 година д-р Багшоу изпълнявала поста на медицински директор в първата клиника за контрол на раждаемостта в Канада, съществуването на която не била регламентирано законно. Заведението предоставяло ценна информация за начините за контрацепция; вътре се предлагали и разпространявали презервативи, гелове и други средства за предпазване на желана бременност. В по-ранния етап от живота и професионалния си път Елизабет никога не била коментирала този проблем, но след изпадането на страната в икономическа криза, тя открито започнала да изявява позицията си за въвеждане на контрол на раждаемостта. Въпреки че се сблъсквала с постоянна съпротива отстрана на колегите си и представителите на местната администрация, тя не се отказвала да предоставя информация, достъпа до която била официално забранена за хората. Упорството й, в крайна сметка, довело до резултат: през 1969 година клиниката получила статут на легално медицинско заведение и дори била спонсорирана от правителството с допълнителни средства. Интересна подробност от живота на Багшоу била тази, че на 45-годишна възраст лекарката осиновила детенце, заобикаляйки закона, който едва ли щял да й позволи, като самотна майка, да направи това. Помогнал й адвокат, който оформил документацията по осиновяването. Седеммесечното бебе на име Джон донесло изключително много радост в живота й. Когато пораснал, той следвал медицина, а от 1954 година двамата практикували в една и съща сграда, макар и в различни кабинети.

Както се досещате, д-р Елизабет Багшоу била награждавана многократно както с призове, давани за успехи в строго медицинската област, така и с други награди, между които и медал за почетен гражданин на Хамилтън. През 1976 година, на 95-годишна възраст, Катрин решила да се пенсионира, преустановявайки практиката си, която към разглеждания период включвала обгрижване на общо 50 пациенти. Преди да се "сбогува" окончателно с медицината, тя се смятала за най-възрастния действащ медик в Канада. Когато била на 99 години, по случай тържеството за рождения й ден, й бил прожектиран филм за живота й, създаден от Националният филмов съвет. Елизабет починала през януари 1982 година, на 100-годишна възраст.