Елизабет Кюблер Рос и ролята й за развитието на психиатрията

От 1926г.

Швейцарката Елизабет Кюблер Рос била сред пионерите в психиатрията, изследвали психологичните ефекти, наблюдавани при умиращи хора. В първата си книга "За смъртта и умирането ", публикувана през 1969-та, Рос описала пет основни състояния, през които вярвала, че страдащите преминават в последните минути от живота си, а имено – отричане, гняв, договаряне, депресия и приемане. През цялата си кариера Елизабет се опитвала да накара своите пациенти да приемат края си като нормален житейски стадий и предлагала различни стратегии за справяне с гореописаните състояния. Интересното е, че в разглеждания период темата за смъртта била тенденциозно пренебрегвана от медиците. Но именно заради рядко засяганата тематика, творбата на швейцарката бързо се превърнала в ценен текст за професионалистите, работещи с неизличимо болни пациенти.

Елизабет била родена през 1926 година в Цюрих. Като тризнак, тя се появила на този свят, тежейки само килограм. Въпреки че оцеляването му било под въпрос, момиченцето все пак се преборило за съществуването си. На петгодишна възраст, Кюблер се разболяла от пневмония и била хоспитализирана. В болничната стая тя за пръв път се сблъскала със смъртта, наблюдавайки последните минути на пациентка, настанена при нея. При друг случай, девойката станала свидетел на ситуация, при която умираща нейна съседка сама успокоявала семейството си. Всички тези преживявания впоследствие я убедили, че смъртта може би трябва да се възприема като един нормален житейски стадий, който човек да посреща в мир и с достойнство.

Когато била на тринадесет години, германската инвазия на Полша ознаменувала началото на Втората световна война. Елизабет доброволно решила да помага на жертвите от войната. Първоначално, бъдещата лекарка работила като асистент в лабораторията на лечебно заведение за военни бежанци. През 1945 година тя станала ентусиазиран активист на Международната доброволческа служба за мир. Като тийнейджър, швейцарката работила във Франция, Полша и Италия в процеса по възстановяване на разрушени градски общности в резултат на военните действия. В крайна сметка, тези пътувания и преживявания променили мисленето й завинаги – именно тогава тя решила да помага на другите в ролята си на медик.

Въпреки желанията на баща си, Кюблер завършила медицина в Университета в Цюрих през 1957 година. Там тя се запознала с американския доктор Емануел Робърт Рос, за когото се омъжила и много скоро двамата заминали за Ню Йорк, за да стажуват в лечебна институция в Града на голямата ябълка. Впоследствие, Елизабет специализирала психиатрия в щатската болница в Манхатън и се обучавала в лечебно заведение в Бронкс.

През 1965-та, след раждането на двамата си синове, двойката се преместила в Чикаго, където докторката станала асистент-професор по психиатрия в болницата "Билингс", към Чикагския университет. Именно там тя фокусирала вниманието си върху работата с неизличимо болни пациенти, в опит да им помогне да се справят със страха и страданието. Елизабет с изненада открила, че много нейни колеги откровено предпочитат да не обсъждат с пациентите си темата за смъртта, която, така или иначе, ги притеснявала. Нещо повече, Кюблер започнала да изнася семинари по темата, на които присъствали както обикновени хора, така и специалисти.

Въпреки че малко по-късно била принудена да преустанови тези лекции, Елизабет продължила да консултира неизлечимо болни пациенти. През 70-те тя основала лечебен център в Калифорния, а през осемдесетте години работила активно с деца и болни от СПИН. Интелигентната дама се пенсионирала през 1996 година, оставяйки важно наследство в психиатричната наука отвъд Океана.