Създаването на "Enovid" - първото хормонално противозачатъчно хапче

От 1960г.

Акценти

Първият хормонален контрацептив, предназначен за предпазване от нежелана бременност, прави своя "дебют" на лекарствения пазар в САЩ през 1960 година. Създаването му е резултат от съвместната дейност на две фармацевтични организации, както и от неуморната работа на екип от американски специалисти. Въпреки че зад финализирането на крайния продукт стоят усилията на повече от един човек, все пак идеята и основната концепция за разработването й са дело на биолога Грегъри Пинкъс и на медицинската сестра и активист Маргарет Сангър. "Enovid" е одобрен от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) за лечение на менструални нарушения през 1957 г. Разработен е в лабораторията на научния център "Worcester Foundation", а впоследствие три години по-късно получава одобрение и за употреба като контрацептив. Пуснат е на пазара и разпространен от американската компания "Searle", базирана в Чикаго.

Предпоставки за появата на първото хормонално противозачатъчно хапче

Съвсем оправдано, появата му се смята от специалистите за наистина важен момент в историята на ембриологията, тъй като тя променя изцяло визията на обикновените хора по отношение на контрола на раждаемостта и извършва своеобразна революция в методите на женската контрацепция. В интерес на историческата истина, хапчето е реализирано най-вече в отговор на проблемите, свързани със семейното планиране и с мисия за ограничаване на човешката популация на територията на САЩ. За нуждата от такъв препарат активно започва да се говори в публичното пространство още след икономическата депресия от 1929-та, когато бедността сред американското население се отличава като наболял проблем. Създаването на малки семейства, при които да има налице достатъчен финансов ресурс за спокойното отглеждане на всяко дете, се превръща във водеща стратегия за справяне с нищетата. В средата на миналия век движението на евгениката е доста популярно. То насърчава размножаването на определени индивиди и обезсърчава възпроизвеждането на други. Не е тайна, че Маргарет Сангър е повлияна от идеологията на евгениката и това също е една от предпоставките, които се крият зад разработването на контрацептивен медикамент.

Разработването на хапчето

Маргарет Сангър първа предлага идеята да се направи такъв медикамент. През 1950-та тя намира страстен привърженик на хрумването си в лицето на Пинкъс и те се срещат, за да дискутират потенциалния бъдещ проект. Междувременно към тях се присъединява и още една интелигентна дама – Катрин МакКормик, също водещ американски биолог. И Маргарет, и Катрин вярват, че семейното планиране и контролът на раждаемостта са от съществено значение за предоставянето на повече права на жените и за подобряването на живота им. А науката, според тях, може да помогне и в този случай. Самата Сангър смята разработването на "Enovid" за важно и поради още една причина: то, по нейно мнение, ще намали "черната" статистика от извършването на опасни аборти (особено разпространена практика при бедните жени) на територията на САЩ.

В крайна сметка амбициозният научен проект стартира успешно и е оглавен от Грегъри Пинкъс. В екипа по разработката на хормоналния контрацептив, освен МакКормик, са привлечени още няколко бележити специалисти. Експерименталното хапче включва в състава си два хормона – естроген и прогестин (вид синтетичен прогестерон). За пръв път в ролята на противозачатъчно е използван прогестинът норетинодрел, разработен през 1953-та от Франк Колтън. Две години по-рано, Карл Джераси създава норетиндрона, употребяван масово в много от първите разработени хормонални препарати за предпазване от бременност. И Колтън, и Джераси работят независимо от проекта на Пинкъс и не подозират за употребата на прогестин в експеримента на своя колега и екипа му.

На петата Международна конференция за планирано родителство през 1955-та Пинкъс съобщава, че при експеримент със зайци двете вещества – норетинодрел и норетиндрон, имат отличен потенциал да участват в състава на бъдещ хормонален контрацептив. В периода от 1954-та до 1955-та специалистът Джон Рок провежда няколко клинични експеримента с норетинодрел в бостънската болница "Free Hospital for Women", а такива се правят и в Пуерто Рико.

>>> Контрацепция: Противозачатъчни таблетки за контрацепция

Неетични клинични изпитвания в Пуерто Рико

Основните клинични изпитвания на първото хормонално противозачатъчно хапче се извършват не в САЩ, а в Пуерто Рико. Там "Enovid" е раздадено на бедни жени, без да им бъде обяснено, че участват в изпитване и какви странични ефекти и рискове могат да очакват. На пуерториканките е предложена много по-силна формула на лекарството, има сведения за три починали участнички, но смъртта им никога не е разследвана.

През 50-те години на миналия век Пуерто Рико е изключително бедна страна, в която има бум на раждаемостта. По това време там американците отварят много клиники за контрол на раждаемостта, финансирани от правителството на Съединените щати. Именно тези институции стават основа за набиране на хора за клиничното изпитване на Пинкъс. Политиката на Пуерто Рико в онзи момент е за насърчаване на жените да се подлагат на стерилизация, като близо една трета от представителките на нежния пол там са преминали през процедурата - принуждавани да се подложат на хистеректомия след раждането на второ дете.

Образованите пуерториканки отказват да приемат новото лекарство, но бедните и по-малко образованите се съгласяват по-лесно, за да избегнат стерилизация или бременност. Затова Пинкъс организира жени от тази социална група от най-бедните райони на столицата Сан Хуан и други градове в началото на 1955 г.

Участничките, които приемат "Enovid", знаят само, че той предотвратява зачеване, но нямат представа, че лекарството е експериментално. Също така не са запознати дали то е безопасно, много от тях получават сериозни странични ефекти като гадене и съсиреци. Хапчетата съдържат много по-високи дози хормони от противозачатъчните, които се предлагат днес. По време на изпитването три жени умират, но не са им направени аутопсии и остава неясен въпроса дали причината за смъртта им е лекарството. Пинкъс не се интересува от страничните ефекти и не смята, че състояния като гадене или депресия са основание за промяна на формулата на хапчето. Той е съсредоточен само върху неговата ефикасност.

>>> Всички противозачатъчни повишават риска от рак на гърдата

През 1957-ма "Enovid" най-накрая е пуснат на пазара, но първоначално като медикамент за третиране на гинекологични неразположения. Едва през 1960-та хапчето започва да се предлага с първоначално замислената си мисия и то само на омъжени жени. Чак след 1972 г. "Enovid" може да се предлага като противозачатъчно и на несемейни. В по-късен етап става ясно, че при употребата му се наблюдават немалко странични ефекти. Но, така или иначе, появата му наистина се смята за исторически значима.