Джоунстаун: 918 жертви, харизматичен лидер и трагедия, която разтърси света

От 1931г. до 1978г.

Съдържание

› Кой е Джими Джоунс?

› Бягство от САЩ и преселване в Гаяна

› Животът в Джоунстаун

› Посещението на конгресмена Лео Райън

› Масовата смърт - 918 трупа

› Конспиративните теории

На 18 ноември 1978 г. в джунглата на Гаяна загиват 918 души – мъже, жени и деца. Повечето са американски граждани и последователи на проповедника Джим Джоунс. Събитието е една от най-тежките трагедии, свързани с религиозна общност в съвременната история, и остава известно с името на отдалеченото селище Джоунстаун (Jonestown), създадено от организацията Peoples Temple (Храмът на народа).

Години наред Джоунс убеждава последователите си, че изграждат ново общество, основано на расово равенство, социална справедливост, общ труд и споделени ресурси. Някои напускат домовете, работата и семействата си, за да го последват в Южна Америка. Накрая обаче човекът, обещал свобода и равенство, създава общност, в която личната независимост постепенно изчезва, критиката се наказва, а напускането става опасно и трудно.

За да се разбере как се стига до толкова много жертви, трябва да се започне от самия Джоунс, от идеите му и от начина, по който печели доверието на хиляди американци.

Кой е Джим Джоунс

Джеймс Уорън Джоунс е роден на 13 май 1931 г. в малкото градче Крийт, щата Индиана. Семейството е бедно: бащата е ветеран от Първата световна война с увредено здраве след газова атака, а майката работи, за да издържа дома. Още като младеж Джоунс се интересува от религия – обикаля различни църкви, чете Библията и открива, че умее да говори пред публика, да въздейства на емоциите на слушателите и да създава у тях усещане за близост.

През 1949 г. се жени за медицинската сестра Марселин Болдуин. Освен сина си Стивън двамата осиновяват няколко деца от различен етнически произход, а Джоунс по-късно представя семейството си като пример за расово и културно равенство.

През 50-те години започва да проповядва в Индианаполис. Посланието му се различава от това на консервативното християнство: говори за социална справедливост, равенство между расите, споделяне на богатството и религия, която се занимава с реалните проблеми на хората. През 1955 г. основава организацията Wings of Deliverance, която скоро приема името Peoples Temple.

Расовата сегрегация в САЩ по това време все още е широко разпространена и в много църкви белите и чернокожите са разделени. Джоунс заема ясна позиция срещу тази практика – изгражда расово смесена общност, организира социални инициативи и подкрепя интеграцията на обществените институции. През 1960 г. организацията се присъединява към протестантската деноминация Disciples of Christ, а през 1961 г. Джоунс оглавява Комисията по човешки права на Индианаполис.

Peoples Temple поддържа безплатни столове и социални центрове, грижи се за възрастни хора и помага на хора в затруднено положение. За мнозина последователи това е повече от религиозна организация: там намират подкрепа, чувство за принадлежност и надежда за по-добър живот. Без този начален етап трудно би се обяснило защо толкова хора по-късно му се доверяват.

От социален реформатор до абсолютен лидер

През 1965 г. Джоунс премества голяма част от организацията в Северна Калифорния. Основната общност се установява в Redwood Valley, а впоследствие движението се разраства и в Сан Франциско и Лос Анджелис. През 70-те години Peoples Temple вече има реално влияние: предлага социални услуги, грижи се за възрастни и бедни семейства, участва в обществения и политическия живот. Джоунс поддържа контакти с политици и влиятелни фигури и умее да мобилизира много хора за кампании.

Паралелно с това се променя и характерът на движението. Идеите за равенство отстъпват пред изискването за безусловна лоялност към лидера. Джоунс все по-често се представя като човек с изключителни способности, който лекува болести и предвижда бъдещето. Има свидетелства, че част от изцеленията са били инсценирани с помощта на хора от вътрешния му кръг. С времето той започва да поставя под въпрос авторитета на традиционната религия и дори на Библията и насочва вниманието на последователите към собствената си личност.

Отвън движението продължава да говори за социализъм, равенство и борба с расизма. Отвътре се оформя система за контрол, в която водачът има все по-голяма власт над личния живот на членовете. Бивши последователи разказват за физически наказания, финансово изнудване, натиск да се продават лично имущество и намеса в семейните отношения. Появяват се и обвинения за фалшиви изцеления и за сексуална злоупотреба с власт.

Защо Джоунс избира Гаяна

От средата на 70-те Джоунс говори все по-често, че движението трябва да се отдели от американското общество. Представя САЩ като страна, в която расизмът, капитализмът и политическото насилие правят справедливото общество невъзможно.

През 1974 г. организацията получава права върху земя в северозападната част на Гаяна, сравнително млада независима държава в Южна Америка. Мястото е избрано заради отдалечеността си и заради политическите условия, които позволяват създаването на самостоятелна земеделска общност. Проектът получава името Peoples Temple Agricultural Project, но скоро всички го наричат Джоунстаун.

През 1977 г., след негативни публикации в пресата и нарастващ натиск от бивши членове и техните семейства, Джоунс насърчава масовото преселване на последователите си в Гаяна. Обещанието е привлекателно: общество без расова дискриминация и социално неравенство, в което хората работят заедно за общото благо и сами си отглеждат храната. За мнозина това е шанс да се измъкнат от бедността, самотата и дискриминацията в САЩ.

През ноември 1978 г. в Джоунстаун живеят около хиляда души. Голяма част от тях са афроамериканци, мнозинството са жени, а сред жителите има много възрастни хора и деца. Този състав има значение, защото сред загиналите по-късно са много хора от уязвими групи, намерили в общността сигурност и усещане за семейство.

Животът в джунглата: от обещан рай към затвор

В началото част от жителите виждат в Джоунстаун реално осъществяване на идеалите си. Има обща кухня, жилища, електричество, медицински пункт, библиотека, училищни занимания и различни обществени дейности. Хората работят в земеделието, строителството, производството и услугите за общността.

С времето условията се влошават. Земеделският проект не постига обещаната самостоятелност: климатът е тежък, почвата не е особено плодородна, а работата е изтощителна. Работният ден е дълъг, храната често не достига, а за почивка остава малко време.

Най-голяма тежест има контролът на Джоунс. Речите и съобщенията му се излъчват по високоговорители из цялото селище. Събранията са задължителни и често продължават до късно през нощта, а членовете са насърчавани да докладват за поведението на другите. Личната кореспонденция и телефонните разговори се следят, а документите за самоличност и паспортите на много хора са задържани от ръководството. Дори личният живот – връзките, партньорствата, възпитанието на децата – може да бъде обект на намеса. Напускането става все по-трудно.

Бивши членове и роднини разказват за побой, заплахи, публични унижения и наказания за неподчинение. Мястото, което е трябвало да символизира свобода от американската система, се превръща в затворена общност, зависима от волята на един човек.

„Белите нощи“: репетиции за смъртта

Една от най-мрачните страни на живота в Джоунстаун са т.нар. White Nights, „Бели нощи“. Така се наричат извънредните събрания, на които Джоунс предупреждава за предстоящи нападения, арести и унищожаване на общността. Той говори за врагове, които искат да превземат селището, да отвлекат децата и да накажат последователите му. Понякога жителите са будени посред нощ и изпращани да заемат защитни позиции, а на някои се раздава оръжие.

С времето в тези събрания влизат и симулирани самоубийства. На членовете се казва, че трябва да умрат в името на каузата. Дава им се напитка, представена като отровена, и едва след като я изпият, им съобщават, че е било проверка на лоялността.

Репетициите имат пряко значение за последвалото. Те нормализират идеята за колективна смърт, отслабват естествената съпротива срещу нея и държат хората в състояние на постоянна психологическа мобилизация. Отново и отново чуват, че външният свят е враждебен, че няма къде да отидат и че смъртта може да бъде представена като героичен политически акт.

Семействата започват да се борят за близките си

Докато жителите на Джоунстаун са изолирани, в САЩ расте тревогата сред роднините им. До тях стигат писма и сведения за насилие, контрол и невъзможност за свободно напускане. Така се оформя групата Concerned Relatives – близки на членове на Peoples Temple, които настояват за проверка на условията в Гаяна и за възможност хората да се върнат в САЩ.

Публично говорят и бивши членове. Дебора Лейтън, напуснала организацията, описва в клетвена декларация атмосфера на страх и принуда. В медиите излизат разследвания за Джоунс. Той приема критиката като организирана атака срещу движението и я използва, за да затвърди убеждението на последователите си, че външният свят иска да ги унищожи.

В тази обстановка на сцената излиза калифорнийският конгресмен Лео Райън.

Посещението на конгресмена Лео Райън

Лео Райън, демократ от Калифорния, решава през 1978 г. лично да провери твърденията, че в Джоунстаун има хора, задържани против волята си. На 14 ноември той пристига в Гаяна с делегация от журналисти, представители на медиите и роднини на членове на Peoples Temple. Адвокатите на Храма първоначално отказват достъп до селището, но след преговори групата стига дотам на 17 ноември.

Джоунс се опитва да представи общността в най-добра светлина: организира вечеря и музикална програма, гостите разговарят с жители. На пръв поглед всичко е спокойно. По време на посещението обаче няколко души – тайно или открито – заявяват, че искат да напуснат, и молят Райън за помощ. За Джоунс това е тежък удар. Той не само губи последователи, но и се оказва, че въпреки контрола му някои хора вече не искат да останат.

На 18 ноември конгресменът и придружаващите го се отправят към въздушната писта в Порт Кайтума, на около десетина километра от селището. С тях тръгват около 16 души, решили да напуснат движението. Докато групата се готви да се качи на самолетите, до пистата пристига трактор с ремарке, пълен с въоръжени последователи на Джоунс, и започва стрелба. Лари Лейтън, който е тръгнал с групата като дезертьор, стреля по пътниците в един от самолетите.

Убити са петима: конгресменът Райън, журналистът от NBC Дон Харис, операторът Боб Браун, фотографът на San Francisco Examiner Грег Робинсън и Патриша Паркс, член на Peoples Temple, опитала се да напусне. Няколко други души са ранени. С това Джоунс преминава границата между заплахите и реалното насилие срещу външни хора.

18 ноември 1978 г.: последният ден на Джоунстаун

След стрелбата на пистата Джоунс събира жителите в централния павилион. Случилото се там е запазено в аудиозапис, известен като Death Tape („Записът на смъртта“), с каталожен номер Q042 в архива на ФБР. Записът е дълъг около 44 минути и съдържа речта на Джоунс, разговорите му с присъстващите и реакциите на хората в последните часове на общността. Той е един от основните първични източници за случилото се.

Джоунс твърди, че външният свят ще нападне селището, че американските военни ще дойдат и ще изтезават децата им и че за последователите му няма безопасно бъдеще. Смъртта представя като форма на политически протест и я нарича „революционно самоубийство“.

Записът показва обаче, че не всички са съгласни. Кристин Милър открито възразява и пита дали вместо да умира, общността не може да замине за Съветския съюз. Тя поставя под въпрос и това дали децата трябва да бъдат лишени от шанса да живеят. Джоунс отговаря, че такъв план няма да успее, а други членове на общността се обръщат срещу нея.

Затова събранието трудно може да се опише като спонтанно решение на хора, които доброволно са избрали да умрат. По-скоро става дума за процес, в който лидерът използва властта си, страха, груповия натиск и внушената предварително картина на неизбежна катастрофа.

Първи умират децата, като част от тях са отровени насила от възрастни и от медицински работници в общността. Според изследователи до 70 души са били отровени чрез инжекция. След децата идва редът на останалите. Някои възрастни изглежда приемат решението доброволно, други са подложени на натиск, принуда и заплахи, а около събранието има въоръжена охрана. Какво точно е било поведението на всеки отделен човек, не може да се установи със сигурност. Безспорно е едно: децата не са могли да дадат съгласие за собствената си смърт, а обстановката е изключвала свободен и информиран избор за много от възрастните.

Колко души загиват и какво са изпили

Общият брой на жертвите на 18 ноември 1978 г. е 918. От тях 909 умират в самия Джоунстаун, петима са убити на пистата в Порт Кайтума, а четирима – Шарън Ейморс и трите ? деца – загиват в седалището на Храма в Джорджтаун, столицата на Гаяна. Сред всички загинали има 304 деца и непълнолетни под 18 години.

В Джоунстаун 907 души умират от отравяне с цианид. Двама други – Джим Джоунс и медицинската сестра Ани Мур – са намерени с огнестрелни рани. Отровата е смесена с плодова напитка и успокоителни.

Защо толкова хора последват Джоунс

Жертвите на Джоунстаун често се описват като лековерни хора, които просто са се поддали на манипулация. Това обяснение е повърхностно, защото не отчита средата, в която движението възниква. Много от последователите имат реални проблеми: бедност, расова дискриминация, самота, липса на подкрепа, разочарование от политическата система.

За значителна част от афроамериканските членове Peoples Temple предлага нещо, което американското общество тогава често не им осигурява: равнопоставеност, принадлежност и място в общност, където цветът на кожата не би трябвало да има значение. Други са привлечени от социалистическите идеи и от възможността да живеят без частна собственост и икономическа експлоатация. Трети търсят духовно преживяване, лечение, семейство или просто подкрепа.

С времето подкрепата се превръща в зависимост. Хората предават пари, имущество и лични ресурси, а социалният им живот се свежда почти изцяло до рамките на движението. Когато някой е откъснат от близките си, няма достъп до независима информация и вярва, че навън го очаква враждебен свят, напускането изглежда почти невъзможно. Така действат много строго контролирани групи: рядко започват с насилие, най-често започват с обещание за принадлежност, сигурност и смисъл.

Как се стига до трагедията

Случилото се не може да се обясни само с личността на Джоунс или с един-единствен ден. То е резултат от няколко процеса, които се натрупват и се подсилват взаимно.

• Първият е концентрацията на власт. Джоунс постепенно изгражда система, в която мнението му е последна инстанция, а над решенията му няма реален контрол. Вътрешната критика се възприема като предателство, а лоялността става условие за принадлежност.
• Вторият е изолацията. Преместването в Гаяна е не само географско, но и психологическо: хората се отдалечават от семействата си, от независимите медии и от институциите, които биха могли да им помогнат. Иззетите паспорти, следената кореспонденция и внушението, че външният свят е враждебен, правят напускането още по-трудно.
• Третият е постоянният страх. Чрез „Белите нощи“ и непрестанните предупреждения за нападения Джоунс поддържа усещане за непосредствена опасност. В такава среда дори обикновената критика започва да изглежда като доказателство за заговор.
• Четвъртият е психологическата подготовка. Многократното разиграване на сценарии за самоубийство намалява част от бариерата пред подобен акт. Идея, която се повтаря като неизбежна, героична и морално оправдана, може да започне да изглежда приемлива и на хора, които при други обстоятелства биха я отхвърлили.
• Петият е страхът от разпад на общността. Посещението на Райън показва, че движението губи контрол над част от членовете си, а напускането застрашава авторитета на Джоунс и цялата структура, която е изградил. Убийството на Райън и решението за масова смърт са две последователни стъпки в тази ескалация.

Какви и да са социалният контекст и груповата динамика, основната отговорност носи самият Джоунс – за системата на принуда и за решението, довело до масовата смърт.

Джоунстаун и ЦРУ: най-известните конспиративни теории

След трагедията възникват въпроси, които пораждат слухове и алтернативни версии. Причините са ясни: огромният брой жертви, противоречивите първоначални сведения, оръжията и лекарствата в селището, контекстът на Студената война и самата невъзможност събитието да бъде осмислено. Някои от тези версии се опират на реални документи и факти, но ги тълкуват по начин, който не се подкрепя от достатъчно доказателства.

Джоунс като агент на ЦРУ

Една от най-разпространените теории твърди, че Джоунс е свързан с американското разузнаване, а Peoples Temple е използвана като експеримент за психологически контрол. Обикновено се позовава на програмата MK-Ultra на ЦРУ, която действително е съществувала и е включвала секретни опити с човешкото поведение, психоактивни вещества и техники за разпит и манипулация. По тази логика Джоунстаун е бил лаборатория за методи на масово подчинение. Някои автори посочват и че американски представители са знаели какво се случва в общността.

Наличните документи обаче не доказват, че Джоунс е бил агент на ЦРУ или че трагедията е организирана като експеримент. Фактът, че MK-Ultra е реална програма, сам по себе си не създава връзка с Гаяна.

Американски военни са избили хората в селището

Според друга версия голяма част от жертвите не са загинали от отравяне, а са убити от външна сила. В някои варианти се говори за американски специални части и британски военнослужещи, които уж са пристигнали в района и са избили опитващите се да избягат в джунглата. Подобни твърдения се срещат в публикации на конспиративни автори и се свързват с първоначалното объркване около броя на телата и организацията на евакуацията.

Надеждни доказателства за такава операция няма. Данните сочат, че в Джоунстаун 907 души са починали от цианид, а двама – от огнестрелни рани. Това не значи, че са известни всички подробности около смъртта на всеки отделен човек, но твърдението за масово убийство, извършено от армията, остава непотвърдено.

Съветският съюз е имал отношение към трагедията

Тази версия има историческа основа. Джоунс наистина симпатизира на СССР и го представя като общество, свободно от капиталистическа експлоатация. През 1978 г. ръководители на Храма се срещат редовно със съветски дипломати в Джорджтаун, а в началото на октомври Джоунстаун посещава представителят на съветското посолство Фьодор Тимофеев. Жителите учат руски език, а ръководството обсъжда възможността цялата общност да се премести в СССР.

Няма обаче данни, че Съветският съюз е организирал или подпомогнал трагедията. Идеята за преселване не е била окончателно договорена.

Всички са били предварително упоени

Тази версия се основава на данни за употреба на лекарства в Джоунстаун. Самият Джоунс злоупотребява с медикаменти: в медицинските данни за него има следи от стимуланти и барбитурати, а при аутопсията са установени токсични концентрации на пентобарбитал. Има свидетелства и за употреба на различни психоактивни препарати сред членовете на общността.

Това обаче не доказва, че всички жители са били системно упоявани или че е провеждан организиран експеримент за химически контрол върху съзнанието им. По-убедително обяснение за подчинението дават психологическият натиск, социалната изолация, страхът, заплахите и зависимостта от лидера.

Джоунс не е умрял в Джоунстаун

Според последната версия мъжът, открит мъртъв в селището, не е Джоунс, а негов двойник. Истинският лидер уж е бил евакуиран от американски или чужди служби и така е получил възможност да избяга – в някои варианти до Израел или друга държава. Убедителни доказателства за това няма. Джоунс е идентифициран след смъртта си, а официалните данни сочат, че е загинал от огнестрелна рана в главата, най-вероятно причинена от самия него.

Защо теориите се задържат толкова дълго

Случаят има няколко особености, които правят алтернативните обяснения привлекателни. Първата е броят на жертвите: трудно е да се приеме, че един човек може да доведе толкова много хора до подобно действие. Втората са децата. Участието на родители в смъртта на собствените им деца е толкова травматично, че някои предпочитат да вярват, че общността е била унищожена отвън.

Третата е непълната първоначална информация. Първите сведения говорят за около 400 тела, а броят нараства в следващите дни и достига 909, като журналисти и власти получават противоречиви данни. Четвъртата е Студената война: социалистически проект в страна, където се засичат интересите на различни сили, неизбежно буди подозрения за намеса на разузнавателни служби. Петата е, че част от документите на американските институции остават секретни или се публикуват със закъснение, което оставя място за спекулации.

Изследователи като Ребека Мур от Държавния университет в Сан Диего години наред изучават тези теории. Според анализа ? конспиративните версии често търсят морално по-поносимо обяснение, като прехвърлят цялата отговорност върху скрити външни сили. Това не означава, че всички въпроси са изяснени. Но има разлика между реалните празноти в историческите данни и твърденията, за които няма надеждно потвърждение.

Какво е останало от Джоунстаун

След трагедията американските и гаянските власти организират идентифицирането и превоза на телата. Много от загиналите са погребани в САЩ, а 409 непотърсени тела са положени в масов гроб в гробището Evergreen в Оукланд, Калифорния. През 2011 г. там е открит паметник с имената на всичките 918 жертви. На мястото на бившето селище остават разрушени постройки, земеделски терени и следи от случилото се.

Днес Джоунстаун е символ на опасностите от абсолютната власт в затворените общности и от психологическата манипулация, при която социални и религиозни идеи се превръщат в инструмент за контрол. Случаят продължава да се изучава от психолози, социолози, историци и изследователи на тоталитарни движения, а въпросите, които поставя, не са остарели: как се изгражда сляпо доверие към един човек, защо хората продължават да следват водач, който очевидно им вреди, какво се случва, когато критиката бъде обявена за предателство, а външният свят – за враг.

Какво показва случаят

Джоунстаун не е история само за една религиозна група или за един човек с опасни амбиции. Той показва как идеи за равенство и справедливост могат да бъдат вплетени в система, в която липсват прозрачност, независими институции и свобода на избора. Мнозина от последвалите Джоунс не търсят власт, слава или богатство. Искат да живеят в общество без расизъм, бедност и несправедливост, а някои намират в Peoples Temple подкрепа и смисъл, преди организацията да се превърне в структура на страх и насилие.

На 18 ноември 1978 г. този процес стига до края си: за един ден загиват 918 души.