Основаване на "Рош" през 1896г. и развитие на компанията до 1919г.

От 1896г.

В края на 19-ти век родителите на швейцареца Фриц Хофман-Ла Рош се надявали той да стане уважаван учен, който да прослави фамилията с важни за развитието на човечеството открития. Както се случва в повечето случаи обаче, младежът показал нулев интерес към посвещаване на научна кариера. Малко разочарован, но все пак примирен, баща му – заможен търговец на коприна, решил да основе в Бзаел "Hoffmann-La Roche & Co" за своя син. Така, през 1896г. стартът на тогава – все още малката, химическата компания "Рош" бил поставен.

Макар че категорично отказал да разгадава тайните на научния свят, младият мъж показал, че може да бъде талантлив предприемач, който с личните си качества, постоянство и целенасоченост допринесъл много за бързия успех на бранда.

Самият Рош можел да се похвали с новаторско за времето си мислене и бил абсолютно убеден, че бъдещето принадлежи на марковите, а не на генеричните лекарства. Освен това, швейцарецът осъзнавал от колко голямо значение за напредъка на организацията било създаването на връзки между фармацевтичната индустрия и представители от научната сфера, които заедно да търсят решения срещу някои от най-страшните заболявания на времето. Ето защо създателите на "Hoffmann-La Roche & Co" положили много усилия, още от основаването, да изградят редица изследователски центрове в различни краища на света, за да предложат на своите експерти, въвлечени в синтезирането на нови лекарства, свободата да експериментират и да се докосват до чуждия опит – свобода, която обикновено и до този момент често се свързвала предимно със средата на университетската лаборатория.

Въпреки добронамерената бизнес политика, още в първите няколко години от съществуването си "Рош" преживявала сериозни финансови затруднения, които за нула време я изправили пред банкрут. На смъртното си ложе, бащата на Фриц наставнически го посъветвал да се откаже от фармацевтичния бизнес, но синът бил упорит. Швейцарецът направил най-доброто, което можело да се направи на този етап: извършил рекапитализация (чрез размяна на облигации, главно сред членове на семейството).

Този ход не просто спасил компанията, а отново, почти веднага, я изкарал на предни позиции. В края на 19-ти и началото на 20-ти век били създадени и няколко от първите лекарства на "Hoffmann-La Roche & Co". Едно от най-известните сред тях бил сиропът за кашлица "Sirolin" (от 1898г.), с вкус на портокал. Малко след "дебюта" си на пазара, медикаментът направил истински фурор и се наложил като водещ по продажби препарат. В портфолиото на компанията се наредили също и "Digalen" (медикамент, използван в третирането на сърдечносъдови заболявания), "Thiocal" (също срещу кашлица) и болкоуспокояващото "Pantopon".

Така, бъдещето на бранда започнало да изглежда все по-обещаващо. До навечерието на Първата световна война продуктите му се продавали на четири континента. С цел стандартизиране на маркетинговия процес, организацията приела името "Рош" като световна търговска марка (Хофман-Ла Рош било бащиното име на съпругата на Фриц.) Избухването на войната обаче сложила символична точка на прогреса на организацията и позабавила нейното развитие.

Новосъздадената нейна нова фабрика в Германия, в Грензах, осигурявала най-голям дял от фармацевтичната продукция на "Рош". По време на войната обаче германските власти бойкотирали въпросното предприятие заради подозрение, че то осигурява доставки от лекарства на Франция. Междувременно, френските лекари нарекли компанията прогерманска. Великобритания също не била доволна и разпространила слух, че "Рош" снабдявала с отровен газ немската армия. Най-големият удар дошъл от Русия, когато по време на революцията там, швейцарската организация загубила повече от 1 милион франка от несъбрани взимания.

През 1919г. тази серия от неприятни събития принудила бранда да се трансформира в публична компания. На следващата година Фриц починал, което щяло да изправи организацията пред различни изпитания, но също и - пред нови възможности.

Статията е част от историята на:

• История на Рош (F.Hoffmann—La Roche)