Откриване на втория туморно-специфичен хромозомен маркер от български екип през 1971 година

от 11 ное 2016г., обновено на 04 апр 2017г.

От 1971г.

Знаехте ли, че първият раков хромозомен маркер бил открит през вече далечната от нас 1960 година? Припомняме ви, че той бил наречен филаделфийска хромозома и характеризирал хронична миелогенна левкемия. А подозирахте ли, че вторият такъв маркер бил установен близо десетилетие по-късно от двама нашенски специалисти – д-р Георги Манолов и Янка Манолова. Постижението на медицинския ни "дует" (който бил такъв и в живота) се оказало наистина значимо и впоследствие допринесло много за изясняване на механизма на образуването на туморните клетки.

Малко биография

Георги Манолов бил роден на 29 май 1927 година в град Русе. Като ученик той се справял отлично с естествените науки и бил сериозно решен да насочи кариерния си път в тази област. Но когато дошъл решителният момент да кандидатства във висше учебно заведение, младият мъж бил приет да учи медицина, която останала и окончателното му професионално призвание. След като приключил с ученето, Манолов започнал работа в ХЕИ – санепидстанцията в Разград, където се надявал да получи възможността да се посвети на поредица от научни изследвания. В своето обкръжение специалистът бил добре известен с огромното си любопитство и с непрекъснатия си стремеж да достига до нови и нови разкрития. "Още като бяхме студенти, случваше се - през нощта му хрумнала някаква идея, идва и я споделя. Роден е за изследовател, за него няма по-важно нещо от науката. Не научната кариера, а диренето и разгадаването на неизвестното – това е, което винаги го е интересувало." – споделила Янка Манолова за своя колега и съпруг в книгата "Български изследователи и откриватели" от 1986г.

Янка била родом от село Тодоричене. След като завършила медицинското си образование, тя работила последователно като завеждащ в Завода за антибиотици в Разград, като детски лекар в столицата, а по-късно – и като завеждащ цитологичната лаборатория в Института по онкология. Както можете да предположите сами, най-предизвикателни и интересни за нея били съвместните научни проекти със съпруга й. Всъщност, откриването на споменатия по-горе маркер било именно такова общо предизвикателство, което им отнело цели четири години време и немалко безсънни нощи.

Маркер 14q при бъркитовата лимфома

В края на шейсетте години на 20-ти век семейство Манолови заминали да специализират в Института по туморна биология в Стокхолм. Начело на престижното заведение тогава стоял небезизвестният професор Георг Клайн. Същият не се поколебал да вдигне високо летвата пред своите български колеги и им измислил като предизвикателство да формират лаборатория за цитогенетични експерименти. Речено сторено. Веднага след отварянето на лабораторията, медиците, живо интересуващи се от имунология, стартирали редица изследвания върху африканската бъркитова лимфома – рак на лимфоцитите, малко проучен до този момент в световен мащаб. Оказало се, че има много какво да се научи за заболяването и специалистите ни напреднали бързо в работата, достигайки до важни заключения. Устремът и резултатите им били забелязани от професор Албърт Леван – бележития експерт, запознал човечеството с новината за наличието на 46-те хромозоми в човешкия индивид. Леван извикал Георги и Янка да работят заедно в Института по генетика в Лунд, Швеция. Там екипът създал първите изцяло параметрично диференцирани карти за лентуването на човешките хромозоми, като основната цел на тази изследователска техника била чрез нея по-лесно и по-бързо да се откриват хромозомните отклонения.

Много скоро "отборът" на Манолови успял да създаде своя лентова техника, която побързал да приложи в разследването на бъркитоволимфомния тумор. Именно в този период двамата ни изследователи имали честта да се "сблъскат" с непозната до този момент допълнителна структура към 14-та хромозомна двойка. Това, предполагаме се досещате, бил маркер 14q. Преди да го "припознаят" обаче, откривателите му направили много тестове, за да се уверят в неговата "автентичност". В крайна сметка, откритието било официално обявено на Конгреса на скандинавските генетици през август 1971-ва, в град Орхус, Дания. Година по-късно, в британското здравно издание "Nature" излязла подробна статия, коментираща значимостта на постижението на родните ни специалисти.

Десетилетие по-късно, учени установили, че в осма хромозома, в участъка, откъдето се премества материал към хромозома 14-та, за да се образува маркерът, се намирал раков ген или т. нар. онкоген. В хромозома 14, на мястото на "закачването" на сегмента от хромозома осем експертите локализирали присъствието на имуноглобулинен ген. Трансформацията на хромозомите 8 и 14 допринасяло за засягането на туморния ген и доближаването му до имунния. При създаването на различни условия в структурата и позицията на маркера между гените се наблюдавало взаимодействие. Станало ясно, че в следствие на поредица от трансформации туморният ген се активира, което води и до активното производство на нетипичен за клетъчната структура раков протеин. Когато количеството на последния е в свъхпропорции, тогава се формира злокачествено образувание.

В крайна сметка, Георги и Янка Манолови безспорно допринесли много за разбирането на така коварните ракови заболявания. И въпреки че отнело известно време (около десетилетие), откритието им все пак получило световно признание.

Статията е част от историята на: