Начало История на медицината Откриване на втория туморно-специфичен хромозомен маркер от български екип през 1971 година

Откриване на втория туморно-специфичен хромозомен маркер от български екип през 1971 година

От 1971г.

Откриване на втория туморно-специфичен хромозомен маркер от български екип през 1971 година - изображение

Знаехте ли, че първият раков хромозомен маркер бил открит през вече далечната от нас 1960 година? Припомняме ви, че той бил наречен филаделфийска хромозома и характеризирал хронична миелогенна левкемия. А подозирахте ли, че вторият такъв маркер бил установен близо десетилетие по-късно от двама нашенски специалисти – д-р Георги Манолов и Янка Манолова. Постижението на медицинския ни "дует" (който бил такъв и в живота) се оказало наистина значимо и впоследствие допринесло много за изясняване на механизма на образуването на туморните клетки.

Малко биография

Георги Манолов бил роден на 29 май 1927 година в град Русе. Като ученик той се справял отлично с естествените науки и бил сериозно решен да насочи кариерния си път в тази област. Но когато дошъл решителният момент да кандидатства във висше учебно заведение, младият мъж бил приет да учи медицина, която останала и окончателното му професионално призвание. След като приключил с ученето, Манолов започнал работа в ХЕИ – санепидстанцията в Разград, където се надявал да получи възможността да се посвети на поредица от научни изследвания. В своето обкръжение специалистът бил добре известен с огромното си любопитство и с непрекъснатия си стремеж да достига до нови и нови разкрития. "Още като бяхме студенти, случваше  се - през нощта му хрумнала някаква идея, идва и я споделя. Роден е за изследовател, за него няма по-важно нещо от науката. Не научната кариера, а диренето и разгадаването на неизвестното – това е, което винаги го е интересувало." – споделила Янка Манолова за своя колега и съпруг в книгата "Български изследователи и откриватели" от 1986г. 

Янка била родом от село Тодоричене. След като завършила медицинското си образование, тя работила последователно като завеждащ в Завода за антибиотици в Разград, като детски лекар в столицата, а по-късно – и като завеждащ цитологичната лаборатория в Института по онкология. Както можете да предположите сами, най-предизвикателни и интересни за нея били съвместните научни проекти със съпруга й. Всъщност, откриването на споменатия по-горе маркер било именно такова общо предизвикателство, което им отнело цели четири години време и немалко безсънни нощи.

Маркер 14q при бъркитовата лимфома

В края на шейсетте години на 20-ти век семейство Манолови заминали да специализират в Института по туморна биология в Стокхолм. Начело на престижното заведение тогава стоял небезизвестният професор Георг Клайн. Същият не се поколебал да вдигне високо летвата пред своите български колеги и им измислил като предизвикателство да формират лаборатория за цитогенетични експерименти. Речено сторено. Веднага след отварянето на лабораторията, медиците, живо интересуващи се от имунология, стартирали редица изследвания върху африканската бъркитова лимфома – рак на лимфоцитите, малко проучен до този момент в световен мащаб. Оказало се, че има много какво да се научи за заболяването и специалистите ни напреднали бързо в работата, достигайки до важни заключения. Устремът и резултатите им били забелязани от професор Албърт Леван – бележития експерт, запознал човечеството с новината за наличието на 46-те хромозоми в човешкия индивид. Леван извикал Георги и Янка да работят заедно в Института по генетика в Лунд, Швеция. Там екипът създал първите изцяло параметрично диференцирани карти за лентуването на човешките хромозоми, като основната цел на тази изследователска техника била чрез нея по-лесно и по-бързо да се откриват хромозомните отклонения.

Много скоро "отборът" на Манолови успял да създаде своя лентова техника, която побързал да приложи в разследването на бъркитоволимфомния тумор. Именно в този период двамата ни изследователи имали честта да се "сблъскат" с непозната до този момент допълнителна структура към 14-та хромозомна двойка. Това, предполагаме се досещате, бил маркер 14q. Преди да го "припознаят" обаче, откривателите му направили много тестове, за да се уверят в неговата "автентичност".  В крайна сметка, откритието било официално обявено на Конгреса на скандинавските генетици през август 1971-ва, в град Орхус, Дания. Година по-късно, в британското здравно издание "Nature" излязла подробна статия, коментираща значимостта на постижението на родните ни специалисти.

Десетилетие по-късно, учени установили, че в осма хромозома, в участъка, откъдето се премества материал към хромозома 14-та, за да се образува маркерът, се намирал раков ген или т. нар. онкоген. В хромозома 14, на мястото на "закачването" на сегмента от хромозома осем експертите локализирали присъствието на имуноглобулинен ген. Трансформацията на хромозомите 8 и 14 допринасяло за засягането на туморния ген и доближаването му до имунния. При създаването на различни условия в структурата и позицията на маркера между гените се наблюдавало взаимодействие. Станало ясно, че в следствие на поредица от трансформации туморният ген се активира, което води и до активното производство на нетипичен за клетъчната структура раков протеин. Когато количеството на последния е в свъхпропорции, тогава се формира злокачествено образувание.

В крайна сметка, Георги и Янка Манолови безспорно допринесли много за разбирането на така коварните ракови заболявания. И въпреки че отнело известно време (около десетилетие), откритието им все пак получило световно признание.

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

"Български изследователи и откриватели", 1986г.

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Алтернативна медицинаМедицински изследванияЛюбопитноЛайфстайлНовиниЗдравни съветиЛеченияАнкетиБотаникаНормативни актовеКлинични пътекиСпециалисти