"Wound Man": емблематичният хирургически труд от 15 век, 2 част

Към 1 част>>> тук

Емблематичната художествена творба "Раненият човек" ("Wound Man") е пример за стойностно средновековно европейско хирургическо изображение, сред което е вместен и любопитен текст. Освен това, може да се приеме, че художникът е изобразил по уникален начин своя ранен средновековен човек, очакващ изцелението си през епохата на Ренесанса.

С навлизането на новите технологии и нововъведенията в областта на печатарските услуги, през втората половина на 15-ти век, европейското книгоиздаване претърпяло положителни промени. Първата медицинска печатна книга (трактат на латински), публикувана във Венеция през 1491, озаглавена като "Fasciculus medicinae" е първата творба, в която е публикуван и Раненият човек.  

Текстът на ръкописния хирургически трактат "Wundarznei", в който рисунката се появявила впоследствие, също е "регистрирала" своята ренесансова редакция. Въпреки това, картината Раненият човек е включвана във всяко едно от 25-те издания на трактата, привличайки вниманието на читателите към специфичните болести и лекарствата срещу тях. Книгата, като цяло, се е радвала на изключителна популярност, тя била преведенана италиански, испански и холандски. Съществуват и няколко нейни луксозни издания, които били ръчно рисувани.

Илюстрацията Раненият човек започнала да се появява в германските печатни книги в края на 15 век, а формата й е претърпяла известни промени. В Страсбург през 1497 година картината е "придружавала"  хирургическата книга на Йеронимус Бруншвиг, озаглавена "Das Buch der cirurgia". Въпреки че рисунката все още представяла раните на човека по утвърден във времето еталон, разпръснатият текст, характерен за нея вече не можел да се види в творбата. В тази книга новият Ранен човек можел да се възприема като еталон за хирургическото изкуство, демонстриращ кръвоносните съдове и тежките наранявания, които хирурзите можели вече да лекуват.

Описаната по-горе визуална стратегия продължила да се следва от редица хирургически писатели, живели през 16 век, а образът на Ранения човек е адаптиран, така че да "побира" променливите нужди на професията на хирурзите. Например през 1517 година германският военен хирург Ханс фон Герсдорф, включил рисунката в своята "Feldbuch der Wundarznei", която е първата творба, „вместила” в изображението гюлле, поразяващо пищяла и лакътната кост .

Постоянните промени, които претърпява рисунката Раненият човек в немалкото хирургически трактати, в които е помествана в продължение на над 300 години, демонстрират капацитета на тази творба да представи пред читателите развитието на хирургията като медицинска дисциплина.