Абортите в медицинската история на Франция от 1975 до 1994 година

От 1975г. до 1994г.

Във Франция социалните възприятия на хората относно абортите започват да се променят. През първата половина на 19 век, абортът се разгледал като последна възможност за бременните неомъжени жени. Но след като някои писатели писатели започнали да пишат за аборта като мярка за осъществяването на семейно планиране за омъжените жени, практиката започнала да се разглежда и логично решение при наличие на нежелана бременност, произтичаща от неефективните контрацептиви. Още една причина, направила приемливо изкуственото прекъсване на бременността (като форма на семейно планиране за омъжените жени), била относителната безопасност на процедурата. Въпреки това, историята на медицината свидетелства, че изкуственото прекратяване на бременността във Франция е законно, единствено ако се извърши до 12 седмици след зачеването (14 седмици след последната менструация), тъй като Законът „Veil”, приет през 1975 година изрично описва, че абортите в по-късните етапи на бременността, са позволени, единствено ако двама лекари удостоверят, че умъртвяването на плода е наложително, за да се предотвратят тежки трайни увреждания на физическото или психичното здраве на бременната жена; ако има риск за живота й; ако има реална опасност, че детето ще страда от особено тежко заболяване, признато за нелечимо.

През Средновековието на изкуственото прекратяване на бременността е смятано за изключително тежък грях. Медицинската процедура е криминализирана във Франция с въвеждането на Наполеоновия кодекс. По време на немската окупация през Втората световна война, правителството на Виши започва да приема аборта като углавно престъпление, което се наказва със смърт. Последното изпълнение на смъртна присъда във Франция за неправомерно извършване на аборт се е състояло през 1942 г. След войната, смъртното наказание за аборт е премахнато, създадени са специални съдилища, които да разглеждат това престъпление.

Случаите на незаконно прекъсване на бременността, без каквито и да е медицински причини във Франция останали доста високи и в следвоенния период, увеличил се броят на жените, решили да пропътуват разстоянието до Обединеното кралство, за да направят аборт, след като във Великобритания медицинската процедура се легализира през 1967 г. Франция декриминализира прекъсването на нежеланите бременности през 1975 година. От 1982 година, цената на абортите започнала да се поема от френската система за социална сигурност.

Франция е приела насрочването на дата, на която бременността да бъде прекратена да става една седмица след като пациентът е изискал да му се направи манипулацията, но този период „за размисъл” може да бъде съкратен, в случай че жената е близо до 12-та гестационна седмица. След тогава, двама лекари трябва да удостоверят, че здравето на пациентката е застрашено или има голяма вероятност плодът да страда от нелечимо тежко заболяване. В противен случай, абортът е незаконен.

Франция е първата страна, легализирала използването на „RU-486” (това е медикаментът Mifepristone, който се използва за предизвикване на аборт в първите месеци от бременността, в по-малки дози лекарството се използва и като средство за спешна контрацепция) през 1988 година. Данните сочат, че до една четвърт от всички френски аборти са извършени именно с RU-486.

От 1994 г. френското законодателство започва да изисква намесата на специални мултидисциплинарни диагностични центрове, които да вземат нелекото решение кои родилни дефекти са достатъчно тежки, за да оправдаят правенето на аборт след 12 гестационна седмица.

Статията е част от историята на:

• История на изкуственото прекъсване на бременността (аборт) в медицината