"Английското изпотяване": мистериозно заболяване, върлувало в Англия през 15-ти и 16-ти век

От 1485г. до 1552г.

В края на 15-ти век и през 16-ти век в Англия върлува непозната коварна болест с фатални последици. Много експерти по медицинска история приемат, че тя е различна от чумата, както и от други епидемични състояния и я определят като ново за разглеждания период медицинско явление. Тъй като мистериозната гостенка се "вихри" най-вече на английска земя, болестта става известна с наименованието "английско изпотяване" /"English Sweat" (sudor anglicus)/. Въпреки твърденията на историците, че тази болест отнема много по-малко човешки животи, отколкото чумата, тя "печели" призово място в друга област – жертвите й загиват в рамките на 24 часа, изпотявайки се до смърт.

Английското изпотяване – симптоми на заболяването

"Хрониките на Холинс", публикувани през 1577 г., описват английското изпотяване като "толкова остро и смъртоносно, че никой никога не е чувал или споменавал каквото и да е за него". Интересен факт е, че творбата е написана от хора, чиито дядовци са свидетели на страшната чумна епидемия, наречена "Черната смърт". Инкубационният период на заразата е плашещо кратък (само 5 часа). Заболяването започва изведнъж с треска, болка в крайниците, врата, раменете, с коремна болка и повръщане. Драматично протичащата настинка е последвана от висока температура, включваща изпотяване, толкова обилно, че болестта скоро става известна просто като "Изпотяването". Покосените от инфекцията страдат от силна жажда. Организмът на пациента отслабва толкова бързо, че човекът агонизира, борейки се за въздух, следва остра гръдна болка и забързан пулс. Смъртта настъпва бързо.

Любопитното е, че болестта не "подбира" жертвите си и не се "интересува" от благосъстоянието им – дали те са заможни, или в неравностойно положение. Все пак, тя най-често засяга мъже на възраст от 15 до 45 години в добро материално състояние.

Епидемията в Англия и Европа

В Англия са регистрирани общо пет епидемии, избухнали в летните месеци на годините 1485, 1508, 1517, 1528 и 1551 и приключили с идването на есента. През 1517 година заразата застига дори семейството на крал Хенри VIII, а през 1528 година е "нежелан гост" в обкръжението на британския кардинал Томас Уолси.

Според изследванията на медицинските специалисти във военната болница "Кралица Астрид" в Брюксел, публикувани през 2014 г. в списание "Вируси", болестта може би е дълбоко вкоренена в историята на Англия. Д-р Пол Хеймън и неговите колеги описват протичането на първото избухване на епидемията, като го свързват с преврата на Хенри Тюдор срещу Ричард III през 1485 г., когато за първи път се съобщава за мистериозното заболяване.

Въпреки че се отличава като явление, характерно за Англия, в периода от 1529 г. до 1930 г. болест с много от симптомите на "английско изпотяване" поразява Северна Европа, разпространявайки се от Хамбург до Бремен и в други германски градове, а впоследствие и на юг – до Елзас и Бавария.

Д-р Хеймън и неговият екип от медицински изследователи стигат до извода, че болестта може и да не е възникнала на Острова. "Споменава се, че тя идва от Родос", казва Хеймън. Наемници на Хенри Тюдор, пристигнали от Франция за преврата, може би донасят болестта в Англия, след като по някакъв начин те я прихващат по време на военната си кампанията си срещу Османската империя в Родос през 1480 г.

Само едно огнище преминава през Ламанша. След това около 2 000 души загиват в Лондон през 1528 г. По-късно болестта се разпространява по кораб и достига до Хамбург, Германия, където за около месец има над хиляда смъртни случая. След това около 3 000 души загиват в Даниг и много други в Любек, тъй като заболяването се разпростира по балтийското крайбрежие, достигайки Дания, Скандинавия и Русия.

Като доказателство за "присъствието" на болестта на Стария континент в лондонската библиотека "Wellcome Library" се съхранява копие от кратък трактат, отпечатан през 1529 г. в Страсбург. Документът дава обяснения за произхода на заразата, а също и полезни съвети за предпазване от нея. Той е един от близо 50-те различни памфлета, засягащи въпроса за "английското изпотяване", появили се в Германия през 1529 – 1530 г., макар че от тях са съхранени наистина малко. Само за информация, гореспоменатият Страсбургски памфлет би могъл да се открие в още две английски библиотеки. Смята се, че творбата е дело на двама лекари – Йоханес Нидепонтан и Лорец Фрайс (1490 г.–1531 г.). И ако за първия не се знае почти нищо, то вторият бил общински страсбургски медик и бележит писател, автор на трактат върху т. нар. "френска болест" – друго непознато за онова време заболяване.

Иначе споменатият памфлет започва с обръщение към тогавашния епископ на Страсбург и завършва с молитва към Бог, която би могла да се смята за категорично отражение на тогавашните представа и вярвания за ролята на божествената намеса във възникването и справянето с инфекциозните заболявания.

В текста авторите дискутират етиологията на мистериозното състояние и го разграничават от чумата, тъй като, за разлика от нея, то не се характеризира с появата на подутини по тялото. За да обосноват тезите си, Йоханес и Лорец се позовават на мисли и схващания на доказани авторитети от медицинското минало като Гален и Авицена.

Втората част на документа поставя акцент върху начините за превенция, като основна роля тук се отделя на здравословния хранителен режим. Препоръчва се например избягването на млечни продукти. Последната глава е отделена за методите на лечение, както и за лековете, които медиците биха могли да приложат, за да доведат до успешен край на оздравителния процес.

Както може да се предположи, подобно на много други памфлети, и този е "скалъпен" набързо от създателите си, защото е трябвало да отговори навременно на потребността от информация. Стилът на писане, с редовни препратки към древната и средновековна медицина, ни дава основание да смятаме, че въпросният писмен труд е бил предназначен както за уязвимите от болестта хора, така и за медицинските специалисти, които биха могли да го ползват с професионална цел.

Интересното е, че в Англия, която се приема за основно огнище на "английското изпотяване", едва през 1552-ра година се появява научен труд по темата – книгата "A Boke, or Counseill Against the Disease Commonly called the Sweate, or Sweatyng Sicknesse" от британския лекар Джон Кай. Трудът на Кай се смята за една от най-ранните медицински истории, документиращи конкретно епидемично заболяване.

Предполагаемите причинители на "английското изпотяване"

Хеймън и неговите колеги заключават, че сред правдоподобните "заподозрени" за това смъртоносно заболяване е хантавирусът. Той се предава от определени мишки, плъхове и волове, които не показват явни признаци на заболяване, а хората се заразяват чрез вдишване или чрез контакт с фекалии. Освен избухването на едно-единствено изолирано огнище през 1996 г. в Аржентина няма други случаи на болестта, предавана от човек на човек.

Друг потенциален "виновник", според микробиолога Едуард Максъйгън, е антраксът. Той смята, че болестта може да се причинява и от бактерията Bacillus anthracis. Позовава се на симптомите в 22-та случая на инхалационен антракс по време на биотерористичните атаки от 2001 г., които водят до пет смъртни случая, включват обилно потене, изтощение и внезапно начало на заболяването.

Така или иначе, през 16-ти век след последната епидемия болестта просто… изчезва. Дали фаталните й последици са преекспонирани, или не – днес можем само да гадаем. Въпрос на предположения остава и причинителят на мистериозното "английско изпотяване".