Античният воин, живял години с бронзова стрела в гръбнака

От -700г. до -600г.

От най-дълбока древност човешките племена воюват едно с друго. Тази черта е характерна за всички висши животни, които живеят на стада. И тъй като нашите умове са устроени да нагаждат околната среда спрямо нужди и желанията ни, още от Бронзовата ера борбите за територия се превръщат в кървави конфликти между въоръжени с копия, мечове, лъкове и брадви воини, чиято единствена цел е да отнемат живота на противника.

Смята се, че войната е третият най-голям причинител на смърт в историята, веднага след заразите и глада. Доказателство за това са както разказите на очевидци от всички епохи, така и хилядите намерени скелети, по чиито кости все още личат тежки рани. По време на сражение хората от Античността загиват не само от директно попадение на оръжието на врага, но под копитата на побеснелите коне, по време на обстрел с лъкове, стъпкан от ботушите на повалилите го бойци и т.н.

И въпреки високата смъртност по време на въоръжените конфликти, някои ветерани успяват да излъжат смъртта дори след рани, които би трябвало да са смъртоносни. Подобен е случаят с намерения през 2011-та година скелет на скитски воин, в чийто гръбнак и до днес стои острието на бронзова стрела.

Невероятната находка е намерена при акция на руски археолози, които изследват античните номадски гробове в степта. Те имат формата на могили и носят името кургани. Именно в един такъв курган, намиращ се в днешен Казахстан, учените откриват останките на скитски воин. За съжаление артефактите са задигнати от иманяри, но самия скелет на воина е частично запазен, тъй като няма реална материална стойност.

Оказва се обаче, че древните кости са безименен паметник за невероятния боен дух на номадите от Евразийските степи. При извършено сканиране на гръбнака на загиналия, археолозите откриват бронзово острие на стрела, заседнало в един от прешлените на воина. Откритието обърква напълно изследователите, тъй като подобна рана обикновено би убила човек в рамките на няколко часа.

Зарасналата костна тъкан сочи, че човекът е умрял месеци, ако не и години след тежката контузия. Именно затова 5-сантиметровото острие остава незабелязано при първоначалния оглед. Предполага се, че раната е парализирала част от тялото на покойника, но той все пак е погребан с воински почести. Доказателство за това е самия курган.

Скитският воин е загинал на възраст между 25 и 45 години, а приживе е бил висок около 174 см, което е над средното за Бронзовата епоха. Анализите показват, че е роден в края на 7-ми или началото на 6-ти век преди Христа. По това време степните народи вече познават желязото, но то тепърва навлиза в употреба.

Датировката обяснява защо острието на стрелата е направено от бронз, а не от стомана. Самата изработка е бойна и служи за поразяване на противници, а не на дивеч. Основната разлика между двата типа стрели е, че бойните са с плосък връх и контра в широкия си край, а ловните - кръгли и лесни за изваждане.

Фактът, че безименният воин успява да оцелее след удар от подобно оръжие, при това в гръбнака, говори не само за невероятен късмет, но и за силна воля за живот. За съжаление учените най-вероятно никога няма да узнаят как точно воинът е получил раната си, дали това е повлияло на социалния му статус и дали все пак не е загинал от усложнения, свързани с контузията.

Редактор: Георги Динев

Статията е част от историята на:

• Военното дело и медицината