„Вампирско погребение“ в римско гробище за покосени от малария деца

От 400г. до 450г.

Съвсем наскоро археолозите, завеждащи разкопките около село Луняно ин Теверина, описват за пръв път няколко от най-странните си открития. Оказва се, че техните находки са изключително интересни, тъй като академиците са се натъкнали на детско гробище от Късната Античност. Некрополисът е създаден преди около 1550 години и в него са погребани единствено трупове на малки деца, бебета и мъртвородени. Освен това в някои от гробовете се наблюдават следи от извършени ритуали, наподобяващи вещерство.

Една от най-обсъжданите находки е скелетът на 10-годишно дете. Тъй като откритието е направено съвсем скоро, полът на тялото не е изяснен. Това, което привлича силно интереса на археолозите, е начинът на погребване - в устата на детето е поставен камък. Скалният къс е натикан в гърлото на починалия от малария пост мортем.

Според изследователите странното дело е ритуал срещу завръщане в света на живите. По някаква причина съселяните на мъртвото дете са се притеснявали, че трупът може да стане от гроба си и да атакува живите. Затова в устата му е поставен камък, който да не му позволява да захапе жертвата си.

Двама от водещите археолози - Дейвид Пикел и Дейвид Сорен - коментират находката пред различни медии. По техни думи подобен тип ритуали са изключителна рядкост в Европа и досега не е намиран нито един детски скелет с натикан в устата къс скала. Според Сорен намерените останки са уникални и се открояват със загадъчността си дори в подобно изпълнено с вещерски ритуали гробище за деца.

Друг член на археологическия екип е биологът Джордън Уилсън. Той се заема със задачата да установи с точност дали камъкът е поставен в устата на детето от съселяните му или е попаднал там след декомпозицията на трупа. Уилсън смята, че начинът, по който е разтворена челюстта, е достатъчно доказателство за тезата, че скалният къс е поставен умишлено. Предположението му се потвърждава от намерените следи от зъби по артефакта.

Погребаното с камък в гърлото дете е вторият намерен случай, в който е използван подобен ритуал против завръщане от смъртта. През 2009-та година археолози откриват скелет на жена, заровен по същия начин. Разликата е, че „вампирката“ е с 10 века по-млада от трупа от Луняно. Друго подобно погребение е намерено в Англия, където покойник от Трети век е заровен с лице надолу, а езикът му е заменен с каменна плочка.

Други открити следи от ритуали в детското гробище, подсказващи за извършване на граничещи с вещерство мистични практики, са поставени до човешките скелети кости от жаба, нокти от гарван и дори медни кутии, в които е поставен труп на куче. Предполага се, че всички тези практики имат за цел да задържат децата в гробовете им, с други думи - да спрат злите сили, които са ги обладали приживе.

Според Дейвид Сорен жителите на селото са се страхували изключително много от разпространяващата се малария, щом са прибягнали до подобни ритуали. Той припомня, че гробището е създадено след християнизацията на Рим и езическите практики са считани за сатанински. Той коментира още, че некрополисът е доказателство за запазените от предхристиянски времена „заклинания“, които оцеляват във фолклора на италианците в продължение на столетия.

Митът за смучещи кръв вампири е често срещан мотив в Европа, но образът на зъбато създание, надигащо се от гроба, е част от гръцкия и тракийския фолклор. Малко известен факт е, че думата „вампир“ се използва за пръв път на територията на днешна България. Други местни вариации са „упир“ и „въпир“.

Редактор: Георги Динев