Холерата и нейното демонизиране в ренесансова Полша

Ренесансът представлява изключително интересен момент от световната история. Периодът представлява плавен преход от изпълненото със суеверия и магия Средновековие към рационалното, научно мислене на Новото време. Името на епохата в буквален превод означава „възраждане“, тъй като новаторите от 16-ти и 17-то век се вдъхновяват от античните философи и техните възгледи за света.

По време на Ренесанса се зараждат множество идеологии, някои от които са в основата на съвременните представи за хуманност, държава и др. Но по ирония на съдбата тези новаторски идеи се развиват много по-бързо, отколкото може да се променят обществените порядки и схващания. Именно затова докато в големите ренесансови центрове учените от цяла Европа се стремят да разгадаят мистериите на химията и физиката, в съседните села селяните горят на клада вещици…

Именно един такъв пример за проява на старите порядки по време на Ренесанса е гробището в Дравско от 17-ти век. Областта се намира в Северна Полша и намереният там некропол представлява интерес за археолозите от години. Причината за това е, че шест от телата, положени в гробовете, са погребани като „вампири“.

Вампирските погребения са типични за културата на славяните от Източна Европа по време на Средновековието. Тела с колове в сърцето, завързани с вериги крайници, игли в корема и др. се срещат в почти всички славянски страни, включително и у нас. В Чехия и Полша тази традиция изчезва в края на Средновековието, тъй като е считана за „езическо суеверие“. Въпреки това близо два века след края на Тъмните векове в Дравско са погребани шест души, около чиито вратове и стомаси са поставени остриета от коси за трева.

Целта на положените в ковчезите предмети е да възпрат мъртъвците в случай, че те решат да излязат от гробовете си. Интересното е, че телата принадлежат на хора от различни пол и възраст. Едното тяло е на зрял мъж, три са на жени, едно е на момиче в предюношеска възраст, а последният скелет е на дете с неизяснен пол.

Първоначално археолозите решават, че покойниците са погребани по този начин, тъй като са пришълци в селото, загинали преди жителите на местността да ги опознаят. Все пак през 17-ти век европейците са изключително подозрителни към представителите на други народности, етноси и религии. Екип от учени от университета Южна Алабама решава да извърши химичен и ДНК анализ на останките и установява, че скелетите са на местни жители, които не се различават генетично от останалите тела в гробището, както и от съвременните коренни обитатели на региона.

Именно затова антропологът Лесли Грегоричка, която е ръководител на последните изследвания, заключва, че причината за необичайните погребения е епидемия от холера. Заразната болест покосява хиляди души от Източна Европа през целия 17-ти век. И макар че по това време медиците във Франция и Англия се опитват да извършат първото успешно кръвопреливане, в Полша естеството на заразите се обяснява със свръхестествена намеса.

Жителите на областта се страхуват, че починалите от холера съселяни са прокълнати и могат да се завърнат от отвъдното, за да разпространят болестта сред живите. За да спрат епидемията, те допират до древните обичаи, които макар да са отречени като ефективни през Ренесанса, все още успокояват местните жители.

За съжаление не може да се каже с точност дали това е цялата истина, тъй като болестта холера не оставя следи по костите. За да се потвърди тази теория, трябва да се изследва друг вид тъкан, а такава до момента не е открита. Ако смелото предположение се окаже вярно, ще даде по-ясна представа за разбиранията на нашите предци за заразите, както и как точно са възприемани заболелите.

Редактор: Георги Динев