Военният медик, пренесъл десетки ранени през фронта на гърба на магаре

От 1910г. до 1915г.

По времето на Първата световна война много млади мъже се изправят един срещу друг, водени от пропагандните идеали на правителствата. Първоначално младежите си мислят, че сраженията ще продължат няколко седмици и всички ще се приберат в домовете си обкичени с медали и бойни почести. За съжаление конфликтът се превръща в един от най-кървавите моменти от Световната история и стотици хиляди войници оставят костите си в окопите или на фронта. Преди да умрат, някои от тези смели мъже успяват да се проявят и макар да намират смъртта си, техните имена и памет остава живи. Именно такъв е случаят с редник Джон Симпсън Киркпатрик, запомнен от хронистите като Мъжът с магарето.

Джон Симпсън Киркпатрик е роден в шотландското градче Саут Шийлдс в семейството на дресьор на магарета в детски увеселителен парк. Тъй като младежът не остава запленен от бизнеса на баща си, той се записва в Британската армия, веднага щом навършва 17 години. Назначен е на служба на военния кораб „Хеингтън“, но след няколко месеца е преместен на плавателния съд „Йеда“.

По време на престоя на „Йеда“ в Австралия Джон Симпсън дезертира от Британската армия и се укрива в по-затънтените части на континента. От 1910-та до 1914-та година той работи тежък физически труд, като никога не се задържа дълго на една позиция. Разочарован от неуспеха си в далечната страна, той решава да се завърне в родния си град. Единственият му проблем е, че не разполага с пари за билет до Шотландия.

Затова младежът, който по това време е на 22 години, се записва в австралийската армия, като вместо фамилията си използва второто си име. Така, вписан във военните регистри като Джон Симпсън, той се отправя по море към родината си. Или поне така си мисли в началото. Новобранците са стоварени в Египет, където получават кратко военно обучение и са разпределени в поделенията, сражаващи се на фронта на полуостров Галиполи.

Младият мъж е назначен за носач на носилка и има задължението да извежда ранените войници към лазарета. Поделението, наречено Трета амбулантна бригада, се озовава в днешна Турция на 25-ти Април, 1915. Още в първите дни няколко от новобранците падат мъртви на фронта, покосени от летящите из въздуха шрапнели или от картечен огън. Джон Симпсън остава без помощник за носилката и решава да използва тягата на едно от магаретата в лагера.

Той нарича първия си помощник Дъфи. Двамата излизат на фронта многократно, като успяват да извлачат всеки срещнат ранен съюзник до безопасните зони в близост до морския бряг. Скоро дуото се прочува сред войниците, от части заради храбростта си, а от друга страна заради необичайния си външен вид. Джон Симпсън получава няколко прякора, между които Скоти, Сими и Мъжът с магарето.

За безстрашният спасител се знае, че извежда ранени войници от фронтовата линия в продължение на три седмици. През това време той сменя поне 5 магарета, тъй като животните често попадат в обсега на врага. Смелостта на младежът му осигурява известна слава и дори става символ за храбростта на британската младеж. Според историците това не носи никакви материални облаги за редника, но моралната подкрепа със сигурност е повдигала духа му.

За съжаление Джон Симпсън пада убит от турски куршум по време на една от спасителните мисии. Въпреки това името му не изчезва завинаги от историята, а остава в паметта на хората като синоним за смелостта на младите мъже, които не само успяват да преодолеят стреса от войната и личните си страхове, но и съумяват да вдъхнат кураж на околните.

Редникът получава постмортем Викториански кръст за военни постижения, както и пълно опрощение за извършеното от него през 1910 дезертьорство. В чест на младежа е издигната бронзова статуя, която е поставена в Канбера, Австралия.

Редактор: Георги Динев