Въвеждането на електронната рецепта като част от е-здравеопазването

От 2005г.

Развитието на технологиите променя облика на всички сфери от обществения живот, включително и в здравеопазването. В първото десетилетие на 21-ви век започва въвеждането на електронните рецепти на лекарствата в някои от най-развитите страни, които са неразривна част от модернизирането на техните здравни услуги. Първоначално към новоизградените информационни системи са присъединени само част от болниците, но по-късно към тях се включват и лекари-клиницисти, по-малки медицински центрове и т.н., като в някои държави новите технологични решения обхващат цялото им население.

Лидери в дигиталните здравни услуги

В Европа най-напреднали в това отношение са Скандинавските страни, Естония, Хърватия, Великобритания, а по света електронните рецепти са разпространени в различна степен в Канада, САЩ, Индия, Австралия, Русия, Бангладеш... От началото на 2019 г. Финландия и Естония са първите две европейски страни, на които гражданите могат да си купят лекарство с е-рецепта (т. нар. ePredcriptions) не само в своята страна, например естонски гражданин да я използва във Финландия и обратното.

Интересен е опитът на Естония, постсъветска република, която интегрира към личната карта на всеки свой гражданин електронен подпис, който му дава възможност да ползва стотина електронни услуги: проверка на осигурителните си вноски, откриване на фирма, плащане на данъци, гласуване и т.н., включително и ефективното ползване на електронна рецепта.

Политиката на ЕС поощрява интегрирането на вече съществуващите системи за електронно здравеопазване, тъй като иска да улесни лечението и използването на лекарства за всички жители на съюза, независимо от тяхното гражданство. Това напълно синхронизира с един от основополагащите европейски принципи за свободното движение на хора.

Създадената европейска инфраструктура за електронно здравеопазване за цифрови услуги (eHDSI) предвижда обмен на електронни рецепти, така че да не е необходимо на потребителите да имат писмено предписание за необходимите им фармацевтични продукти, когато отидат в друга страна.

В България също се работи в тази посока още от 2005-а, т.е. тогава, когато процесът е в началото си и в голяма част от споменатите държави, но системата остава незавършена, запазвайки практиката на традиционните лекарски предписания, изписани на хартиен носител.

Предимствата на е-рецептата

За разлика от лекарствените предписания на хартиен носител, новите технологии предлагат много предимства. Така няма риск аптекарят да не разчете правилно изписаните лекарства, дозировка и начин на прием. При влизането в системата лекуващият лекар получава пълен достъп до здравното досие на пациента си, с което рискът от включването на медикаменти, към които болният има противопоказания, е сведен до минимум. Информацията за провежданите терапии, използваните фармацевтични продукти и тяхната замяна, са също в полза при съставянето на ефективна диагноза и адекватно лечение. Чрез системата на трансфер предписанието пристига бързо при аптекаря, който може да бъде готов с поръчката, още преди клиентът му да е пристигнал при него. Базата данни дава възможност за бързото пресичане на злоупотреби с определени лекарствени средства. Например лесно става видимо честото предписване и употреба на психотропни вещества или такива, съдържащи наркотични средства. Ефективна и бърза е и проверката на здравноосигурителния статус на болния.

Въвеждане на е-рецепта (ePredcriptions) в Европа и други развити страни се бави по няколко причини. В ЕС въпреки общите регламенти на съюза има доста разлики в законодателството, което касае лекарствената търговия в различните държави. Различия има и в тълкуването на законодателствата за защита на личните данни – за тяхната ефективна защита и поверителност. Отделно изграждането на електронната здравна система, част от която е е-рецептата, ангажира значителен финансов ресурс. Това обяснява не само неравномерното въвеждане на електронното предписание на лекарства, но и трудностите с интегрирането на всяка от страните-членки в общоевропейската електронна система за здравеопазване.

Електронното предписание на лекарства по света

Всяка година във Великобритания се генерират над 400 милиона рецепти. Пациентски организации констатират, че в значителен процент от издадените рецепти са допуснати грешки. Въвеждането на е-рецепта започва през 2005 година. Поради слаба информационна кампания процесът върви бавно.

След успешно протичане на пилотни проекти в Лондон и Източен Мидланд чрез NHS (Националната здравна служба) се постига споразумение за въвеждането на електронни предписания за всички посещения при центровете за спешна помощ, както и при прегледите извън работно време, попадащи в неотложната медицинска помощ. Това стана през 2018 г., като правителството подкрепи въвеждането на системата със 78 милиона паунда.

В САЩ стандартите за предаване, запис и описване на рецепти са разработени от Националния съвет за програми за лекарства с рецепта. SCRIPT описва форматите на данните. Целта е поне половината от предписаните лекарства да става по електронен път. Най-голямата в страната мрежа за здравна информация в страната включва 317 000 лекари. Тъй като отделните щати имат голяма самостоятелност, интегрирането на медицинското съсловие в системата е между 40 и 70%.

През 2016 г. в Канада отпускат средства за Canada Health Infoway за разработване на услуга за електронно предписване. Създадена е платформа PrescribeIT, като са направени и редица промени в законодателството, с което се осигурява възможност за обхващане на населението на всички провинции и територии в страната.

В Индия някои частни болници първи започват да употребяват е-рецепти. Следващата стъпка е направена в щата Бенгалия през 2014-а, когато тази практика обхваща най-големите и реномирани държавни болници. Редица индийски компании са ангажирани със създаването на софтуер за поддръжката на електронно предписание. ERXPAD.COM е сред първите, предлагащи електронен рецептен софтуер (erx) в Индия.

В руската система на здравеопазването електронната рецепта стана част от проекта, наречен EMIAS. Целта му е да повиши качеството и достъпа на медицинската помощ в общественото здравно заведение. Той е част от програмата "Дигитален град" от 2014 г. Порталът Emias.Info предоставя редица услуги за пациентите, включително електронна рецепта. Правителствената социална програма позволява получаването на фармацевтични продукти безплатно или с отстъпка, в зависимост от категорията на гражданите.

Дигитална здравна система в България

Пръв за електронна здравна карта се заговаря през 2005 г. от здравния министър Славчо Богоев. Тя трябва да осигури здравно досие, обединяващо прегледи, лечения, хоспитализации, здравноосигурителни справки, да служи за покупка на лекарства от аптеките. Планирано бе до 2010-а чрез нея да се извършват 90 на сто от всички здравни услуги. Поръчките за изграждането на информационната система са многократно насрочвани и отлагани, но това не се случи.

През 2015-а въвеждат пръстовите отпечатъци при хоспитализация в болниците, което е обявено за част от усилието за изграждането на единна електронна система, която ще позволи и въвеждането на е-рецептите. Две години по-късно съдът отмени дактилоскопските регистрации.

Макар и да започна с първите, България изостана със създаването на своя дигитална здравна система, включително и с електронните рецепти, които липсват и в края на второто десетилетие на 21-ви век.