Експерименти с ЛСД като метод на лечение

От 1943г. до 1970г.

През 1943-та година швейцарецът Алберт Хофман синтезира в лабораторията си лизергинова киселина, наричана днес ЛСД. Фармакологът прави опит да създаде медикамент, с чиято помощ да се усили производството на кръвни телца в човешкия организъм. При лично изпробване на новооткритото съединение, той изпитва, по негови думи „форма на опиянение, придружена от силно стимулиране на въображението“. Хофман твърди, че формите на предметите и силуетите на колегите му се размили. Химикът казва още, че виждал ясни картини, дори и със затворени очи.

Оказва се, че новооткритата киселина не е лекарство, а психеделичен наркотик. Все пак веществото, след тестване за токсичност, е одобрено от фармаколога, макар и не за употребата, която той предвиждал. Хофман смята, че откритието му може да е полезно за лечение на психически проблеми.

Пръв проявява интерес към приложението на ЛСД Роналд Сандисън. Известният психотерапевт остава впечатлен от ефекта на наркотика, наричан по това време диетиламид. Той закупува сто бройки от психеделика и веднага започва да го изпробва върху пациентите си от психиатричната клиника Поуик в Устършър, Англия.

След 3 години на терапия, собствениците на клиниката са толкова запленени от ефекта на ЛСД-то, че създават своя лаборатория за химичното съединение. Всъщност единствения „прогрес“ на пациентите се състои в тяхната кротост. Всеки ден служители на фирмата докарват болните в лечебното заведение, след което им се дава диетиламид. После били настанявани в затворени стаи, в които има черна дъска и тебешир. Подложените на тази терапия мъже и жени рисуват по цял ден под акомпанимент на музика. В 4 следобед те обсъждат преживяното с лекари, които си водели записки. След това пациентите са закарвани по домовете си.

Друг психотерапевт, който използва ЛСД за лечение, е канадецът Хемфри Озмънд. Той вярва, че психеделикът може да се използва за ликвидиране на алкохолна зависимост. След като сам изпробва ефекта на наркотика върху съзнанието, той незабавно поръчва големи дози от него. Медикът заключва, че когато човек е под въздействие на веществото, в ума му може да се оформи нов начин на себеосъзнаване.

През 1953-та Озмънд започва да третира с лекарството хора, страдащи от алкохолна зависимост. В първата терапия участват само двама пациенти. На тях се дава дневно по 200 микрограма диетиламид. Единият от участващите в експеримента спира да пие алкохол в самото начало, а другият се отказва от вредния си навик след 6 месеца. Няколко години по-късно същата терапия пробва и психиатърът Колин Смит. Той използва психеделика за ментално лечение на група от 24 души. 12 от тях са категоризирани като „подобрили се“ и „със значително подобрение“.

Освен като цяр за ментални проблеми, ЛСД се тества и като серум на истината. Експериментът се провежда от американската разузнавателна агенция ЦРУ. Те дават тайно наркотика на неподозиращи граждани, като след това се опитват да ги накарат да споделят своите тайни.

Друг опит с психеделика е извършен от поета Алън Гинсбърг. Докато работи в Харвардския университет, той поощрява млади писатели да взимат наркотика и да му разказват виденията си. Той вярва, че упойващото вещество стимулира отговорната за креативността част на мозъка. Стига се дотам, че деканът на учебното заведение отправя към студентите публично предупреждение за вредата на химичното съединение върху човешкия организъм.

През 60-те години на 20-ти век ефектът на ЛСД става много популярен сред младежите. Това се дължи на масовата му дистрибуция, тъй като веществото измества от пазара съмнителния продукт талидомид. За възбуждащото сетивата вещество се смятало, че води до родилни дефекти. Много майки, притеснени от прекомерната употреба на ЛСД от децата им, решават да проведат кампания за забрана на свободната продажба на наркотика. На тяхна страна застават медиите, които излъчват репортаж за момче, убило родителите си в пристъп на транс, предизвикан от употребата на диетиламид. Психиатрите се отказват от ползването на химичното съединение за лечебни цели и скоро психеделикът става забранен за свободно ползване.

Макар да са описани няколко случая на положителен ефект върху пациенти с ментални проблеми, в наши дни почти никой лекар не би препоръчал лечение с ЛСД, тъй като според медиците веществото увеличава многократно риска от отключване на латентни психически разстройства и дори води до шизофрения.

По статията работи: Георги Динев