Електроаварията в Ню Йорк през 1977-ма година, която дава старт на хип-хоп културата

От 13.7.1977г. до 14.7.1977г.

За обикновения български жител спирането на тока или водата са неудобни, но познати обстоятелства. За съжаление на повечето от нас се налага по няколко пъти в годината да пълним туби от някоя селска чешма, тъй като ВиК вече трети ден поправят спукан водопровод или да прекараме вечерта на свещи, защото в съседния квартал клон от изсъхнало дърво е паднал върху жиците…

В големите индустриални центрове на САЩ обаче спирането на тока е изключително рядко събитие и причинява истинска катастрофа в засегнатия мегаполис. Един такъв случай е „затъмнението“ в Ню Йорк, случило се на 13-ти Юли, 1977. Бедствието не само коства милиони на държавата, но и причинява безброй щети на множеството бизнеси, ситуирани в Голямата ябълка. Но най-страшната част от аварията е огромната вълна от престъпност, която залива улиците на града.

По това време в САЩ афро-американците все още страдат от така наречените „двойни стандарти“. Те се изразяват в безгласно кастово разпределение, в което белите имат множество предимства като например по-качествено образование, лесен достъп до по-добрите работни места в града и т.н. Разбира се, цветнокожите протестират многократно срещу тази несправедливост, но всеки опит за протест от страна на малцинствата е считан от държавата като открит бунт и събралото се множество е разпръсквано от полицията.

Когато светлините в Ню Йорк изгасват, афро-американците осъзнават, че потискащите ги ограничения, които били част от ежедневието им, са временно отменени. Първи излизат на улиците онези жители на гетата, които всяка вечер участват в така наречените „рап битки“. Днес музикалния жанр е станал част от поп музиката, но тогава се счита за полулегална проява на недоволството на низвергнатите граждани на САЩ, срещу които е насочена „бялата дискриминация“.

Хип-хоп концертите в края на 70-те се състоят на открито. Тъй като участниците нямат нито официален терен за провеждане на събитията, нито подходящи техника и озвучение, изпълнителите провеждат ежедневните си словесни битки под съпровод на стерео уредби, включени директно в жиците на уличните стълбове.

Когато токът в целия град спира, бунтуващите се срещу системата афро-американци излизат на масов протест из целия мегаполис. Към тях се присъединяват множество провокатори и криминално изявени лица от гетата. Скоро шествието се превръща в метеж. Тълпата започва да троши витрини, частни автомобили и стъкла на офис сгради и да обира приземните магазини. Полицията не е в състояние да организира адекватна комуникация между отделните патрули и не е в състояние да спре унищожителното шествие, което се движи на множество групи  из повечето улици на Голямата ябълка.

На 14-ти Юли, 1977 Ню Йорк осъмва за пръв път от 12 години без нито един светещ прозорец. За щастие метежът спира с първите лъчи на слънцето. Медиите отразяват бунта, опустошил големи части от града, давайки му името „Тъмната епоха на Ню Йорк“, правейки съпоставка със смутните времена на европейското Средновековие. Щетите, причинени от вълната на хаос се равняват на милиони долари.

Като последица от бунта на афро-американците се появява популяризирането на рап музиката. Изпълнителят Грандмастър Каз (англ. Grandmaster Caz) описва събитието като „Коледа за цветнокожите“. Той твърди, че нощта на хаос през 1977-ма повлиява изключително много за развитието на хип-хопа, тъй като много улични диджеи тогава се снабдяват с професионално оборудване, което придобиват чрез грабежи или го закупуват „на черно“ след емблематичната вечер.

Според създателите на рап културата е много важно феновете на музикалния жанр да помнят значението на датата 13 Юли, 1977, защото много млади почитатели на стила са забравили, че рапът е създаден от разбунтували се хора, на които им е омръзнало да стават жертва на „двойните стандарти“. Не бива да забравяме обаче, че шествието е съпроводено от множество криминални деяния, донесли огромни финансови и материални загуби за много цивилни жители на града.

Редактор: Георги Динев