Историята на шафрана като лечебно средство - от древността до наши дни

Шафранът е една от най-скъпите подправки в света. Причината за това е, че единствената част, която се използва за суровина, е тичинката на цвета. Всяко растение произвежда максимум четири цвята, които от своя страна имат по три нишковидни тичинки. Това означава, че всяко коренче от билката може да даде максимум 12. Това количество е изключително малко, тъй като за направата на един грам сух шафран са необходими около 450 власинки.

Имало е периоди през вековете, когато стойността на шафрана е била по-голяма от тази на златото. Днес растението, от което се добива, е селектирано в специален сорт, който не се среща свободно в природата и не се размножава без намесата на човека. Видът минзухар (Crocus sativus), от който хората получават ценната подправка, много рядко се среща естествено растящ поради специфичните климатични условия, необходими му за виреене. Оскъпяването на подправката се получава и заради ръчния труд, който е нужен при прибирането на реколтата и отделянето на тичинките.

Доказателства за многовековната употреба на шафрана

За първи път гръцкият лекар Диоскорид, живял и работил в Мала Азия, прави ботаническо описание на растението, от което се добива шафрана. Той е считан за първия фармаколог заради труда му от 5 тома "De Materia Medica", в който има подробни описания на различни полезни растения. Тази негова своеобразна фармакопея служила на много хора от 1 в. сл. Хр. в продължение на над 8-9 века, получава и своите преводи на арабски и латински.

Не е известно откъде точно е произходът на шафрана. Естествено в природата може да се срещне по средиземноморските брегове на Мала Азия и в долините между Тигър и Ефрат. Предполага се, че първото му организирано отглеждане и използване за различни цели е било в Персия (Иран), Древна Гърция или Крит. От литературни източници става ясно, че шафранът не е бил познат на Изток или в Индия до идването на Александър Велики. Смята се, че подправката пристигнала по тези земи с неговите войски.

Най-вероятно името произлиза от Персия - zarparan (означава "със златни близалца") или от арабската дума za'feran (жълт, златен). Латинското наименование safranum може би е дало произхода на старофренската дума safran.

Най-ранните сведения за употребата на този ценен продукт са скални рисунки на територията на днешен Иран. Архаичните стенописи са създадени от пещерни хора преди около 50 000 години, като червените багри съдържат химически следи от скъпото багрило.

Следващите намерени доказателства за употребата на шафрана като билка, подправка и боя за тъкани са от бронзовата епоха и Античността. През 2004-та година на остров Санторини е открит стенопис, датиран към второто хилядолетие преди Христа. Рисунката изобразява безименна богиня, която закриля работници, извличащи шафран от цветовете на растението. Други намерени доказателства за разпространението на ценната билка из басейна на Егейско море са няколко стенописа от 1500-та година преди новата ера, запечатали в себе си производството на суровината.

От другата страна на Средиземно море шафранът също намира своето приложение. В Египет е открит папирус, датиран към гореспоменатата епоха. В него подробно са описани лечебните свойства на билката. Древните египтяни смятали, че тичинките на растението могат да задържат човек млад за по-дълго време. Това поверие се запазва през столетията до 1 век пр. Хр., тъй като самата Клеопатра използва шафрана като съставка за подмладяващите си вани.

Билката става популярна из целия античен свят. Също така е част от преданията за цар Соломон и дори присъства в свещените книги от Древна Индия. Оцветените с шафран платове стават символ на власт, а ястията, подправени с трудно добитата подправка, са достойни само за най-влиятелните благородници, жреци и монарси.

По време на Черната смърт в Европа обагрената в яркочервено билка става толкова ценна, че монарсите от Стария свят сключват специален пакт, контролиращ търговията с шафран. Те не само определят фиксирана цена за суровината, но и въвеждат смъртно наказание за всеки търговец, който продава заместител на продукта като истински шафран или разрежда стоката си с друг вид багрило.

Шафранът в народната и официалната медицина

Шафранът се употребява като фитотерапевтично средство срещу много заболявания и състояния от хилядолетия насам. Отново в Санторини е открит стенопис, на който е изобразено как жена лекува ранения си крак с шафран.

Персийски документи посочват, че растението е внесено в Китай от монголските нашественици около 300-200 г. пр.н.е. В медицински текстове от Древен Китай, сътворени през близо 3 в. пр.н.е., шафранът е наречен Shennong Bencaojing и се препоръчва при деменция и влошена памет.

В Персия предлагали чай с шафранови нишки като лек срещу меланхолия.

Египетските лечители ползвали тичинките на шафрановия минзухар за лекуване на рани и за различни стомашно-чревни болести. Емулсия от шафран пък прилагали при заболявания на пикочните пътища при мъжете.

Авъл Комелий Целз, живял през 1 в. сл. Хр., го предписвал срещу кашлица, краста, рани и колики.

С настъпването на Средновековието много митове и легенди за скъпоценната билка са забравени. Въпреки това вярванията за полезното действие на цветето остава част от европейската медицина. До голяма степен това се дължи на медицинските текстове на Гален, Хипократ и Плиний Стари. И тримата учени, смятани за светила в античната наука, посочват шафрана като панацея, помагаща при десетки болести. В произведението на Гален са написани рецепти за лекарства и мехлеми с растението.

Хората вярвали, че медикаментите, съдържащи подправката, лекували чумата. Стигнало се дотам, че пирати нападали генуезки и венециански кораби, превозващи ценната стока, а в Нюрнберг бил издаден закон, който гласял, че кражбата на шафран се наказва с глоба, затвор и дори смърт, ако се докаже.

Причината за хилядолетното присъствие на шафрана в човешката история са веществата, съдържащи се в цветните тичинки. Всяка власинка съдържа около 150 летливи и маслообразни вещества. Именно тези съставки придават на получената суровина специфичните миризма, вкус и цвят. В наши дни учените успяха да изолират какво се съдържа в Crocus sativus и това са пикрокрокрин, кроцин, сафранал, кроцетин и др. Специално за кроцина е установено научно, че има антидепресивно действие, както и може да помогне като антидиабетно и противовъзпалително лекарство. Ценната билка е изключително ефективна в борбата с депресията. Причината за това са естествените антидепресанти, съдържащи се в етеричните масла на тичинките и венчелистчетата на цветето. Също така чрез съвременни аналитични методи е доказано, че активни вещества в шафранения минзухар могат да послужат за лечението на ревматоидна болка.

Ново проучване показва, че шафранът е изключително добър заместител на медикаментите, предписвани на хората, страдащи от Алцхаймер. 22-седмично изследване сочи, че 15 милиграма шафран два пъти дневно се равняват като ефект на две 5-милиграмови дози от лекарството донепезил, но гаденето при пациентите, консумиращи шафран, е доста по слабо. За съжаление подобно лечение на този етап е изключително скъпо и не може да се въведе като масова практика.

>>> За да се избавите от излишните килограми, пийте чай от шафран

Учените откриха, че растението може да им даде нови възможности със своите качества, които имат способността и да подобряват кръвообращението, както и да съдейства в борбата срещу рака.

Най-скорошното откритие е, че съставката кроцин в шафрана има свойството да ограничава прогресията на SARS-Covid 19 заради антиоксидантните си способности и ефективността си при остра белодробна инфекция. Предстои в бъдеще специалистите да разработват тези открития, за да могат пълноценно да ги използват за терапията на нуждаещите се.

Всички тези свойства, събрани в едно растение, е карало древните хора да смятат, че шафранът е божествен дар, който може да излекува почти всяка една болест. И макар той да не е панацея, наистина оправдава труда, необходим за неговото събиране.