Какво са ползвали хората преди тоалетната хартия

От -400г. до 1950г.

Темата за това какво правим на „едното място“ е нещо като табу в нашето общество. Разбира се, тя не е забранена от религията или от властта, а просто е неприятна и неподходяща за гнусливи хора. Въпреки това историците са се постарали да разберат какво са ползвали хората, за да се почистват в миналото. Тъй като темата за хигиената, дори и в исторически план, винаги е интересна и говори много за разбиранията на народите, ние решихме да споделим с вас откритията на академиците, изследвали тази необичайна област.

Както знаем, хартията е изобретена в Китай. Първите данни за използване на материала за почистване е още от времето на династията Тан, която управлява далечната страна от 7-ми до 10-ти век. Тогава императорските писари записват в своите документи, че в някои от по-безводните райони населението се почиства със стара хартия. За съжаление, или може би за щастие, не става ясно дали въпросното почистване е след голяма нужда, но учените са на мнение, че става въпрос именно за това.

Малко по-късно, през късното управление на същата династия, в Китай пристигат делегати от Близкия изток, които описват културата и бита в страната. Те ясно подчертават, че „варварите от това далечно царство не използват вода, за да се подмият след голяма нужда, а се изтриват с хартия“.

Говорейки за Близкия изток, би следвало да споменем, че там тоалетната хартия не е особено популярна и до днес. Това се дължи на хилядолетната арабска традиция на подмиване, която е нещо като ритуал в мюсюлманските култури. Колкото и странно да звучи това, дори съществува официална инструкция как трябва да се почиства правилно човек, след като е ходил по голяма нужда. Това се прави със струя вода, насочвана задължително от лявата ръка. Според техните вярвания лявата ръка е „мръсната“ и се използва за по-неприятна работа, а дясната е „чистата“ и се използва за хранене.

На Стария континент първите сведения за хигиенните навици в тоалетната получаваме от археологически и архивни източници от Елада и Древен Рим. В гръцките полиси бърсането след посещение на „едното място“ става с помощта на четка от абразивен камък, наричана песои, или стар парцал, навит около пръчка, чието име е ксилоспонгиум. И двата инструмента са предназначени за многократно ползване, най-често за повече от един човек…

В Рим хигиената в тоалетните е подобрена, но не особено значително. Гражданите на Вечния град също използват порест материал, закачен на клечка, но го почистват след всяко ползване в солен разтвор или оцет. Този уред се нарича терсориум и също е за многократно ползване. В общите нужници се счита за нормално да подадеш терсориума на съседа си по гърне, ако той или тя свърши работата си по същото време. Това води до наслагвания на фекална маса по уреда и може да доведе до създаване на условия за инфекции, разпространяване на заразни болести и дори смърт.

Сенека разказва за един германски гладиатор, който не можел да понася живота в Колизеума и решил да се самоубие. За целта той инфектирал няколко от раните си, допирайки до тях терсориума от гладиаторския нужник. Разразилата се инфекция била отвъд възможностите на тогавашните медици и мъжът починал за броени дни…

През Средновековието и Ренесанса предпочитаният метод на хигиенизиране е чрез парче плат. Според историците някои от по-бедните хора използват природни материали като листа, мъх, торфена почва и дори остатъци от готварски продукти. Това продължава до Новото време, когато хартията става достъпна.

Разбира се, става въпрос за вторичното използване на хартия, изпълнявала преди това функцията на брошура, вестник и т.н. Според нас не е необходимо да навлизаме в подробности относно тази практика, тъй като на места тя е жива и до днес.

В най-далечните части на света традиционните методи за хигиена след голяма нужда се запазват до началото на 20-ти век. В Япония например дълго време се ползват грапавите пръчки, наречени чуги. Уредът работи чрез метода на изстъргване и е леко болезнен за непривикнал човек. В Централна Америка се използва по същия начин обелен кочан от царевица…

Първата специализирана тоалетна хартия е създадена през 1857-ма година от американеца Джоузеф Гайети. Неговият продукт се състои от омекотени чрез добавени влакна от алое пластове хартия и се използва като лекарствено средство срещу хемороиди. За съжаление продуктът не предизвиква особен интерес, тъй като е прекалено скъп за времето си.

Видът на днешната тоалетна хартия е създаден от Томас Скот, който работи в хартиен цех заедно със своите двама братя. Той решава да навие тънка и дълга ивица омекотена хартия върху картонено руло. Този път продуктът успява да се задържи на пазара, но става популярен едва в началото на 20-ти век. Постепенно специализираната хартия успява да измести по-твърдите, рециклирани листи от вестници и брошури и до 50-те години на 20-ти век практиката да се ползват стари рекламни материали за почистване остава в историята, поне в по-развитите точки на света.

Редактор: Георги Динев