Колко добра всъщност е била хигиената на римляните

От -510г. до 396г.

Още в учебниците по История се споменава, че Римската империя е „главният виновник“ за пренасянето на цивилизования начин на живот в почти цяла Европа. Разбира се, културната експанзия на Вечния град е неоспорим факт. Пътищата, изработени от римските строители са толкова добри, че части от тях се използват и до днес. Други архитектурни чудеса, непознати в по-голямата част на Стария континент преди римската инвазия, са огромните каменни сгради, аквадуктите, канализацията и емблематичните бани.

Представата за невероятно развитото за времето си римско общество е довело до циркулиращия в научно-популярните предавания, книги и списания мит, че хигиената във Вечния град и неговите провинции е била невероятно добра. Например, в повечето филми римските чисти, добре обръснати легионери са съпоставени с некъпаните, облечени в кожи космати варвари, нападащи пограничните селища. В реалността обаче гражданите на Империята са били дори по-изложени на болести и бактерии, отколкото нецивилизованите си съседи. Единствената разлика е, че римляните боледуват в по-хубави къщи…

Първият мит относно хигиената на римляните е редовното къпане, което ги предпазва от инфекции и паразити. Оказва се, че честите бани изобщо не са толкова ефикасни, поне що се отнася до ограничаване на разпространението на болести. Топлите терми са чудесен развъдник за множество бактерии, внесени от нищо неподозиращите преносители. Тъкмо по тази причина в наши дни в басейните се изсипва хлор. Преди 2 000 години обаче никой не е знаел как се извършва превенция срещу разпространението на микроорганизми, което превръща римската баня в чудесен инкубатор за влаголюбивите зарази.

Друга причина за неефективността на римското редовно къпане е липсата на сапун. Макар да е известна с множеството си невероятни открития, учените в Империята не разполагат с технология за преработване на животински мазнини в почистващ препарат до 1-ви век след Христа. Всъщност рецептата е заимствана от варварските германски племена, живеещи на север от Рим. Преди това гражданите на Вечния град почистват телата си чрез търкане с абразив.

Преди появата на сапуна римляните използват като основен почистващ препарат амоняк, извлечен от преварена човешка урина. С течността се премахват петната от дрехите, килимите, трият се подовете и т.н. Някои знатни люде дори използват преварена урина за избелване на зъбите си. Суровината се набавя от „прекупвачи на урина“ - търговци, обикалящи от къща на къща, които изкупуват съдържанието на нощните гърнета.

Другият голям проблем, влияещ сериозно върху хигиената на римските градове, са обществените тоалетни. Докато баните са поне привидно чисти и благоуханни, обществените нужници представляват продълговата сграда, състояща се от една стая, по чиито краища има каменно корито. Върху коритото е монтиран дървен капак, в който на всеки 70 см са изрязани кръгли отвори. Тези процепи, служещи за облекчаване на природните нужди, не са разделени с кабинки или прегради. Най-нехигиеничната практика е ползването на обща четка за бърсане след дефекация. Уредът за почистване представлява покрита с мек плат пръчка, която след ползване се изстъргва и се оставя за следващо ползване.

Човешките екскременти от обществените нужници, както и отходните тръби, се изсипват в нивите, където служат за наторяване на посевите. Това води до няколко неприятни ефекта върху храната на римляните. От една страна тази практика усилва многократно неприятната миризма в крайните квартали, разположени в близост до обработваемите площи. От друга страна по този начин предаваните по въздушно-капков път или чрез поглъщане на ларвата зарази процъфтяват. Заради този метод на наторяване един болен човек е в състояние да зарази храната на десетки други.

Тези фактори водят до покачването на някои зарази и популации на бактерии. Английски антрополози изследват този феномен в Йорк. Градът разполага със селищна могила, в която могат ясно да се различат няколко културни пласта, съдържащи останки от различни епохи. Чрез химичен анализ учените изследват количеството на бактерии в почвата от римския пласт и го сравняват с количеството на бактерии от средновековния пласт. Оказва се, че по времето, когато градът е бил построен по римски образец, чревните болести са по-разпространени, отколкото през ранното Средновековие. Това откритие говори много само за себе си, тъй като през 8-ми и 9-ти век в Йорк живеят викинги, известни като едни от последните нецивилизовани народи в Европа.

Редактор: Георги Динев