Морфинът и скополаминът срещу болката и травмиращите спомени от тежкото раждане в миналото

От 1906г. до 1960г.

Дълги години раждането е било истински кошмар за жените. Всъщност и днес не е най-приятното изживяване, но тогава определено е причинявало много по-страшна болка на родилките.
Преди да бъдат създадени болкоуспокояващите медикаменти, цезаровото сечение и антисептиците ражданията са били много болезнени, извършвали са се в дома и често са предизвиквали инфекция. Имали са късмет жените, по чието време вече е съществувал трионът за разширяване костите на таза.

Може би именно заради това уверението на група германски лекари, че могат да облекчат болката и да „изтрият“ спомените от самия родилен процес бързо се превръща в сензация.

Крониг и Гаус – лекарите, които причиняват амнезия на родилките

През 1906 г. на акушер-гинеколозите Бернхарт Крониг и Карл Гаус им хрумва да дават на родилките скополамин и морфин. Морфинът намалява значително болката, а скополаминът, който се извлича от силно отровното цвете ангелски тромпет, предизвиква сънливост, амнезия и еуфория. Идеята на двамата специалисти е да дозират така двете лекарства, че да облекчат болката, без обаче пациентката да губи съзнание, и същевременно да „изтриват“ спомените от неприятното преживяване.

Удовлетворени от своите резултати и много по-малкия брой усложнения, отколкото преди, Крониг и Гаус започват да предлагат комбинацията от морфин и скополамин на пациенти от Клиниката по женско здраве към държавния университет в Баден, Германия. До 1907 г. д-р Гаус ги предписва на всички бъдещи майки. Бързо се разнася славата на алтернативната форма за справяне с болката и не след дълго жени от различни краища на света пътуват до Германия, за да родят, докато са в състояние на „полусън“ (twilight sleep).

Хиляди майки остават приятно изненадани от ефекта и твърдят, че са родили своите бебета, без да изпитват болка. Някои от тях са толкова спокойни, че се подлагат на процедурата и при следващите си бременности.

Погледнато отстрани, всичко изглежда повече от прекрасно. Дори твърде хубаво, за да е истина. И е точно така.

>>> Епидуралната анестезия по време на раждане не повишава риска от аутизъм при детето

Истината за раждането в състояние на „полусън“

Когато родилките започват да изпитват родилни болки, Гаус им дава по една доза морфин и скополамин. След това изключва морфина и продължава само със скополамин. Вярно е, че лекарството ги кара да забравят болката, но в никакъв случай не им я спестява като усещане. Акушер-гинекологът е наясно с това, защото всеки път му се налага да усмирява жените с помощта или на усмирителна риза, или на каиши за ръцете и глезените, с които да ги връзва за леглото. Той слага превръзка на очите им и запушва ушите им с памук, за да им попречи да наранят не само себе си, но и околните.

Виковете им по време на раждане също красноречиво разкриват доколко болезнено е то.

През 1914 г. д-р Хенри Уилямс пише: „Родилката вероятно изглежда така, сякаш осъзнава какво се случва и изпитва болка, но малко по-късно, когато й дават бебето, тя не може да повярва, не го разпознава като свое и не разбира, че всъщност вече е родила.“

Рискове, свързани с дозировката на морфина и скополамина

Методът на германските лекари става много популярен дори в САЩ, най-вече благодарение на интереса от страна на бъдещите майки. Рисковете, които крие процедурата, са свързани с начина на дозировка и прием на морфин и скополамин.

Докато в Германия дозирането е съобразено с индивидуалните нужди на бъдещата майка, в Америка не е така. Там дозите са разпределени предварително и се дават на определени интервали от време.

Д-р Стела Лер разказва за раждане, на което става свидетел през 1915 г.: „Бебето беше розово-лилаво на цвят и не дишаше в продължение на около 10 минути. Екипът опита да възстанови дишането по най-различни начини – държаха го с главата надолу, пошляпваха го, правиха сърдечен масаж, потапяха го в студена и гореща вода, но накрая се наложи да го интубират. Изводът, който си направих е, че раждането в полусън не е толкова безобидно, колкото изглежда, и трябва да се подходи много предпазливо. Според мен дори би било по-добре въобще да не се използва като подход.“

Търсенето и интересът към процедурата са разбираеми предвид факта, че по това време няма други средства за облекчаване на болката. Поради липсата на достатъчно квалифицирани лекари, които да са съгласни да използват метода, често акушерките са нагърбени с тежката задача да дозират и дават лекарствата, въпреки че не са обучени за това.

Преминаването на опасните медикаменти през плацентата

Бебетата също са застрашени от ефекта на морфина и скополамина, тъй като веществата могат да преминат през плацентата. В този случай те се раждат със затруднения в дишането, което е много малко вероятно да настъпи при нормално раждане.

През 1915 г. Франсис Кармъди, която има голям принос за популяризирането на метода в САЩ, умира по време на раждането на своето собствено бебе и така секва интересът към него. Оказва се, че причината за смъртта не е самата процедура, а тежък кръвоизлив, но въпреки това желаещите да родят „в полусън“ (twilight sleep) стават все по-малко.

В някои райони медикаментите продължават да се използват до 60-те години на 20-ти век, когато журналисти разкриват тъмните тайни зад стените на родилните помещения и показват белези на родилки от каишите, с които са били укротявани заради силната болка.