Открити са три ренесансови книги, напоени с отрова

От 1501г. до 1601г.

Учени от университета в Южна Дания намират през юни, 2018 три книги, чиито корици са намазани с отрова. Откритието звучи като сюжетен елемент от роман на Стивън Кинг или Агата Кристи, но е абсолютно реално. Академиците засичат с апаратурата си токсично вещество, пропито дълбоко в хартията, за което никой, освен може би самият автор, не е знаел до наши дни.

Зловещото откритие е направено съвсем случайно. За щастие нито един от проучващите творбите не е пострадал. Всъщност следи от отровата са намерени благодарение на рентгенов анализ на кориците на трите тома. Датските учени са подложили книгите на лъчево изследване, защото са търсили стари римски текстове, скрити в страниците на ренесансовите книги.

През 16-ти и 17-ти век хартията е рядка суровина. Затова писателите и хронистите използват за направа на корици древни документи, смятани по това време за маловажни. Академиците от Южнодатския университет се надяват да намерят стари писания от епохата на Римската империя, но рентгеновите лъчи засичат нещо доста по-необичайно. Оказва се, че по най-външните страници на книгите има нанесен слой зеленикаво вещество, което след химичен анализ се оказва чист арсеник.

Арсеникът е отрова, позната на човечеството още от Античността. Освен това токсичният прах се ползва в Средновековна Франция за направата на боя. В много картини от Тъмните векове, както и от Ренесанса зеленият цвят е постигнат чрез смесване на маслена основа с малки количества арсеник. Академиците обаче заключват, че причината опасното вещество да е обилно нанесено по кориците на книгите, е съвсем друга.

Учените посочват, че ако арсеникът, покриващ предните страници на творбите, е използван за направата на боя, цветът им щеше да е наситено зелен и до днес. Те решават, че томовете са напоени умишлено с отрова.

За да стигнат до по-точно заключение, археолозите повтарят рентгеновия анализ, използвайки новаторски метод, наречен Micro-XRF. С този способ може да се открие не само какво е отразяващото лъчите вещество, но и кога е нанесено то. Оказва се, че кориците на книгите са покрити с отрова чак през 19-ти век.

По това време вредното действие на арсеника е изследвано, но хората смятали, че малки дози от токсина са безопасни за човешкия организъм. Затова от отровата се приготвя пестицид за вредители, наречена „Парижка зеленина“. Тя се използва до средата на 20-ти век като инсектицид и препарат за изтребване на гризачи. Веществото е използвано в миналото и у нас.

Учените достигат до извода, че техните колеги - архивистите от 19-ти век, оценяват културното значение на ренесансовите томове и решават да напоят кориците им с популярния тогава пестицид, за да не се притесняват, че ценните книжа ще станат храна за плъховете.

Най-сетне загадката е разгадана. За разочарование на привържениците на мистерии книгите не са нито умишлено покрити с отрова от своите автори, нито са били напоени с веществото от някой недоброжелател, за да убиват бавно притежателя си. Творбите са намазани с арсеник, за да останат непокътнати от вредители.

Въпреки наивното използване на токсина в миналото, искаме да ви припомним, че дори в малки дози арсеникът може да доведе до гадене, болки в главата, диария и увреждания на черния дроб и бъбреците.

Редактор: Георги Динев