Поява и употреба на рибеното масло в медицинската история в края на 19-ти век, 3 част

В началото на 20-ти век науката достига до нови открития по отношение на състава и действието на рибеното масло.

Трансформация на лекарството рибено масло до хранителна добавка

Научни достижения за състава на рибеното масло

През 1918-а година медицинското списание "Dispensatory" е готово да приеме всякакви професионални предизвикателства, касаещи нови изследвания и евентуални научни отзиви. През 1912-а година Казимир Фънк заключава, че липсата на някои съществени хранителни вещества може да се превърне в причина за развитието на болести като бери-бери, пелагра, скорбут и рахит. Той въвежда термина витамини, за да опише тези все още неидентифицирани вещества. Списанието отразява достижението му.

Маслото от черен дроб на треска изиграва централна роля в изследванията, благодарение на които тайните на тези мистериозни дотогава витамини, са разкрити.

При опити с плъхове в Университета на Уисконсин през 1913 г. Елмър Маккълам и Маргърет Дейвис доказват наличието на определена хранителна съставка в рибеното масло, която нарекли "мастноразтворим фактор А". До 1922-а година Маккълам идентифицира още един витамин в рибеното масло – мастноразтворимият витамин D. Така става ясно, че маслото от черен дроб на треска е важен източник на две "нови" есенциални хранителни вещества: витамин А – способстващ растежа и доброто очно здраве, и витамин D – подпомагащ правилното развитие на костите.

За съжаление, Скот и Боун – собственици на компания "Scott and Bowne" и създатели на първата в света добавка с рибено масло – не стават свидетели на момента, в който витамините предстои да се превърнат в новите "чудотворни" лекарства. Не успяват да бъдат и част от златната ера в продажбите на рибеното масло, тъй като умират през 1908 г. и 1910 г. Тяхната емулсия от рибено масло ги „надживява”, а рекламите на продукта от 1920-а година доказват, че понякога съвременната наука е способна да реабилитира старинните лекове.

Как рибеното масло се превръща от лекарство в добавка?

С откриването на витамините медицинският свят "трансформира" рибено масло от лек до необходима добавка, придаваща неприятен привкус на риба към нечие детство. Здравните специалисти призовават майките да дозират правилно течността и да я дават всекидневно на своите наследници. Не са рядкост и публикациите със заглавия: "Как да накараме детето си да приема рибено масло".

През 1927 г. Казимир Фънк и Хари Дъбин, работещи за компания "H. A. Metz Laboratories", патентоват процеса за извличането на витамини А и D от рибеното масло. В резултат на това се раждат първите таблетки "Oscodal" с рибено масло, които са с филмирано захарно покритие. "Metz" предоставят на клиентите си безплатни мостри, придружени със съвети и препоръки за употреба. Сред тях е и апелът: "Опитай и ти, ако си от тези пациенти, които не могат да приемат рибено масло, но все пак се нуждаят от него."

След като учените разкриват каква е ролята за човека на витамин D от рибеното масло, техни колеги започват да търсят начини да извлекат ценния Слънчев витамин без участието на черния дроб от треска като изходна суровина. Така е идентифицирано веществото ергостерол – субстанция от гъбата мораво рогче, която е "молекулният предшественик" на витамин D. При облъчване ергостеролът се трансформира до вещество, няколкостотин хиляди пъти по-мощно от естественото рибено масло. Съединението, пуснато на пазара като базово масло с марка "Viosterol", се добавя в малки количества, за да подсили действието на други продукти с витамин D и постепенно заменя влагането на естествения витамин.

Въпреки това, рибеното масло продължава да бъде предпочитана хранителна добавка, а емулсията на Скот остава на пазара като популярна и по-вкусна алтернатива на чистото рибено масло. Реклама, популярна от 1940-те и 1950-те години, подчертава, че "естествените витамини A и D са извлечени от техните натурални суровини." Въпреки това, широкомащабното производство на синтетични витамини и изкуственото обогатяване с тях на някои храни постепенно измества традиционните „естествени” източници на Скот. Синтетичните алтернативи непоправимо разкъсват вековната връзка между рибата, рибарите и производството на хранителните добавки.

Тази тенденция се променя, когато през 1970 г. датският лекар Йорн Дайербърг доказва, че хранителните диети, в които се приема морска мазна риба, способстват за ниската честота на коронарни заболявания сред инуитите от Гренландия. Неговата работа води до по-нататъшни изследвания на ползите за здравето от омега-3 мастните киселини, проправяйки път за разработването на безброй добавки с рибено масло, които съществуват и до днес.

Емулсията на Скот променя медицинските познания, терапевтичната практика и културните предпочитания. Тя все още се произвежда по същата формула. Нейните терапевтични претенции могат да се приемат като ехо на дълга традиция на многогодишна употреба. Въпреки че емулсията вече не се използва така широко в САЩ, където витамините са я изместили, добавката все още е популярна в Азия, Централна и Южна Америка като свидетелство за традиционен лек, който продължава да се адаптира в ерата на научната медицина.

<<< Към предходната част на статията