Начало История на медицината Поява и употреба на рибеното масло в медицинската история в края на 19 век, 1 част

Поява и употреба на рибеното масло в медицинската история в края на 19 век, 1 част

От 1864г.

Поява и употреба на рибеното масло в медицинската история в края на 19 век, 1 част - изображение

Снимката, която може да се види по-долу ни показва как е изглеждала емблематична американска реклама на рибено масло, на която млад мъж е погледнал напред изпод периферията на шапката си. Той е леко приведен заради тежестта на товара му. Човекът държи въже, увито около раменете, ръцете и кръста му, за да си осигури опора срещу натоварването на голямата риба треска (Gadus morhua). В дясната част от рекламната картичка може да се види и марката на рекламирания медицински продукт – "Scott’s emulsion", който имал любопитна история.

До 1900 година "човекът с рибата" се радвал на немалка иввестност. Неговият образ можел да се види на кутиите и бутилките, съдържащи ценния рибен продукт. Освен върху етикетите, рекламата била отпечатвана върху търговските картички, както и по разнообразни брошури и плакати, които се разпространявали не само в границите на САЩ, а по целия свят.

Реално, този рекламен материал не се отличава с особено висока художествена стойност. Въпреки това, тази творба е ценно материално свидетелство, разказващо ни как през 19 век се е оценявал научният и търговският интерес към рибеното масло (като ценна хранителна добавка).

Лекарството с неприятен вкус

Рибарските общности, живели в Северна Европа били сред нациите, които поколения наред разчитали на ценните свойства на широко използваното масло от черен дроб на треска. То било отлично средство за възстановяване на здравето, за облекчаване на болки и страдания. Още по-любопитно е, че тази тенденция се наблюдавала в момент, кокато лекарите и химиците и учените от 19-ти век в Европа все още не проявявали голям интерес към ценния животински продукт.

Макар че полезните свойства на рибеното масло били неоспорими, добивът на ценната маслообразна течност бил, меко казано, противен. Процесът бил прост: череният дроб (заедно с жлъчния мехур) се поставял в бъчви, докато напълно се разложи. Рибарите често прилагали и по-висока температура, за да могат да се извлекат и последните количества масло от разлагащата се воняща маса. Маслото ставало все по-тъмно при "зреене", а фазите (съответно и цветовете) в този процес, били три: бледо, светлокафяво и тъмнокафяво.

"В онези дни", написал фармацевтът Ф. Пекел Мьолер в неговата монография от 1895 година, наречена "Рибеното масло и химията" ("Cod Liver Oil and Chemistry"), маслото от черен дроб на треска не било желан продукт за потребителя. Ако трябва да бъдем искрени - то било истински отвратително и никой не можел да го приема дори еднократно, да не говорим за цял месец или по-продължителен период. Въпреки това, много хора са го приемали, а единственото разумно обяснение за това им действие, било поразително благоприятаното въздействие на този продукт".

Първите изследователи

Единбургският лекар Джон Хюз Бенет е историческата фигура, изиграла ключова роля за въвеждането на маслото от черен дроб на треска сред английската медицинска общност. През 1841 г. той публикувал трактатът "Treatise on the Oleum Jecoris Aselli, or Cod Liver Oil". Преди да бъде съставен медицинският труд, касаещ въздействието на рибеното масло, лекарят прекарал няколко години в Германия, наблюдавайки употребата му при лечението на рахит, ревматизъм, подагра, и живеница (форма на туберкулоза). Публикацията на Бенет провокирала медицинската общественост и дала началото на по-нататъшни и продуктивни изследвания и експерименти от лекарите и от двете страни на Атлантическия океан. Всички тези действия довели до значителен растеж на индустрията по производството на рибено масло в Нова Англия през средата на века.

Людовикус Йозефос де Йон от Холандия, създал първия по рода си обширен химичен, описващ състава на черния дроб от треска през 1843 година. Неговите изследвания обсъждали и ефикасността и ползите от трите вида рибено масло. Станало ясно, че продуктът със светлокафяв цвят е с най-изразени терапевтични свойства. Той "приписал" това действие на по-големите количества от остатъчни вещества в него: йод, фосфати, летливи киселини, както и елементи от жлъчката на треската.

През 1846 г. де Йон пътувал до Норвегия, за да има възможност да се снабди с възможно най-чистото масло. До 1850 година "Dr. de Jongh’s Light Brown Cod Liver Oil" се предлагал на пазара в цяла Европа, освен това продуктът си изнасял в САЩ. На всеки флакон пишело, че лекарството е "подложено на химичен анализ".

Към втора част >>> тук

5.0, 2 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.chemheritage.org/distillations/magazine/the-man-with-a-fish-on-his-back

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ОткритияЗдравни съветиИсторияЛюбопитноСпортХрани и ястияСнимкиПрезентацииХранене при...СъставкиЛеченияБотаникаЛайфстайл