Поява на идеята за разработването на първите атенюирани ваксини

От 1880г.

Ваксините имат дълга история, която започва в края на 18-ти век. Ако трябва да бъдем искрени, то можем да твърдим, че първите лабораторно произведени ваксини, такива каквито ги познаваме, се появяват в края на 19 век. Двадесети век пък „донася” на света средствата за имунизиране, базирани на т.нар. имунологични маркери. А началото на 21-ти век, разполагащ вече с похватите и методите на молекулярната биология, позволява създаването на ваксини, за които човечеството от миналото може само да мечтае.

Една от най-запомнящите се глави в историята на науката описва какво е влиянието на ваксините върху човешкото дълголетие и здраве. Над 300 години са изминали от откриването на първата ваксина, а в този материал ще ви запознаем с информацията за това какво е довело до разработването на т.нар. отслабени (атенюирани) ваксини.

Идеята за употребата на атенюирането (отслабването) на опасните вирулентни инфекции се развива бавно в течение на години. Пример за това е вариолизацията (това е най-общо казано – процесът на заразяване и изграждане на активен имунитет). Можем да кажем, че процесът на вариолизацията е аналогичен на употребата на малки количества отрова, за да се „накара” организмът да привикне с токсичните ефекти. Медикът Едуард Дженър използва вирус, предизвикващ едра шарка при кравите, предполагайки че агентът, който е вирулентен при животните, би могъл да се прояви със смекчен ефект при хората. Тази идея изиграва роля в разработването на „Bacillus Calmette-Guérin”, но тя е още по-очевидна при избора на резус и говежди ротавирусни щамове за създаването на човешки ротавирусни ваксини чрез рекомбинация.

Луи Пастьор и неговите колеги, които ясно формулират идеята за атенюирането и доказали своята идея (през 1880 година), първо с Pasteurella multocida (причинителят за диария при пилетата), а след това с антракса при овцете (през 1885 година) и най-сензационно - с вируса на бяс при животните и хората (през същата година). Първите опити от 1881 година на учените за разработката на такъв тип ваксини включват излагането на опасните агенти на прякото действие на кислород или топлинна енергия (и двете средства изиграли роля в разработката на ваксината срещу бяс).

Въпреки че тази техника се оказва ефективна, в практиката постепенно се утвърдила друг, по-мощен и успешен метод. Той включва серийното отглеждане на патоген в ин-витро среда или в необичайни гостоприемници. Именно последния похват е ползван от Калмет и Герен, които успяват да отгледат туберкулозни бактерии цели 230 пъти в изкуствени среди, за да получат отслабен щам (през 1927 година), защитаващ хората от Жълтата гостенка. По-късно през 20-ти век (1931 година) Селърс и Лайгрет (и по-успешно Тейлър и Смит през 1932 година) отглеждат отслабен вирус на жълта треска благодарение на опити с мишки и тъкани от пилешки ембриони.

Ако трябва да обобщим, следва да кажем, че благодарение на трудът на всички учени, изброени по-горе, светът получава атенюираните ваксини, които не само повишават качеството, но и средната продължителност на живота в много страни.  

Редактор: Георги Динев

Статията е част от историята на:

• История на ваксините