През 16-ти век френските дами пиели злато за вечна младост

От 1501г. до 1566г.

Още от зората на човечеството хората се стремят към вечен живот или поне към дълголетие. Част от тези усилия е да се спре процесът на стареене. Още от Античността дамите, както и господата, се опитват да изглеждат по-млади. За целта се използват множество вещества и отвари, вариращи от растителни помади до баня в мляко и ягодов сок. Някои от тези методи дават известен резултат, други работя по-скоро като плацебо. Трети са откровено опасни за здравето. Такава рискова за организма практика е пиенето на злато под формата на разтвор.

Поглъщането на благородни метали с цел забавяне не стареенето е древна традиция, датираща още от египетските владетели - фараоните. Те вярват, че златото, среброто и медта са по-издръжливи на корозия от останалите елементи и тяхното редовно поглъщане може да запази човешкото тяло в младежки вид за дълги години. Този метод за борба с бръчките се принася и в културата на арабите, гърците, римляните, а оттам и в държавите от Средновековна Европа.

Разбира се, тъй като златото е изключително рядък метал, до „еликсира за вечна младост“ могат да се домогнат само най-влиятелните дами. Именно заради това спиращото стареенето лекарство става изключително популярно сред благородничките във Франция през 16-ти век. По това време жените са обсебени от идеята за вечна красота и са готови да инвестират фамилните средства във всякакви мазила, помади и напитки, за които се вярва, че карат бръчките да изчезват.

Най-видният представител на дамите, пазещи младежкия си облик чрез редовна консумация на злато, е графиня Диан дьо Поатие. Благородницата се сдобива с голяма власт в родината си, след като става любовница на френския крал Анри II. Макар да няма корона, нито официална владетелска титла, тя контролира значителна част от политиката в Парижкия двор.

Тъй като нейното най-силно оръжие е красотата, находчивата графиня се опитва да поддържа външния си вид безупречен. Един от най-големите й страхове е старостта. Тя се притеснява, че с напредването на годините нейната хубост ще залинее и така ще изгуби влиянието си над краля. Затова тя използва най-различни методи за борба с бръчките. В крайна сметка създава свой „еликсир на младостта“, който се състои от златен разтвор в спирт.

Френският хронист Пиер де Бордел описва срещата си с дьо Поатие. В разказа си той разказва впечатленията си за външния вид на графинята, която тогава е на 66 години. Според него времето е подминало красивата благородница, тъй като тя не се е променила особено през последните десетилетия. Той обяснява още, че не разбира много от третиране на кожата с помади и пиене на злато, но усилията на дамата очевидно дават резултат. След смъртта й, която настъпва само 6 месеца по-късно, историкът заявява, че дори да бе живяла още 100 години, Диан дьо Поатие би изглеждала по същия начин.

От разказа на Пиер де Бордел разбираме, че находчивата графиня не е разчитала само на поглъщането на злато, за да запази младостта си. Тази информация съвпада с други исторически извори, които разказват за подмладяващи помади от същия век, които се правят от мляко, мед, черупки от яйца и т.н. Някои от тези козметични продукти очевидно имали някакъв ефект.

Диан дьо Поатие загива през 1566-та година в замъка Ане. По време на Френската революция тялото й е ексхумирано и заровено в общ гроб. Погребалната яма е открита в наши дни и останките на графинята са отделени от другите чрез химически анализ. Учените установяват, че причината за смъртта на кралската любовница е именно натравяне със злато. В космите й са засечени високи нива на благородния метал, които са довели до замърсяване на кръвта и прекомерна токсикоза на целия организъм.

Редактор: Георги Динев