Първото Цезарово сечение, което запазва живота на майката, е извършено от угандец

От 1884г. до 1884г.

През 1884-та година английският лекар Робърт Фелкин иска разрешение от Ордена на мисионерите да бъде изпратен в някоя африканска колония, за да разучава местните лечителски практики. Младият медик е изпратен в Уганда, където очаква да се натъкне на шамани, изпълняващи примитивни ритуали. Вместо това британецът става свидетел на първото записано в Западната медицина Цезарово сечение, при което не загива нито майката, нито новороденото.

Разбира се, операцията е позната на Стария континент от периода на Античността. Смята се, че интервенцията е кръстена на Гай Юлий Цезар, който, според легендата, се появява на бял свят именно по този начин. Но до началото на 20-ти век сечението се използва само ако родилката е на път да почине.

Точно затова Фелкин остава изумен от находката си. Операцията е наблюдавана от медика в днешна Буганда, където е извършена от местен шаман, който не е обучаван от европейски хирург или фелдшер. За съжаление англичанинът не е описал причините, довели до нуждата от тази тежка интервенция, но от записките му получаваме детайлни сведения за самото Цезарово сечение, както и за всички медикаменти и инструменти, които знахарят ползва.

Според Фелкин родилката е „здрава, симпатична жена на около 20, на която предстои да ражда за първи път“. Медикът казва още, че „бъдещата майка е поставена на легло, като главата й е позиционирана към задната стена на колибата. Крайниците й са завързани за леглото с нещо като плат, направен от кората на местен вид дърво. За по-сигурно двама яки младежи придържат торса и бедрата на родилката. Очевидно е, че тя е силно опиянена от банановото вино, което шаманът й бе дал да пие преди операцията“.

В записките на британеца можем да прочетем още, че преди интервенцията  бугандският лечител застава отляво на пациента си и измива корема на жената с бананово вино, а след това и с вода. След като дезинфекцира собствените си ръце по същия начин,изрича кратка молитва към боговете. С това ритуалната част приключва и самоукият хирург започва същинската операция пред очите на малка тълпа, събрала се пред колибата. Шаманът прави тънък разрез по повърхността на корема на жената, като стартира от края на интимното окосмение и спира движението на ножа щом острието достига пъпа.

Нататък следват цветущи медицински обяснения относно прорязаните тъкани, които ние решихме да пропуснем, тъй като самата процедура е доста кървава и неприятна.

След като бебето е извадено на бял свят, раната в корема на родилката е дезинфекцирана с бананово вино, а кръвозагубата е спряна с нагорещено желязо. След това прорезът е затворен с помощта на седем изкусно изработени стоманени игли и конец, направен от нишки от кора на палма. По време на операцията върху разреза са поставени няколко вида растения, които Фелкин не успява да разпознае. Билките са отстранени след зашиването и заменени от затоплено бананово листо, намазано с някаква антисептична паста, за чиито съставки англичанинът също не споменава в труда си. Накрая раната е стегната с превръзка.

След няколко часа жената, която вече е станала майка на здраво дете, вижда за първи път рожбата си. Цялото село изпада във възторг, но по реакциите на жителите на африканското  племе личи, че резултатът от операцията не е неочакван. След 11 дни родилката, както и бебето, са в отлично здраве. По-нататък не знаем какво става с младото семейство, тъй като Робърт Фелкин се завръща в Англия, за да оформи записките си в пълноценен научен труд.

От странния разказ на британския лекар учените заключват, че не всички сложни хирургически операции са изобретение на Западната медицина. Става ясно, че в някои части на света местните шамани са достигнали самостоятелно до правилните методи за успешна интервенция. Въпреки оскъдните познания по фармакология и микробиология на коренното население, лечителят от безименното племе, описано от Фелкин, използва както методи на дезинфекция, така и набор от билки и похвати за намаляне на кръвотечението и предпазване на раната от инфекции.

По статията работи: Георги Динев