Развитие на българската ендокринология - от първата клиника до създаването на специализирана болница "Акад. Иван Пенчев"

От 1951г. до 2006г.

Първата здравна структура, свързана с ендокринологията е създадена през 1951 г. от бъдещия акад. Иван Пенчев (от 1967 г.), който е и един от инициаторите за създаването на Института за усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ). Той оглавява Клиниката по ендокринология и болести на обмена, към него.
Роден е на 22 ноември 1904 г. във Враца. Завършва медицина в София през 1931 г. Специализира "вътрешни болести" и работи в различни болници в страната.
В началото на своята лекарска кариера, д-р Иван Пенчев проявява интерес към диабета, заболяванията на щитовидната жлеза, хормоналната терапия и ендокринно-обменната диагностика. Занимава се активно и с проблемите на обучението по медицина и терапевтичната болнична дейност.

Медиците от неговия екип постигат големи успехи и допринасят за развитието на българската ендокринология. В първите му години като шеф на клиниката в ИСУЛ, той успешно въвежда нови лабораторни техники и диагностични методи. Сред тях са: белтъчно-свързан йод в кръвта, радиоизотопни изследвания за тиреоидна диагностика, нова методика при терапията на диабет и др.

Приносът на акад. Иван Пенчев за утвърждаването на ендокринологичната клиника

През 1956 г. по негова инициатива се провежда най-мащабния мониторинг на заболявания на щитовидната жлеза (ендемична гуша), който обхваща над един милион души от 7 до 18 години, в 4085 селища в България. По това време този здравен проблем засяга много граждани на страната. Данните от скрининга показват, че 50 на сто от изследваните българи страдат от гуша, а 3% от кретенизъм. На базата на проучванията се създава конкретна карта на всички райони, разкриващ зоните с йоден дефицит и разпространението на болестта.

За решаването на този важен медико-социален проблем, акад. Иван Пенчев и неговия екип създават стратегия за профилактика на ендемичната гуша чрез йодирана сол и допълнително разпространение на таблетки с калиев йодит, за учащите се и бременните жени в засегнатите райони.

Научната група за проучване на гушавостта, ръководена от Иван Пенчев прави предложение, след което с Постановление на МС се въвеждат като задължителни предложените профилактични мерки. Екип на института, в следващите години, продължават да следи заболеваемостта в рисковите групи и да оказват методическа помощ при провеждането на кампанията.

През 1965 г. клиниката е преместена в нова сграда и е преобразувана в Катедра по ендокринология и болести на обмяната към ИСУЛ
Акад. Пенчев допринася много за развитието на научноизследователската дейност в клиниката. Много от медиците от неговия екип отиват на специализация в най-известните научни центрове и университети в Щатите, Франция и други страни. Сред тях са професорите - Г. Папазов (в Рим), В.Върбанов (в Харвард), Л.Сираков (във Вашингтон), Ст. Миланов, С.Зографски и проф. И.Мендизов, които специализират в Париж. Благодарение на придобития опит са въведени нови методи в диагностиката и лечението на ендокринните заболявания, които бързо се усвояват и в другите университетски центрове в страната.

Основен приоритет е провеждането на следдипломно образование и специализация на лекарите - редовно се провеждат тематични и основни курсове, създавайки голям брой нови кадри от лекари-специалисти, разкриват се 150 ендокринологични кабинети към окръжните и други от по-големите болници в България.

През 1969-а е създадена група за изучаване на диабета. Екипът й е на щат към БАН, но той е базиран в катедрата на академик Пенчев. Българските учени за първи път в света откриват антиинсулинови тела при захарен диабет тип 1, с която доказват антиимунната същност на заболяването. Изследванията им са представени на международна научна среща, организирана от БАН, същата година. Иван Пенчев активно работи почти до смъртта си през 1974 година, и заслужено остава в историята на българката медицина, като доайен на ендокринологията.

Създаването на НИЕГГ и промените в здравеопазването в началото на 21 век

Със създаването на Медицинска академия през 1972 година, се формира Научен институт по ендокринология, геронтология и гериатрия (НИЕГГ). Той се оглавява от проф. Панайот Коларов, а след него директори са проф. Ема Бозаджиева и проф. Драгомир Коев. В неговата структура се обособяват три клиники по ендокринология и отдел по геронтология и гериатрия, ръководен от проф. Георги Стойнев.

Проф. Бозаджиева и проф. Коев въвеждат модерни терапевтични и диагностични практики за най-значимите ендокринни заболявания - тиреоидните и хормонално-активните хипофизни тумори, на ендокринните хипертонии, иновации при изследвания на диабета и други. Проф. Бозаджиева увеличава стационарната база до 134 легла, създава Клиника за ендокринна хирургия и хемодиализен център за диабетно болни.

През първите десетилетия от съществуването си институцията участва активно в разработването и провеждането на здравни стратегии, свързани със социалнозначимите заболявания. Спомага за разширяването на мрежата от специализирани кабинети в страната, за подготовката и специализацията на кадрите.

В областта на геронтологията и гериатрията научните разработки са свързани с най-често срещаните старчески заболявания - измененията в сърдечно-съдовата система, болести на нервите и сетивните органи, дихателни проблеми и злокачествени тумори.

През периода 1986-1991 г. се извършва наблюдение на йодния статус на ендемичните райони в Пиринско и Родопите. На базата на анализа от кампанията се прави нова национална програма за превенция на йододефицитните болести. Тя е съобразена с новите изисквания на Световната здравна организация.

Медиците от НИЕГГ работят в сътрудничество с водещи международни институти, защитават множество дисертации и публикуват в български и чуждестранни медицински издания. Със закриването на Медицинска академия, институтът става Държавна университетска болница по ендокринология и геронтология. С поредните промени в здравното законодателство през 2001-а, лечебното заведение е регистрирано като търговско дружество, а от 2006 г. е “Университетска специализирана болница за активно лечение по ендокринология “Акад. Иван Пенчев”.