Токсикофагите - „медицинското чудо“ от Южна Австрия през 19-ти век

От 1851г. до 1870г.

Историята познава множество случаи, в които нелечебни вещества влизат в състава на лековете в народната медицина. Така например в Китай и до днес най-скъпият цяр срещу импотентност се приготвя от рог на носорог. Властите се борят усилено с тази практика, тъй като тя не само спомага за бракониерството, но и няма какъвто и да е ефект върху мъжките репродуктивни органи.

Понякога обаче неконвенционалните лекарства могат да бъдат не само неефективни, но дори и опасни за здравето. Такива например са церовете, съдържащи в себе си арсеник, Опасният елемент се използва от древността като боя, консервант за неядливи предмети и като пестицид. В различните епохи обаче влиза и в състава на фармацевтичните продукти и козметиката.

Кои са токсикофагите

Такъв е и случаят с живеещите през 19-ти век в Австрийската империя токсикофаги. Членовете на това общество вярват, че ежедневната консумация на арсеник спомага за подобряването на дихателните функции и кръвообращението. Общността се смята за медицинско чудо, тъй като смъртните случаи в при тях са изненадващо ниски.

За първи път токсикофагите получават известност през 1851-ва година. За тях се споменава във виенски медицински журнал. Там те са описани от швейцарския медик и пътешественик Йакоб фон Чуди. Той споменава за странната медицинска практика, че е характерна за жителите на областта Стирия, но не се изучава от местните лекари и фелдшери, а е по-скоро битова практика.

Фон Чуди се заема със задачата да разучи и опише мотивите на токсикофагите. Оказва се, че жителите от селските райони на Южна Австрия от 19-ти век пият арсеник с кафето си, тъй като смятат, че това увеличава капацитета на дробовете им. Ефектът би бил особено полезен за населението на Стирия, тъй като теренът в провинцията е основно планински и изкачването на възвишения е част от ежедневието.

Разбира се, за да няма летален ефект, поглъщането на арсеник става по определен график. Начинаещите токсикофаги започват „програмата“, приемайки три пъти седмично парче арсеник, не по-голямо от зрънце леща. След като тялото привикне с отровното вещество, количеството постепенно се увеличава. Фон Чуди дава за пример един възрастен жител, който е ветеран в областта и всяка сутрин приема по четири зрънца арсеник дневно. Според медика подобно количество би убило обикновен човек за броени секунди.

Отново от Йакоб фон Чуди се разбира, че токсикофагите не просто консумират ежеднвно арсеник, но и се пристрастяват към него. Някои жители на Стирия се опитват да откажат отровата, но изпадат в униние, губят апетит, получават главоболие и световъртеж, както и загуба на апетит. Швейцарецът посочва, че въпреки „медицинското чудо“ смъртните случаи от натравяне в областта не са никак ниски.

Отношение към токсикофагите

Първоначално статиите на фон Чуди не се приемат с доверие в Западна Европа. Множество медици от Англия и Франция описват труда на швейцареца като „чиста фабрикация, базирана на слухове и преувеличения“. Един от основните мотиви на скептиците е липсата на химичен анализ на поглъщаната в Стирия субстанция.

През 1862-ра година британският химик Хенри Роско заминава за Австрия, където събира допълнителна информация за движението на токсикофагите. Ученият потвърждава, че жителите на областта наистина консумират арсеник. Той заявява още, че негов достоверен информатор става свидетел на това как човек поглъща за два дни доза арсеник, която може да убие поне двама нерезистентни души.

Това е първото проучване, свързано със странната австрийска практика. Смята се, че токсикофагите изчезват преди края на 19-ти век. Дотогава здравните журнали от цяла Европа отразяват „медицинското чудо“ от подножието на Алпите. Статии за феномена са публикувани във Франция, Англия, Шотландия и т.н.

Според съвременно проучване тази практика е не само опасна, но и не оказва каъвто и да е положителен ефект върху дихателните органи и кръвообръщението. Според учените жителите на Стирия чувстват подобрение в респираторните си способности заради плацебо ефекта, предизвикан от необичайната терапия.

Редактор: Георги Динев