Торфеният мъх спасява хиляди през Първата световна война

От 1914г. до 1918г.

Още в началото на Първата световна война и двете страни в конфликта страдат от недостиг на ресурси. Памукът и ленът, така необходими за направата на превръзки за пострадалите на фронта, стават рядък ресурс. В резултат на липсата на материали, необходими за правилно третиране на рани, войниците от двете страни започват да страдат от инфекции, които често им струват живота. Разпространението на зарази сред контузените след сражение войници става голям проблем още през 1914.
Много лекари, грижещи се за оздравяването на пострадалите в окопни престрелки мъже, започват да експериментират с най-различни антисептични вещества, с цел намаляване на смъртността след раняване. Сред използваните противовъзпалителни разтвори са формалдехид и живачен хлорид. Но тези лекарства са безполезни, ако няма превръзка, върху която те да се нанесат.
Един шотландски медик, занимаващ се и с ботаника, намира решение на проблема. Той предлага раните да се налагат с торфен мъх.
Растението е познато като подходящо за затваряне на разрези в кожата още от Античността. Много келтски и германски знахари използват блатния бурен за тази цел. Индианците от Северна Америка използват една от разновидностите на билката за повиване на пеленачета, както и при менструални неразположения при жените.
Причината растението, характерно за мочурливите поля, да е толкова подходящ материал за направа на превръзки е неговата способност за абсорбиране на течности. Поради влажната среда, в която то вирее, листата на този вид могат да задържат в себе си течност до 20 пъти по-тежка от собствената си маса.
Друго полезно свойство на бурена е да действа антисептично при пресни рани. Стеблата на мъха са пълни със захарни молекули, които при контакт с друго тяло се зареждат с негативни йони. Това привлича всички позитивно заредени частици от околната среда и създава около себе си киселинен слой, в който бактериите на разложението се развиват по-трудно.
През 1915-та година в списание „The Scotsman” излиза статия за ефикасността на блатния бурен при направа на превръзки за рани. Там се споменава още, че германците от другата страна на окопите използват този метод за затваряне на разрези в тялото още от началото на войната.
С напредването на войските нуждата от материали за третиране на отворени прорези става все по-голяма. В Англия, Шотландия и Ирландия много медицински сестри и санитари излизат в торфените полета, за да събират ценната блатна билка. Излиза и наръчник за това как правилно фелдшерите да обработват суровината. Според дадените инструкции се обира само горният слой на мъха, като торбата се пълни на ¾. След това се занася до най-близката твърда земя и се стъпква с обувки, докато цялата влага на изтече през брезента.

Материалът става толкова популярен сред военните медици, че започва да се събира от специални кадри в Северна Америка и да се изнася към всички фронтове, включително и за Близкия Изток. В щатите се организират доброволчески бригади за събиране на торфен мъх, съставени основно от жени и деца. В Германия растението се набавя от блатата в Саксония и Бавария чрез труда на цивилни, както и на военнопленници.
Този естествен „бинт“ работел толкова добре, че много лекари от цял свят остават възхитени от идеята. За торфения мъх е написано, че е „невероятен възобновяем източник на превързочен материал, с чиято помощ могат да се спасят милиони“. Дори се предлага идеята някои мочурищата да бъдат култивирани специално за отглеждане на бурена.
Щом растението е толкова полезно, защо не се използва днес? В наши дни производството на ленени и памучни, както и на синтетични материи е толкова евтино, че събирането на мъх из торфените блата би струвало по-скъпо от направата на бинт.
Макар излязъл от медицинска употреба, блатният бурен остава много важен елемент от земната флора. Именно заради него се задържа в мочурищата натрупващият се при гниене въглерод. Ако газът излезе наведнъж в атмосферата, би довел до сериозни промени в климата. Също така торфеният мъх е потенциално „еко гориво“, както и основен компонент в уникалната екосфера на блатата в Северна Европа, Канада и Щатите.
По статията работи: Георги Динев