Френските дами имали право да се развеждат само чрез „Съд за доказване на импотентност“

От 1501г. до 1650г.

Разводът е част от брачните традиции още от древни времена. Позволените от закона и от религията причини за това са най-разнородни, що се касае за различните култури и времеви периоди. В християнските общества от преди индустриалната революция е прието разтрогването на брак да става само по желание на мъжа. Съпругът може да посочи множество уважителни причини за това - невестата му не е девствена от преди първата брачна нощ, не спазва отреденото й от Бога място, държи се студено и т.н.

Оказва се обаче, че френските дами от 16-ти и 17-ти век също имат право да поискат развод, но само ако съпругът им не е в състояние да получи ерекция. По това време невъзможността на мъжа да се възпроизведе или да не е в състояние да прави секс се счита като обида срещу Църквата. Тогава основната цел на брака е да осигури легитимно потомство.

Според изследващия историк Мери Роуч от 16-ти до 17-ти век Френската католическа църква осъжда невъзможността или нежеланието да спиш с брачния си партньор като престъпление срещу Бог. При въвеждането на закона свещениците не правят никаква разлика между физическите и психологическите причини за липса на либидо. И докато при жените отсъствието на желание за секс има главно ментално отражение, при мъжете това води до еректилна дисфункция.

Френският историк Пиер Дармон смята, че за първи път законът е въведен още през 14-ти век. Причината за създаването на подобно правило е зачестяването на оплаквания от млади съпруги срещу невъзможността на мъжете им да „изпълнят дълга си“. Според него тогава е въведен и терминът „Съд за доказване на импотентност“.

Съдът за доказване на импотентност стартира с обвинение. Потърпевшата съпруга разказва пред съдията и събралото се множество от свидетели за състоянието на мъжа си. След това обвиняемият минава преглед пред очите на лекари, медицински сестри и други очевидци, които трябва да отсъдят дали въпросният човек е способен на създаде поколение. Не се знае точно как е протичал самият преглед, но по някои от запазените описания учените разбират, че в акта участва и жената - обвинител.

Според намерени от Дармон записки става ясно, че „половите органи на заподозрения в неспособност да се възпроизведе мъж се оглеждат щателно, като лекарите наблягат на цвета, размера, формата и броя на тестисите. В най-добрия случай обвиняемият може да се надява на инспектори с деликатен подход“. След това прегледът продължава с тест дали човекът е способен да получи ерекция, какви течности се отделят от пениса в края на половия акт, колко продължава акта и дали се прави в подходяща за зачеване поза, а също дали е в „правилния вход“.

Ако обвиняемият не е доволен от решението на съдията и свидетелите, му се дава правото да оспори развода чрез „Конгресно дело“. Въпросният процес представлява извършване на сексуален акт пред публика, съставена от правни и медицински експерти. Подробности за процеса историците научават от делото на благородника маркиз дьо Лонже.

Дьо Лонже е обвинен от съпругата си в импотентност и е изправен пред съд. За да избегне развода, маркизът се подлага на медицински преглед, който установява, че обвиняемият е способен да се възпроизведе. За да спре клюките за себе си и своето либидо, благородникът решава да се подложи и на Конгресно дело. По ирония на съдбата решителният съпруг не успява да получи ерекция пред очите на журито и бракът му е анулиран.

През 16-ти и 17-ти век подобен вид дела са една от любимите теми на вестниците. Тйъ като по това време така наречените памфлети се четат основно от благородници, за потърпевшия съпруг към развода се добавя и публичното унижение.

Практикака става особено популярна и в Англия, където е използвана от знаменития крал Хенри VIII, който анулира брака си с първата си жена именно заради нейната фригидност.

Редактор: Георги Динев