Храни, третирани с ДДТ - за „хубавите зеленчуци от едно време“

От 1950г. до 1989г.

Днес българите се оплакват от занижените стандарти на хранителните продукти. Каквото и да хване човек от витрината съдържа или опасен химикал, или е с ГМО. Всички ние казваме, че сегашните стоки са безвкусни и пълни с вредни остатъци от химически торове. После с носталгия си спомняме за вкуса на краставиците и доматите от едно време. Във всеки супермаркет ще чуете коментар за зеленчуците от рода на „Хем бяха по-сочни, хем по-полезни“…

Вкусът на храната може и да се е променил, но твърдението, че препаратите, с които днес аграрните културите се третират, са по-опасни от използваните в миналото вещества, може да се подложи на съмнение. В днешната статия ние ще разгледаме прекомерната и силно опасна употреба на ДДТ през 50-те и 60-те, за която повечето хора дори не подозират.

Нека първо разкажем накратко какво е ДДТ и защо химикалът е толкова вреден за здравето ни. Дихлоро-дифенил-трихлороетанът представлява препарат за изтребване на всевъзможни вредители - от насекоми до мишки. Попадайки в организма на по-дребните животни, опасният пестицид води до моментална смърт. При консумация от хора обаче веществото се натрупва незабелязано в тялото, като постепенно води до появата на ракови образувания, както и до трайни увреждания по нервната система, цироза и дори психични заболявания.

Макар ефектите от ДДТ да са познати на човечеството от началото на 20-ти век, в България, както и в целия Източен блок, препаратът е широко използван до 80-те години. В първата половина на Социализма има дори няколко фрапиращи случая, при които с химикала е пръскано върху събраната и готова за продажба реколта.

През 1950-та година в хранителните складове на няколко места в България се появява напаст от гъгрици. Насекомите нападат зърнените запаси и за да се спаси огромното количество продоволствия с тегло около 250 хиляди тона, местните власти решават да напръскат целите хамбари с ДДТ.

От доклад на ДС, изваден наяве след падането на Комунизма, става ясно, че мерките, които държавата взима, са доста неефективни и натровената храна се появява на пазара. От писмения документ разбираме, че пръскането на инсектицида директно върху зърнените пластове е одобрено от министерството, а не е решение на местните директори. Макар тогавашният главен инспектор на отдел „Хранителна защита“ да отрича заповедта да излиза от неговия кабинет, множеството донесения на агентите на ДС сочат друго…

Агенцията по Държавна Сигурност потвърждава, че пестицидът е използван неправилно, тъй като според техните информатори „Наблюдател“ и „Ташкин“ правилната употреба на ДДТ за третиране на растителни култури, отглеждани за храна, е само и единствено за обезпаразитяване на семената.

Самото използване на препарата става в няколко области - Русе, Ямбол, Бургас, Варна, Добрич и Стара Загора. След разследване на предприятията става ясно, че в складовете на Града на липите е масова практика зърното да се пръска с ДДТ с цел ликвидиране на паразити, след това зърното се мели и се пласира из цялата околия. Такива „традиции“ са открити още в хамбарите на Горна Оряховица, Пловдив и Плевен. След изследване се оказва, че същата година от тези градове са излезли около 2 000 тона хранителни продукти, обработвани с опасното вещество.

Това не е единствения случай, в който химикалът попада в храната на българина през Комунизма. Из цялата страна се е считало за безвредно люцерната да се третира с ДДТ и после да се дава за консумация на селскостопанските животни. Същите тези хранени с отрова крави и прасета попадат под формата на колбаси на трапезата на всеки един гражданин.

Самото обезпаразитяване на домове в градовете по времето на „Соца“ се нарича „дедетизация“. Ние само можем да си представим какво количество от веществото е отнасяно от вятъра и дъждовете в заобикалящите всички селища ниви и стопанства. Съвсем друг проблем е фактът, че децата са дишали отровния прах след всяко пръскане с пестицида…

Взимайки предвид само тези няколко факта, може да се счита спокойно, че днешните храни не са по-опасни от тези, които нашите майки или баби са яли. Освен това, нитратите, а и други доказано вредни за здравето торни добавки, също са забранени в края на миналия век. Макар ГМО-то и емулгаторите да звучат плашещо, историците ни уверяват, че съмнителните химикали в плодовете и зеленчуците са нежелана част от менюто на българина още от самото начало на индустриалното земеделие. За по-добрия вкус обаче можем само да си спомняме…

По статията работи: Георги Динев