Цар Митридат VI, който бил имунизиран срещу всички отрови, познати на човечеството

От -134г. до -64г.

Периодът на Античността е изпъстрен с легенди за воини, които не могат да бъдат ранени в битка, царе, притежаващи цялата мъдрост на света и сключващи сделки с боговете герои. Днес ще ви разкажем една история, която звучи като мит от древногръцкия епос, но за разлика от елинските митове, е абсолютно реална. Става въпрос за живота на понтийския цар Митридат VI.

Митридат VI е един от най-успешните владетели на държавата Понт, имаща ролята на буферна зона между Персия, градовете-държави в Елада и Римската република. За самият цар се твърди, че е наследник на велики военноначалници като Дарий I и Александър Македонски. Понтийският управник е известен и със своята невероятна памет. Той можел да говори езиците на всички 22 народности, които живеели в пределите на държавата. Най-много обаче хронистите от Античността се впечатляват от неговата резистентност към всички отрови, познати тогава на човечеството.

Разбира се, Митридат VI не се ражда имунизиран към смъртоносните вещества. За да реши да изгради имунитет към токсичните субстанции, принцът трябва да преживее кончината на баща си. Докато е още дете, неговият отец става жертва на отровители. Тъй като по това време Митридат VI е твърде малък, за да седне на понтийския трон, короната на царството попада в ръцете на майка му Лаодика VI. Тя показва явни симпатии към брата на бъдещия владетел, затова младежът бяга в най-северните части на страната.

Докато броди в изгнание сред скитските степи, Митридат VI решава, че не бива да допуска да го застигне същата съдба като тази на баща му. Затова започва да поглъща всеки ден малки количества отрова. Така той изгражда резистентност към всички познати смъртоносни вещества, които наемните убийци от епохата на Античността ползват. Освен това находчивият принц открива пречистващ кръвта еликсир - отвара от детоксикиращи билки - която да използва при нужда като универсален антидот.

След 5 години изгнание Митридат VI се завръща в столицата и организира успешен преврат срещу Лаодика. След като сваля майка си от понтийския престол и се коронова за цар, той нарежда единствения му жив родител да бъде екзекутиран, а брат му - тикнат в тъмницата, където тайно е умъртвен от пазачите. Така владетелят, прекарал половин десетилетие сред суровите северни земи, остава единственият жив представител на управляващата династия.

Царуването на Митридат VI е изпълнено със славни успехи и драматични падения. Наследникът на Дарий I воюва срещу Римската република в продължение на няколко години. По време на конфликта не само успява да разшири царството си значително, но и да спечели подкрепата както на гърците, така и на Персия. Успява да подчини напълно съседното кралство Кападокия, както и да сключи траен съюз с Арменското царство.

В третата война, която Митридат VI обявява на римляните, съдбата извръща гръб на понтиеца. Тъй като владетелите на Вечния град решават, че източният им съсед е не просто досаден проблем, а сериозна заплаха, консулите изпращат няколко легиона в Мала Азия с идеята да опустошат царството на Дариевия наследник. Разиграват се множество сражения из целия полуостров. Само за няколко месеца Митридат VI губи почти цялата си войска и се изтегля към северните части на страната, за да събере нова армия. Той издава закон за насилствено рекрутиране на всички здрави мъже. Това води до масово недоволство сред поданиците му.

Така избухва бунт в столицата. Развилнелите се тълпи обвиняват царя, че е изтощил държавата с непрестанните си битки за територии и мания за власт. Те настояват владетеля да предаде короната на по-малкия си син Фарнак II. Това съкрушава Митридат II, тъй като той разбира, че това е акт на предателство от страна на близък роднина. Дълбоко наранен от измяната, организирана от собствения му син, низвергнатият понтийски цар решава да сложи достоен край на живота си. Той поглъща голямо количество отрова, за което вярва, че ще сложи бърз край на жизнения му път.

За негово нещастие придобитата по време на изгнанието му в Скития резистентност към отрови спира ефекта на погълнатото вещество. След като разбира, че смъртта няма да дойде толкова лесно и безболезнено, Митридат VI изважда меча си и застава пред вратата на покоите си в очакване на бунтовниците.

Има две легенди за смъртта на понтийския цар. Едната гласи, че в последния момент той дава оръжието си на един от генералите си и му заповядва да го убие с бърз удар в главата. Според другото предание Митридат VI посреща готов за битка нахлуващите въстаници, но мечът му е отнет бързо от огромната тълпа и понтийския цар загива, разкъсан от собствените си поданици.

По статията работи: Георги Динев