Лекари в Древна Гърция

От 12.7.-430г.

Лекарите в Древна Гърция, отразявали ярко социалното разделение на Древна Елада, защото те произхождали от почти всички социални слоеве. Някои от тях започвали медицинската си практика като свободни хора, но в последствие ставали роби на римляните, а имало случаи, в които особено талантливи лечители да получат свободата заради вещината си в медицината.

Дори под робство практикуващите медицинската професия били високо ценени. Това ги превръщала в "скъпа и луксозна стока" на римските пазари за роби. Някои лекари се прехранвали от таксите от чиракуване или от домашни посещения на своите пациенти, докато по-богатите от тях можели да си позволят да практикуват професията си от време на време, за да допълват своите доходи.

Немалко медици натрупали известност и богатство, докато пътували до гръцките острови, лекували представители на аристокрацията или тираните. Славата на елинските доктори, по-късно била високо ценена и от римските императори.

Може би най-важното за гръцките медици според преподавателите в университета "Йейл"- Джефри Лойд и Нейтън Сивин е, че всеки свободен човек "би могъл да стане и да се нарече лекар, въпреки че дори в тези случаи било желателно да се изтъкне, кой медик е обучил новопоявилият се медик. Все пак доста по-лесно било за всеки, който имал необходимата дарба да преподава медицина, но истинският успех бил в резултат на личните качества и добра риторика, а не толкова на богатство и обществено положение."

Хипократовата клетва е творбата, за която се счита, че е дело на именития гръцки медик, роден през 460 г. пр.н.е., дава допълнителна престава за дейностите и социалната структура на древногръцките медици.

Освен лекарите и други видове медицински работници са участвали в предоставянето на медицинско лечение. Това били знахарите, които приготвяли отвари и лечебни еликсири. Сред тях се включвали и продавачите на билки и акушерките. Подобно на самообявените лекари, дейностите на тези медицински работници не били контролирани и регулирани от определена власт.

Като цяло, медицинската професия представлявала практически занаят. Неслучайно в медицинското училище на остров Кос, описано в "Корпус Хипократикум" използвали често думата "Techne", означаваща занятие. Тя предполагала умение, което може да бъде изучено, но едновременно с това съчетавало теоретичния набор, отговарящ на въпроса "защо" и практическите умения, отговарящи на въпроса "как". Междувременно новите поколения лечители често се обучавали от наблюденията над труда на по-възрастните. По този начин натрупвали практически опит.

Повечето лечебни практики се провеждали в сградите, в които пациентите живеели. Имало и важни храмове, където лечебните ритуали и жертвоприношенията често се провеждали, а болните хора можели да дойдат специално, за да се лекуват.

Изображението, за което се счита, че е от около 430 г. пр.н.е. показва лекар и жрица, провеждащи лечебен ритуал в един от тези храмове. Подобни изображения имат изключително важен и съществен смисъл, защото те създават общата представа за лекарите в Древна Гърция.

Други важни аспекти на гръцката медицина включват отношението към религията и ролята на евентуалната прогноза на заболяването. Асклепий, богът на изцелението често е един от най-призоваваните и уважаваните посредници, осигуряващ доброто здраве на заболелите. От лекарите се очаквало да предоставят достоверна информация за курса на лечение и вероятните последици от болестта, но истинският терапевт бил именно Асклепий.

Основната функция на Хипократовия "Корпус" била свързана с внимателното наблюдение на пациента, за да може да се направи правилна класификация на заболяването и да се даде подходяща прогноза за неговото развитие.

Статията е част от историята на:

• История на Хипократ