История на Хипократ

От -460г. до -375г.

Още приживе Хипократ спечелва уважението и възхищението на своите съвременници. Той е историческа личност, велик лекар, баща на медицината, повлиял на нейното развитие и на формирането на лекарските идеали и етика.

Лекарят е живял по време на класическия период на Гърция, роден е на о. Кос около 460 г. пр.н.е. Умира в Лариса около 375 г. пр.н.е. Макар и неговите съвременници, и по-късните поколения да са оставили разкази за живота и дейността му, е трудно да бъдат отсети реалните факти от живота му. До нас са достигнали близо 60 медицински трудове, които носят името на Хипократ, но някои от тях вероятно не са сътворени от него. Също така Хипократовата клетва допринася за неговата известност, макар че има подозрения, че не е неин автор.

Древногръцкият лекар е оставил толкова дълбока и отчетлива следа, че векове след неговата смърт учените в областта на медицината изпитват и изразяват благоговение към него и го смятат за идеалния лекар.

Съвременниците на Хипократ или следващите поколения, писали за работата на лекаря, правят достояние неговата дейност, философията и разбиранията му за болестите и лечението, за съзнанието му, че е нужно да се обучават млади хора, които да поемат по-нататък лекарския занаят. Платон го нарича "Асклепиад на Кос" и го сравнява по известност с блестящите по онова време скулптури Фидий и Поликлит. Мено, Аристотелов ученик, описва в своята история на медицината разбиранията на Хипократ за причинно-следствената връзка при заболяванията. Великият лекар смятал, че неподходящата диета води до неразградени остатъци, които от своя страна отделят изпарения. Те пък преминават в тялото и водят до заболявания.

През годините Хипократ често пътувал из Мала Азия и Гърция, лекувайки и обучавайки учениците си. Нерядко преподавал и в медицинското училище в родното си място.

По време на елинистичния период, който е близо век след смъртта на лекаря, неговата репутация и разказите за живота му особено много нарастват. Точно тогава музеят в Александрия, Египет, започва да събира трудове и най-различни писания от миналото за своята библиотека. Учените предполагат, че медицинските произведения от класическия период на Гърция са обединени под общото название Corpus Hippocraticum, наименувано на великия Хипократ. Характерното за текстовете е, че са директни и на достъпен език, в тях личи искреното желание да служат в помощ на лекари и пациенти. Произведенията демонстрират толкова различни стилове и убеждения, че според специалистите не са написани от един автор. В писанията се описват разсъждения за функциите на тялото, предположения какво представлява болестта и основни практики от упражняваната от Хипократ и други лекари от същата епоха медицина.

Хипократ оказва влияние на поколенията лекари след себе си. Много медицински школи от по-късните периоди като емпиризмът и рационализмът твърдят, че той е техен вдъхновител. Например ревностен последовател на древногръцкия лекар бил Гален, който е живял през 2 в. сл. Хр. Върху наученото от Хипократ и другите стари пионери той разработва своя медицинска система, която се превръща в основополагаща през Ренесанса в Европа и арабския свят.

До края на 19 в. философията и познанията, дошли от Хипократ, все повече не се вземат предвид, но той остава във времето символът и източникът на хуманните и етични аспекти на медицинската професия.

Научете повече за живота, обучението, професионалните успехи и приноса в медицината, които формират цялостната история на Хипократ.